Имението на Нана

Нана се поколеба, но си спомни как се бе държала Юки с нея на последното им събиране. Неро щеше скоро да се прибере във Валдора, а тя щеше да остане сама с другата лисица след това. Не можеше да рискува да е в лоши отношения с нея.
- Съжалявам, господарю. Не знам. - излъга тя, надявайки се Неро да ѝ повярва и да не реши да използва силите си върху нея, за да я хване в лъжа.

- Тогава как ще ѝ предадеш? - засмя се драконът. Разбира се, осъзнаваше че Нана го лъже, но не желаеше да бъде прекалено настъпателен. Юки никога нямаше да му прости ако се държеше по такъв начин. Реши да даде шанс на Нана да се измъкне, или пък да се оплете в лъжите си. Ако му дадеше адреса на Юки, всичко щеше да бъде честно.

Нана присви очи и тихо въздъхна. Не беше премислила добре думите си. 
- В Еритос често се организират събития, на които тя обикновено присъства. Такава новина не е от изключителна важност, тя и без това съжителства с Ято. Кога точно ще разбере не е от значение, господарю. 

Макар и Нана да успя да се измъкне от това да сподели адреса на другата лисица, Неро все пак беше получил важна информация. Просто щеше да нареди на някой подчинен да наблюдава всички места, на които биха могли да се провеждат събирания и щеше да дойде, когато откриеше такова.
- Благодаря ти. - кимна с усмивка той. - Докато още съм тук, има ли нещо, с което бих могъл да ти бъда полезен? Животът по тези земи едва ли е особено приветлив за някой от нашата раса.

- В Долината на Кошмарите има доста същества, които се занимават с алхимия. Честно казано, тук нямам много злато. Не може ли някой от там да ми донесе поне няколко чувала? - примоли се лисицата. - Така няма да се налага да се омъжвам за престарели човеци.

- Това е лесна работа. - засмя се Неро. - Ще наредя на няколко импа да ти донесат, не ни коства нищо. 

- Има и още нещо. В това кралство живее човек, който държи един талисман, с който противодейства на силите ми. Искам да знам, Вие ли сте създателят на това нещо? - реши да продължи да пробва късмета си Нана. 

- Не точно. - сви устни Неро. - Действително се опитах да създам подобна джаджа, но събирайки материалите установих, че дори и извезан от тях и напоен с най-висококачествено мастило, силата му не е достатъчна да спре истински йокай. Тествах го върху себе си, затова в крайна сметка захвърлих записките си на произволно място, дори не си спомням къде. Нима този човек ги е намерил и сам е успял да ги разгадае? - изненада се морският дракон.

- Не. - въздъхна Нана. Напомнянето, че не е истински йокай я жегна. - Беше един долен гном, който искаше да ме нарани. Вече е мъртъв, но този човек взе талисмана и не желае да ми го даде. 

- Това също не е трудно за мен. Искаш да бъде убит? Просто ми посочи кой е и ще бъде сторено. 

- Не, няма нужда от това. - размаха ръце пред себе си Нана. Златото от Долината на Кошмарите все щеше да свърши, не можеше да поръча смъртта на наемния убиец, след като беше лесна мишена за още ресурси. - Искам си просто талисмана! 

- Ще ти дам нещо по-добро от това. - усмихна се широко Неро и подаде в ръцете на Нана малко шишенце с червена течност. - Изпий го и ще станеш неуязвима за мастилото, с което е изрисуван талисмана. Няма да може да блокира силите ти повече. Има обаче страничен ефект, за който трябва да те предупредя, тъй като това е все пак отрова от некомата. В момента, в който го изпиеш, ще загубиш възможността да манипулираш чуждото съзнание. Завинаги.
Неро планираше да тества този еликсир върху Юки, но така и не му се отдаде възможност. Нана щеше да бъде добър кандидат за опит, а и нямаше да загуби истинската си форма и умението си да убива, щеше да е просто малко неудобство, в сравнение с това на което беше свикнала.

Нана се сащиса от чутото. Как така щеше да изгуби най-ценното си умение?! 
- Господарю... Защо изобщо бих изпила нещо подобно? - тя стисна шишенцето в ръце. - Това е най-важното ми умение! Загубя ли го, това не неутрализира талисмана, а единствено неутрализира мен! 

- Не бих казал. - запазвайки пълно самообладание отвърна Неро. - Ще имаш истинската си форма, свръх силата си, бързината си. Не мисля, че има човек по тези земи, а дори и чудовище, което би могло да се мери с подобна мощ. 

- Но... Но ако не мога да манипулирам съзнанията на глупавите човеци, как ще ги принуждавам да вършат каквото искам? - опонира Нана.

- Как го правиш сега, когато талисмана действа? - невъзмутимо отвърна Неро. 

Нана се замисли. В сегашната ситуация можеше да използва всичките си сили, докато наемният убиец не бе край нея, но пък когато присъстваше, беше неразличима по сила от човешка жена. Можеше да я нападне насаме, на събиране, в къщата на Арус, на други места, а тя нямаше да може да се измъкне, нито да поиска помощ от други. Ако изпиеше съдържанието на шишенцето и загубеше умението си да манипулира, наемният убиец никога повече нямаше да може да я тормози. Глупавите човеци така или иначе харесваха човешката ѝ форма. Господарят Неро беше прав, не губеше нищо. Лисицата изпи червената течност.
- Това ли беше? Не чувствам никаква разлика. 

- Няма странични ефекти, така че няма да усетиш нищо, не се тревожи. - увери я Неро. - Съвсем скоро ще получиш десет чувала със злато от имповете. Ако имаш нужда от още нещо, не се поколебай да ме потърсиш. 
Морският дракон се изпари от дома на Нана, щеше да наблюдава отвреме-навреме дали всичко е наред с лисицата, отровата, която ѝ бе дал имаше антидот, но искаше да види как щеше да свикне с живота без най-ценното си умение.

Нана въздъхна. Не беше сигурна дали това, което току-що стори бе съвсем добра идея, но поне вече нямаше да бъде уязвима на проклетият талисман. Наемният убиец нямаше да може да я заплашва повече! Със златото от Долината на Кошмарите нямаше да се налага да търпи и онзи дъртак.

Юки се телепортира в дома на Нана и завари другата лисица да пие чай във всекидневната си.
- Здравей. - вяло поздрави тя.