Имението на Нана

Юки продължи да се смее.
- Неволно съм ставала свидетел на изблиците му. - отвърна тя. - Аз също не бих го пощадила, ако се намирах в твоята ситуация. Но в крайна сметка на теб ти трябва злато, ако държиш партньорите ти да са умели, нищо не те спира да преследваш тези цели отделно.

Нана се замисли по-сериозно. Идеята на Юки не беше лоша и вече знаеше кого може да попита, за да си намери по-бързо клиенти. Наемният убиец познаваше много хора, със сигурност щеше да я уреди с наистина богатите.
- Права си. Наистина трябва да започна да правя това. Така съвсем скоро ще мога да си позволя прислуга. - усмихна се тя.

- Разбира се. Дори няма да се налага да използваш хипноза, точно както искаш. - отвърна Юки и стана от шезлонга. - Ще вървя, считай че вече няма нужда да изпълняваш нищо от мое име. Ако решиш да продължиш враждата си с тази Силиа, от тук насетне не е обвързано с мен.

- Много зависи от държанието ѝ. - отвърна Нана. - Мога ли да те помоля да оставиш нещо при наемния убиец на връщане? - тя набързо се върна вътре, за да вземе пергамент и перо, сетне излезе и подаде на Юки листа.

- Добре. - Юки кимна и взе листа, сетне се запъти към имението на Арус, за да го остави и да се прибира.

Крисчън беше прочел поканата на Нана и дойде до дома ѝ, макар и да не разбираше какво още иска. Той се приближи и забеляза лисицата да седи на един шезлонг до басейна си, след което отиде при нея.
- Здравей. Кое беше толкова спешното? - изненадано попита мъжът.

Нана се обърна към наемния убиец и стана от шезлонга, на който седеше.
- Реших да започна работа! - жизнерадостно възкликна тя.

Крисчън въздъхна.
- Виж, това, че купих този дом за теб не означава, че има нужда да ми даваш отчет за ежедневието си. Просто приеми, че е подарък, направен благодарение на добротата на сърцето ми и щедрия ми нрав. - засмя се той.

Лисицата поклати глава.
- Не, не, нищо не разбираш. - отвърна тя. - Трябва да ми помогнеш с тази работа, поне първоначално!

Крисчън скръсти ръце.
- Доколкото ми е известно, не трябва да правя каквото и да било. Дали желая да го сторя е съвсем друг въпрос. Какво си намислила този път? - скептично попита той.

- Ще стана проститутка! - жизнерадостно възкликна лисицата. - Така де, тук им казвате куртизанки, за по-културно. Мислех си, понеже познаваш доста хора, да ме препоръчаш на богатите си познати. - продължи да се усмихва розовокосата жена.

Крисчън се плесна по челото.
- Нямам никакви думи. Наистина ли ме извика до тук, за да ми кажеш това?

- Иначе аз трябваше да идвам! - скръсти ръце Нана. - Така или иначе е важно, касае животът ми тук! Това имение е голямо, имам нужда от слуги, съответно имам нужда от злато, с което да им плащам. Това е логичният развой на събитията. - жизнерадостно отвърна лисицата.

- Ако името ти е Лилит, вероятно. - през смях отвърна Крисчън. - Тя ли ти даде тази умопомрачителна идея?

- Не, но няма значение! Решила съм да започна, след като убия Пейтън. - продължи лисицата, все така усмихвайки се. - Както обещах, няма никога повече да те моля за злато, сега те моля просто да ми помогнеш да започна, никой тук не ме познава, а не желая да излизам по улиците, никой няма да ме вземе насериозно така!

- Точно както и когато се съблече чисто гола насред полята в Еритос. - подигравателно отвърна Крисчън. - Хубаво е, че си започнала да осъзнаваш някои неща относно поведението си. Само че нямам интерес да влизам в този бизнес, съжалявам.

- Бизнес? Какъв бизнес? - Нана наклони глава встрани. - Това ще си е моят бизнес, от теб просто искам да подхвърлиш идеята сред приятелите си. Нищо повече, кълна се!

- Толкова малко уважение ли имаш към прекрасния си годеник? - продължи да се подиграва наемният убиец. - Горкият, ще бъде съкрушен.

- Ще бъде също така и мъртъв, та предполагам чувствата му по въпроса няма да са от особено значение. - скръсти ръце Нана. - Както казах, не те моля за много, просто имам нужда да започна отнякъде.

- Виж, аз имам огромно уважение към дамите, работещи тази професия и предвид моята собствена, не съм правилният човек, който да разубеждава други, но не смятам, че е за теб.

- Не смяташ, че е за мен? - учудено възкликна Нана и огледа тялото си. Грозна ли я наричаше?! - Какво ми е? Толкова се старах за тази човешка форма, сигурна съм и се кълна в съществуването си, че е безупречна!

Крисчън поклати отрицателно глава.
- Видът ти няма нищо общо, но още от сега съм убеден, че просто се надяваш да изкараш злато лесно. Това няма да ти се случи в тази професия.

- Тогава какво да правя? - раздразнено отвърна Нана. - Нямам друг избор!

- И дори и сега говориш за избор. Дамите, които са наистина успешни в тази професия са в нея, защото желаят да бъдат там. Ако се чувстваш принудена, никога няма да успееш да изкараш много ползи.

- Не искам да изкарвам ползи, искам да изкарвам злато! - поправи го Нана.