Имението на Нана

Юки въздъхна. Нямаше представа какво повече да предложи, тъй като не изглеждаше другата лисица да желае да се вслуша особено.
- Тогава какво ще правиш? Нямаш злато за прислуга, не желаеш да принудиш безполезните си съседки, не желаеш да манипулираш наемния убиец да ти я осигури, какво ти остава?

- Това, което научих за тази къща е, че преди е била собственост на роднини на кралското семейство в това кралство. Някакви братовчеди на самия крал, ето, дори гербът им още стои. - тя посочи с ръка едно избледняло вече от времето платно, окачено на външната стена. - Мислех си просто да се представя за тяхна наследница.

Лисицата се засмя. Нана беше прекалено млада и наивна.
- Това никога няма да проработи, съжалявам. Първо, никой няма да те засипе с богатства, просто защото принадлежиш на нечий род - напротив, ще очакват ти да си заможна. Второ, освен ако наемният убиец не е безсмъртен и не е построил този имот преди стотици години, все някой ще го е видял да го купува. Ако искаш плановете ти да успеят, ще се наложи да използваш силите си. - отсече жената.

Нана изсумтя, изобщо не бе погледнала нещата от тази страна. Дори и да успееше да хипнотизира толкова много човеци, рано или късно щеше да стигне до ушите на Крисчън, който бързо щеше да осуети плановете ѝ.
- Проклет гном! Всичко това ми се случва заради него! - ядно изсъска лисицата.

- Гномът е просто едно безлично същество. Ако дори и нещо толкова незначително е способно да ти влияе по този начин, имаш много по-големи проблеми от него. - невъзмутимо отвърна Юки. - След като отказваш да използваш силите, за които Долината на Кошмарите работи така усърдно, - ядно продължи тя. - ще се наложи да изкарваш злато по други начини. Приведи прекрасната си човешка форма в употреба.

- Да я приведа в употреба? Какво повече мога да я накарам да направи? Не ми е особено полезна. - намръщи се Нана.

- Ако ситуацията около тази къща е така, както твърдиш, изглежда само вида ѝ е способен да ти донесе това. - тя махна с ръка, обхождайки с показалеца си имота. - Представи си колко още биха склонни да ти дадат, ако станеш куртизанка. - засмя се Юки.

Нана се замисли.
- На теория нищо не ми пречи да започна да правя секс с човеци за пари. Но какво ако пак ми се падне такъв безполезен нещастник, като този който сега вярва, че ще се женя за него?!

Юки се изсмя с глас.
- Този идиот Пейтън не заслужава да живее. - невъзмутимо отвърна тя. - Ако съществуват други като него - те също би трябвало да са се примирили с неизбежната си смърт.

- Така е, но... Чакай малко, Пейтън?! - изненадано възкликна Нана, сетне отново се начумери. - Наистина не мога да повярвам, имам чувството че съм жертва на лоша шега, всички знаете кой е този, аз съм единствената глупачка, която нямаше представа! Прекрасно!

Юки продължи да се смее.
- Неволно съм ставала свидетел на изблиците му. - отвърна тя. - Аз също не бих го пощадила, ако се намирах в твоята ситуация. Но в крайна сметка на теб ти трябва злато, ако държиш партньорите ти да са умели, нищо не те спира да преследваш тези цели отделно.

Нана се замисли по-сериозно. Идеята на Юки не беше лоша и вече знаеше кого може да попита, за да си намери по-бързо клиенти. Наемният убиец познаваше много хора, със сигурност щеше да я уреди с наистина богатите.
- Права си. Наистина трябва да започна да правя това. Така съвсем скоро ще мога да си позволя прислуга. - усмихна се тя.

- Разбира се. Дори няма да се налага да използваш хипноза, точно както искаш. - отвърна Юки и стана от шезлонга. - Ще вървя, считай че вече няма нужда да изпълняваш нищо от мое име. Ако решиш да продължиш враждата си с тази Силиа, от тук насетне не е обвързано с мен.

- Много зависи от държанието ѝ. - отвърна Нана. - Мога ли да те помоля да оставиш нещо при наемния убиец на връщане? - тя набързо се върна вътре, за да вземе пергамент и перо, сетне излезе и подаде на Юки листа.

- Добре. - Юки кимна и взе листа, сетне се запъти към имението на Арус, за да го остави и да се прибира.

Крисчън беше прочел поканата на Нана и дойде до дома ѝ, макар и да не разбираше какво още иска. Той се приближи и забеляза лисицата да седи на един шезлонг до басейна си, след което отиде при нея.
- Здравей. Кое беше толкова спешното? - изненадано попита мъжът.

Нана се обърна към наемния убиец и стана от шезлонга, на който седеше.
- Реших да започна работа! - жизнерадостно възкликна тя.

Крисчън въздъхна.
- Виж, това, че купих този дом за теб не означава, че има нужда да ми даваш отчет за ежедневието си. Просто приеми, че е подарък, направен благодарение на добротата на сърцето ми и щедрия ми нрав. - засмя се той.

Лисицата поклати глава.
- Не, не, нищо не разбираш. - отвърна тя. - Трябва да ми помогнеш с тази работа, поне първоначално!

Крисчън скръсти ръце.
- Доколкото ми е известно, не трябва да правя каквото и да било. Дали желая да го сторя е съвсем друг въпрос. Какво си намислила този път? - скептично попита той.