Търсене
1150 поста в „Имението на Нана“
- Освен ако не си сторил нещо с дрехите ни, не виждам причина да не се преоблечем. - невъзмутимо отвърна Крисчън, сетне присви очи. - Не си сторил нищо с дрехите ни, нали?
- Какво? В този вид? - засмя се Арус. - Аз лично не бих рискувал. Не, че репутацията ми в Кросфайър Муунлайт е безупречна, но не бих искал да добавям още поводи за слухове.
Крисчън допи виното си. - Не съм твърде убеден, че историята щеше да се развие по-добре с теб начело, драги ми приятелю. Ще тръгваме ли?
- Мхм, не се и съмнявам. - отвърна Далия. - Особено виждайки какво свърши в първия момент, когато ти се позволи да се върнеш в играта.
- Историята се води от разказвача, ние просто действаме по нея. - отвърна Арус. - Ако аз бях водил, развръзката щеше да е тотално различна.
- Не съм сигурна. - нервно се засмя Алиса. - Като цяло съм объркана от всичко случило се в тази история.
- Не съм виновна аз, че нямаше късмет. - сви рамене Нана, отпивайки от виното си. - Не съм играла досега подобна игра, но не изглежда сложно.
- За разлика от горкия полицай. - засмя се Крисчън.
- Признавам, че това последното си го заслужих. - през смях отвърна Арус.
- И така, след като магьосницата Алиса отказа да използва умението си, търговецът се зарази успешно с рядката полова болест и обясни за случилото се, което доведе до ареста на жената. Тъй като вече беше смъртно болна, гв…
- Не чувам нищо в килията си. Все пак съм затворник все още. - невъзмутимо отвърна Крисчън.
Арус се изсмя с глас. - Ех Крис, дори и в игрите жените някак винаги те предпочитат. Къде е правдата в този живот?
Алиса прехапа устни. Този развой на събитията беше повече от отвратителен. В края на краищата обаче, това бе просто игра, надяваше се Арус да не ѝ се сърди. - Ще спася Крис... Имам предвид полицая. Търговецът постъпи без…
Нана се усмихна злокобно. - Можеш. Но ще има последствия. Наличието на болестта при търговеца е единствения му контакт с тази жена и единственото нещо, което може да бъде използвано, за да бъде проследена и подведена под…
- Но това е ужасно! - за пореден път възкликна Алиса. - Аз мога ли да направя магия, за за му помогна?
- Търговецът не се поинтересува за нищо друго свързано с жената, освен дали е хубава, което е факт. - победоносно обяви лисицата. - Макар и да му коства живота, тъй като болестта е нелечима, тъй като е богат ще може да п…
- А, ама... Как така? - премигна с очи няколко пъти Арус.
- Да не очакваш аз да седна отгоре ти, случайно? - раздразнено отвърна лисицата. - Продължаваме нататък, решението на търговеца да преспи с тази жена обаче спечели доверието ѝ и сега тя е склона да ви разкрие истината. О…
- Е, това ли е? Само толкова ли ще ми дадеш? - засмя се Арус.
Лисицата за пореден път тази вечер тежко въздъхна. - Е, добре. Жената е запленена от красотата ти и двамата преспивате заедно в една от свободните стаи в таверната. - с монотонен глас обяви тя.
- Прекрасно. Число: [lotto]13&mrccky5e-va3v7d[/lotto]
Нана въздъхна тежко. - Добре. Ако хвърлиш тринадесет и нагоре, може и да ти се получи. - отвърна тя.
Алиса се засмя. Арус си беше такъв и извън играта, нищо учудващо тук.
Далия извъртя очи и мигом съжали за решението си да освободи Арус. Това не им помагаше по никакъв начин.