Имението на Нана

Далия извъртя очи и мигом съжали за решението си да освободи Арус. Това не им помагаше по никакъв начин. 

Алиса се засмя. Арус си беше такъв и извън играта, нищо учудващо тук. 

Нана въздъхна тежко.
- Добре. Ако хвърлиш тринадесет и нагоре, може и да ти се получи. - отвърна тя.

- Прекрасно.

Число: 🎟 № 13

Далия се плесна по челото.

Лисицата за пореден път тази вечер тежко въздъхна.
- Е, добре. Жената е запленена от красотата ти и двамата преспивате заедно в една от свободните стаи в таверната. - с монотонен глас обяви тя.

- Е, това ли е? Само толкова ли ще ми дадеш? - засмя се Арус. 

- Да не очакваш аз да седна отгоре ти, случайно? - раздразнено отвърна лисицата. - Продължаваме нататък, решението на търговеца да преспи с тази жена обаче спечели доверието ѝ и сега тя е склона да ви разкрие истината. Отмъкнала е материалите, за да ги продаде и да плати лекарствата си, защото страда от нелечима полова болест. - ехидно се подсмихна лисицата. 

- А, ама... Как така? - премигна с очи няколко пъти Арус. 

- Търговецът не се поинтересува за нищо друго свързано с жената, освен дали е хубава, което е факт. - победоносно обяви лисицата. - Макар и да му коства живота, тъй като болестта е нелечима, тъй като е богат ще може да поддържа живота си с лекарства по-дълго от тази клета жена. 

- Но това е ужасно! - за пореден път възкликна Алиса. - Аз мога ли да направя магия, за за му помогна? 

Нана се усмихна злокобно.
- Можеш. Но ще има последствия. Наличието на болестта при търговеца е единствения му контакт с тази жена и единственото нещо, което може да бъде използвано, за да бъде проследена и подведена под отговорност за кражбата си. Болестта е рядка и когато търговецът неминуемо потърси помощ и разкаже за случилото се, лечителите и гвардията бързо ще я открият, което ще спаси търговеца. Ако чрез магия излекуваш търговеца и спасиш живота му, нищо няма да е в състояние да открие жената, никой няма да повярва на показанията му и полицаят ще бъде екзекутиран. Кой от двамата ще спасиш?

Алиса прехапа устни. Този развой на събитията беше повече от отвратителен. В края на краищата обаче, това бе просто игра, надяваше се Арус да не ѝ се сърди.
- Ще спася Крис... Имам предвид полицая. Търговецът постъпи безразсъдно така или иначе. - обяви тя. - Няма да използвам уменията си.

Арус се изсмя с глас.
- Ех Крис, дори и в игрите жените някак винаги те предпочитат. Къде е правдата в този живот? 

- Не чувам нищо в килията си. Все пак съм затворник все още. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- И така, след като магьосницата Алиса отказа да използва умението си, търговецът се зарази успешно с рядката полова болест и обясни за случилото се, което доведе до ареста на жената. Тъй като вече беше смъртно болна, гвардейците се смилиха над нея и я освободиха, за да доживее малкото си останал живот. Тъй като търговецът все пак беше богат, успя да продължи живота си с лекарства още няколко години след това. Жената-крадец и магьосницата се отърваха невредими и всички заживяха щастливо. Без полицая, който беше прегазен от карета два дни след освобождаването си. Край. - лисицата се усмихна. 

- Признавам, че това последното си го заслужих. - през смях отвърна Арус. 

- За разлика от горкия полицай. - засмя се Крисчън. 

- Не съм виновна аз, че нямаше късмет. - сви рамене Нана, отпивайки от виното си. - Не съм играла досега подобна игра, но не изглежда сложно.

- Не съм сигурна. - нервно се засмя Алиса. - Като цяло съм объркана от всичко случило се в тази история.

- Историята се води от разказвача, ние просто действаме по нея. - отвърна Арус. - Ако аз бях водил, развръзката щеше да е тотално различна. 

- Мхм, не се и съмнявам. - отвърна Далия. - Особено виждайки какво свърши в първия момент, когато ти се позволи да се върнеш в играта.

Крисчън допи виното си.
- Не съм твърде убеден, че историята щеше да се развие по-добре с теб начело, драги ми приятелю. Ще тръгваме ли? 

- Какво? В този вид? - засмя се Арус. - Аз лично не бих рискувал. Не, че репутацията ми в Кросфайър Муунлайт е безупречна, но не бих искал да добавям още поводи за слухове.

- Освен ако не си сторил нещо с дрехите ни, не виждам причина да не се преоблечем. - невъзмутимо отвърна Крисчън, сетне присви очи. - Не си сторил нищо с дрехите ни, нали?