Имението на Нана

Имотът действително беше внушителен. Основната сграда беше огромна, някога бе служила на роднини на кралското семейство. Несъмнено притежателят на подобно райско място щеше да се ползва с доста висока репутация в обществото.

Крисчън отиде с Нана до имението, любопитно му беше все пак да види за какво току що се бе разделил със завидна част от състоянието си. Трябваше да признае, че подобен имот наистина си струва, макар и да отиваше за нещо толкова нелепо, като прищявките на Нана.

Лисицата беше истински щастлива, най-после си имаше красива и голяма къща, без досадни съседи. Всичко се случи толкова лесно, не разбираше защо наемният убиец продължава да се цупи.
- Ето, нямаше нищо страшно! - усмихна се тя. - Сега единствено остава да убия онзи нещастник Пейтън и животът ми тук ще бъде прекрасен. Всички ще ме уважават, когато разберат къде живея!

- Единствено се надявам саможертвата ми да имаше смисъл. - горчиво се засмя Крисчън. - Дано да удържиш да обещанието си.

- Не знам за каква саможертва ми говориш, но няма от какво да се притесняваш. Щом съм казала, значи съм казала. - невъзмутимо отвърна лисицата и започна да обикаля цветната градина и да ѝ се любува.

Крисчън въздъхна отново. Трябваше да посети лейди Моника и да я помоли за част от диамантите си отново. Обикновено не желаеше да ги държи в себе си, но не предполагаше че цените на имотите в Кросфайър Муунлайт са скочили толкова.

Нана се обърна и се върна при наемния убиец.
- Само че... защо си още тук? Надявам се не мислиш, че след като ти ми купи къщата, ще трябва да се съгласявам да живееш с мен. Уговорката не беше такава.

- За тази сума трябва да сторя именно това, но ти също няма от какво да се притесняваш. - отвърна Крисчън. - След като вече стигна в безопасност до тук, ще се прибирам.

Нана продължаваше да не разбира какъв му беше проблема на наемния убиец, но сви рамене и влезе в имението. Искаше все пак да го види и отвътре.

Крисчън се обърна и се запъти към имението на Арус. Оказа се, че всъщност разстоянието не бе голямо, което изглеждаше нормално, предвид че се намираха в най-елитния квартал на Кросфайър Муунлайт. Тук не се разрешаваше на кого да е да строи.

Юки пристигна на мястото, което другата лисица ѝ посочи и се изненада. Това имение наистина изглеждаше внушително. Лисицата се огледа набързо наоколо, след това забеляза Нана, излегнала се върху един шезлонг до басейна. Тя се приближи и седна на другия шезлонг срещу нея.
- Наистина интересно. Как успя? - подсмихна се тя.

Нана се зарадва да види Юки. Тя също се изправи седнала в шезлонга си.
- Здравей, най-после реши да дойдеш! - радостно поздрави Нана. - Наемният убиец реши да спре да бъде стиснат за момент.

- Значи все пак си имала полза от него, чудесно. - засмя се Юки.

Изражението на Нана посърна.
- Не бих казала. Толкова много неща ми се случиха заради него и онзи противен гном. - лисицата въздъхна победено. - Наемният убиец изобщо не е толкова глупав, колкото твърдеше. Използва някакво устройство, което открадна от един гном, за да ме изнудва. На онази Силиа пък изобщо не ѝ пука за него, тя е прекалено заета с някакви нейни семейни драми, които не разбирам, нито ме засягат. Дори не разбирам какъв е смисъла да продължавам да се занимавам с нея.

Юки продължи да се смее.
- Успокой се и започни отначало. - отвърна тя и въздъхна. - Също така не бих казала, че няма смисъл - погледни къде живееш сега.

- Докато наемният убиец не реши да започне да използва и тази къща, за да ме заплашва. - намусено отвърна Нана. - Не знам какво представлява устройството, но един гном ме следеше и искаше да го използва, за да ме убие. Има способността да източва силите ми, когато е около мен, не съм особено по-силна от това, на което по принцип си е способна тази безполезна човешка форма.

Юки се сети за какво вероятно става въпрос. Зарган често опитваше подобни трикове, по заръка на господаря си. Вероятно просто не бе разбрал правилно и устройството му бе намерило грешен собственик. Лисицата не вярваше, че дори и Зарган е толкова жесток да навреди на собственото си сътворение съзнателно. За нея нямаше съмнение, че именно тя е била истинската цел на гнома, макар и да нямаше представа защо. Така или иначе, вероятно беше прекалено силна, за да подейства върху нея.
- Ако е чак такъв проблем за теб, винаги мога да отида в дома на наемния убиец и да го разреша. - усмихна се жената.

- Ами честно казано, проблем е. - скръсти ръце Нана. - Наемният убиец го открадна и сега постоянно ме заплашва с него. Беше ми подарил къща в Еритос, но тя се оказа малка, в комплект с две ненормални дъртофелници за съседки. Не можех да приема това!

- Така както виждам, не се е и наложило. - усмихна се лисицата. - Имаш прекрасен дом тук, защо все още си недоволна? Моята вражда с наемния убиец и глупавата му жена нямат нищо общо с теб, няма смисъл да се ядосваш допълнително от мое име.

- Не съм недоволна, благодарна съм, но... Това е най-малкото, което можеше да направи, след това, на което ме подложи! Бях толкова отчаяна, че сега и още един ненормалник вярва, че съм му годеница! - продължи да мрънка лисицата.

Юки наклони глава встрани. Нана изглежда беше взела молбата ѝ прекалено присърце.
- Сгодила си се за наемния убиец, за да получиш къща? Когато те помолих да се въртиш край него и да дразниш глупачката Силиа, нямах предвид наистина да се жениш за него. - през смях отвърна жената.

- Наемният убиец? Какво? Какъв наемен убиец? - невярващо повтори Нана. - Не, той няма нищо общо с тази история. Макар че всъщност, има. Ако просто ми беше купил тази къща от самото начало и не бях живяла до онази ненормалница, никога нямаше да си помисля да правя подобно нещо. За друг става въпрос, но няма значение. Вече съм решила, просто ще го убия. - злокобно се усмихна розовокосата жена.

Юки въздъхна.
- Беше просто молба, нямаше нужда толкова да задълбаваш в нея. След като на онази Силиа не ѝ пука - значи не ѝ пука. Още по-добре за мен, един идиот по-малко ще ми се пречка в плановете. Прекалено сериозно си се наела да дружиш с тези човеци. Те никога няма да ни разберат.

- Юки, съжалявам, но имах скрит мотив да приема да сторя това за теб. - отвърна Нана. - Отдавна не ми харесваше във Валдора, но баща ми настояваше да остана там, докато войната с небесните създания приключи. Дори не разбирах смисъла - небесните създания са слаби, а краля им е в плен на лорд Ашура, никой от тях не може да ми стори нищо! Знаех, че ако използвам теб, Зарган никога няма да посмее да ти се опълчи и точно както предполагах - планът ми сработи! - усмихна се лисицата.

- Дори и да си провален експеримент, все пак съществуваш и си тук. Това е повече, отколкото другите му жалки опити да клонира расата ни някога са постигали. Разбира се, че си важна за него и господаря му. - ядно отвърна Юки. Не ѝ харесваха делата на проклетите демони, но не можеше да стори нищо, за да ги спре. - Тук е безопасно за нас. Отначало ми беше трудно да го повярвам, но сега съм уверена, ще си живеем страхотно, човеците по тези земи са слаби и глупави.