Замъкът на принцеса Силиа Фингел

- Слушам ви. - изрече Мели.
Надяваше се да не е нищо сериозно. 

- Ако ти закъснява от около две седмици, дразнят те миризми, гърдите ти са по-чувствителни, уморяваш се повече от преди и някой път сутрин ти се гади... бременна ли си? 

Мели въздъхна.
- Това са доста симптоми. Бих казала да. 

- Би казала? - изрече Елвира. - Мели, сигурна ли си? Напълно, напълно сигурна ли си? 

- Да, напълно сигурна съм. - изрече Мели. - Господарката Силиа е бременна? 

- Силиа? - учуди се Елвира и сетне осъзна защо робинята си мисли това. - Не, Силиа няма общо. Една от робините ми явно е... Благодаря, Мели. Беше ужасяващо полезна.
Елвира си тръгна. 

Сандреа и Розан се телепортираха в замъка на Силиа. Студът в това кралство веднага се усети.
- Мели, повикай още една робиня и подгответе тялото на Силиа. С Розан ще отидем да подготвим останалото. 

Робинята кимна и отиде да повика Амадия. Сандреа остави тялото на Силиа в една стая, която Мели му посочи и двамата с Розан излязоха. Амадия се ужаси, когато видя мъртвата си господарка.
- Мели? К-какво е станало?
- Всички бяха нападнати и господарката беше убита. Трябва да ми помогнеш.
Амадия потисна сълзите си. Не мислеше, че Силиа е заслужила това с нещо. Робинята с треперещи ръце помагаше на Мели да съблече роклята, с която беше.
- Ами ние? Какво ще стане с нас сега? - тихо попита Амадия.
- Не знам, Амадия. Сега не е времето. - отвърна Мели, но разбираше страховете ѝ.
Двете се заеха с почистването на тялото. 

След известно време, Сандреа и Розан се върнаха с двама мъже, които караха ковчег, цветя и свещи. През цялото време на Сандреа му се струваше, че правят нещо грешно, но жената, която подготвяха наистина беше Силиа. Принцът повика друга от робините и ѝ връчи писмата като ѝ каза да ги раздаде според имената. 

Каво и кончо дояздиха и пяха песнопойни песни за Силия за кончовения бог да я повели напрао да става небесно конченце. Каво остай хартишка за Силия да киризят робините Але Силия тука сме са карали за курвата ама туй не беши добро нещо да си имами сполая ве Силия напрао да киризиш небесните кончета добро нещо да ставаш армаган за кончовения бог. Каво остай хартишката и тръгна да си прай летенето с кончо.

Силиа започна да се рее около тялото си. Добре, бяха изпълнили онова, което пишеше в инструкциите си. Имаше подредени столове в криптата, масичка на която имаше цветя и свещи. Скелетът на Хироенд стоеше близо до дупката, която бяха изкопали. Ковчегът с тялото ѝ беше положен наблизо. Достатъчно високо, за да не се надвесват много. Раните на врата ѝ не се виждаха, с малко грим бяха успяли да покрият следите от счупения ѝ нос. 
- Отстрани наистина изглеждаш добре. Явно наистина беше доста красива. - беше се надвесла над трупа си и му говореше, сякаш можеше да я чуе. - Поне изглеждаш в мир със света.

Серена дойде до дома на Силиа и влезе в криптата, където трябваше да се намира тя, макар и да не знаеше какво точно трябва да направи. В Еритос обикновено изгаряха мъртвите, да бъдат оставени просто така за оглеждане от останалите бе доста странно. Тя се приближи до тялото на приятелката си и се взря в нея.
- Не беше честно това да се случва точно на теб. - тихо прошепна момичето, сетне въздъхна тежко. Поредният ѝ близък, който нямаше да може да види отмъщението ѝ срещу онези нещастници. Вероятно управлението на Клара беше довело до това. Ако Еритос не загиваше като кралство, Силиа нямаше да бъде принудена да се премести на юг и вероятно нямаше да срещне тази съдба. След като постоя известно време при нея, престолонаследницата си тръгна.

Арус все пак дойде с Крисчън, за да си вземат последно сбогом със Силиа. Озадачи го, че тялото ѝ е върнато в Еритос, но същевременно е устроено погребение според обичаите на юга. Беше чувал, че на север е прието да изгарят мъртвите. Той първи се приближи до Силиа.
- Наистина жалко. Такова хубаво момиче. Как подобни неща не се случват на онази виконтеса, или Присила, а винаги на такива прекрасни създания? - изцъка с език той.

- Не беше честно, но уви, така се стекоха нещата. Нищо де, аз пак ще имам възможността да гледам как някои противни същества си отиват от този свят. Мога само да се надявам да свършат по-зле от мен. - изрече Силиа и остана да се рее из криптата. 

Крисчън също се приближи. Все още му беше трудно да повярва, че Силиа вече я няма сред живите, макар и тялото ѝ, положено в тази крипта да го доказваше напълно. Изглежда дори и онази огърлица имаше лимити.
- Колкото и да не ми се искаше това да е истина, от друга страна, след всичко преживяно се надявам сега поне да получиш мира и спокойствието, които заслужаваш. - тихо изрече той, хвърляйки укорителен поглед към Арус.

Елвира реши да провери все пак дали наистина беше вярно. Тя слезе в криптата и забеляза Арус и Крисчън. Приближи се.
- Здравейте. - изрече тихо тя и погледна към Силиа. - Значи наистина... 

- За съжаление изглежда е вярно. Била е в дома на брат си, когато нещо се е случило, но нямаме повече информация. Надявахме се, че ще е тук, за да ни каже повече. - поздрави Елвира Арус и отвърна.

 - Афсол също не е тук. В бележката, която получихме не пишеше нещо да се е случвало с него. - отвърна Крисчън.

- Тук са. С Афсол просто трудно се говори. - изрече жената. - Всички бяхме във вилата. Баща ѝ дойде с армията си и след кратък спор относно Аша и Силас ни нападна. Колкото и да не исках да повярвам изглежда е изпълнил заканата си спрямо Силиа.

- Баща ѝ? - изненадано възкликна Крисчън. - Била е убита от... армията на баща си? Но защо? 

- От баща си. - поправи го Силиа.

- Обвини Силиа, че се е месила в отношенията на Аша и Афсол и планът ѝ да забременее. Не съм сигурна кой точно я е убил. Знаете, че беше издал заповед за екзекуцията ѝ. Решил е да я изпълни. 

- Наистина не знам как да коментирам това. - отвърна Крисчън. - Силиа никога не е описвала родното си място като толкова назадничаво. От друга страна онази жена, Аша, също идваше от кралство където според нея и всички останали е напълно приемливо половината население да няма лични права. Не мога да повярвам, че ще го кажа, но дори и Шиера не е толкова изостанала в развитието си. 

- Не знам много за Ефос, но и аз никога не съм чувала, че е чак толкова зле. 

- Чувал съм за подобни неща тук, на север. Винаги съм си го обяснявал с ширещата се бедност в региона, онова място Ефос не беше ли империя? Спомням си да съм чувал Силиа да го нарича така. - почуди се Арус. Тази ситуация наистина граничеше с абсолютна лудост.