Търсене
38 поста в „Къщата на Неро“
- Значи е добре, че не си способен да умреш от старост. - невъзмутимо отвърна Юки и използва кристала си за телепортация, за да се върне в дома си. Все още не беше сигурна дали това не е капан, трябваше да инспектира гри…
Неро въздъхна тежко. Макар и да бе открил къде живее лисицата, тя все така не желаеше да комуникира с него. - Ще очаквам деня, в който ще размислиш. - усмихна се той.
- Нана въобще не може да се нарече йокай. - поклати глава в отрицание Юки и въздъхна. - Ще вървя, след като изглежда няма нищо друго.
- Достатъчно впечатляващо е, че е оцеляла експериментите на Зарган. - опонира ѝ Неро. - Нана съвсем не е случаен йокай.
- Личи си, че спиритуалната енергия, която сте откраднали от мен бързо е свършила при създаването ѝ. - присмя се Юки. - Не познавам по-нелогично същество от нея. Жалко за вложените усилия, но виждайки, че това е максимум…
- Онзи гном е използвал прототип на създаден от мен талисман. Беше редно да оправя нещата, доколкото е възможно. Това бе най-доброто, което успях да направя за нея. Предложих просто да убия онези човеци, но тя отказа.
- За да я убедиш да загуби единственото си полезно умение. Наистина си личи колко много държиш на расата ни. Поздравления отново. - плесна с ръце Юки.
Морският дракон скръсти ръце. - Вероятно дори и Нана е прозряла, че отношението ти към мен е несправедливо сурово. - наведе глава драконът. - Желая да ти отвърна все пак, кълна се в расата ни - не използвам Нана, за да т…
- Нима не го правиш? - повдигна вежда лисицата. - Защо тогава тя непрестанно ходатайства за теб пред мен? Откъде се появи тази внезапна лоялност у нея?
- Не съм сигурен как анализът ми относно човеците по тези земи ти напомня за Нана, нито защо смяташ, че я използвам, за да те следя. - изненадано отвърна Неро.
- Това е така и ми напомни за още нещо. След като спомена Нана одеве, искам да престанеш да ме следиш, чрез нея. - скръсти ръце Юки.
- Двете неща са коренно различни. - невъзмутимо поклати глава морският дракон. - Така или иначе повечето човеци са доста глупави. Не биха оценили подобен подарък.
- Същевременно изобщо не бих се изненадала. - въздъхна Юки. - Предвид как раздаваш спиритуалната ми енергия произволно.
Неро повдигна вежда. Изглежда имаше нещо повече, свързано с онази жена, за което не беше осведомен. - Беше просто шега. - отвърна той. - Никога не бих раздал притежанията ти произволно.
- Нужно е, особено след всичките ти номера. - присви очи Юки. - Предполагам, че поне мога да съм спокойна, че не си я дал на "човешката жена, дошла да търси Нана". - изсмя се жената.
Неро се усмихна. Отдавна беше си поиграл с гривната и беше подменил слоя феически прашец със специално изработен от него дубликат. Една от съставките на антидота, който Юки така отчаяно търсеше. Щеше да бъде толкова близ…
Юки въздъхна, но все пак прибра гривната. Диамантите в нея не бяха обикновени, все пак представители на древната елфическа раса ги бе издялкали и обработили с феически прашец години преди раздора между расите им. Струвах…
- Нищо, което може да бъде купено със себестойността ѝ не ме интересува. - невъзмутимо отвърна драконът, подавайки гривната в ръцете на лисицата.
Юки се изсмя с глас. - Знаейки колко са бедни онези идиоти от Еритос, вероятно никога нямаше да стигне до мен. Онази Силиа вероятно щеше да я е продала по пътя, без да предполага, че в момента, в който някой ѝ обяви цена…
- Ако се бях сетил, щях да ти я върна още когато онази човешка жена дойде тук да търси Нана. - усмихна се Неро. - Все пак си е твоя изначало.
Юки пристъпи крачка напред и впери поглед в гривната. - Тази вехтория не е счупена все още? - изсмя се тя.
Морският дракон поклати глава. - Разчиствах безполезните магически предмети, когато намерих това. - той бръкна в дрехите си и извади напред гривна, инкрустирана с диаманти.
Юки се огледа наоколо. Порутената колиба беше потънала в прах. - Интересно коя част си чистил, защото определено не си личи. - тя плесна с ръце. - Поздравления. За това ли ме извика? Имаш нужда от похвала за героичната с…