Имението на Нана

Крисчън се засмя.
- Никой няма да бъде привлечен от куртизанка, видимо непонасяща присъствието му.

- Не разбирам защо ми говориш така, сякаш не заблудих дори онзи идиот Пейтън. Ще се справя! Ако се притесняваш, че ще те изложа пред приятелите ти, си свободен да се увериш лично преди да ме препоръчаш.

- Нямам подобни притеснения, тъй като не планирам да те "препоръчвам" на когото и да било. - невъзмутимо отвърна Крисчън и се обърна, за да си тръгне.

- Добре, чакай. Съжалявам. - догони го Нана. - Ами шефът ти? Той няма ли да иска да ми плати? Лилит беше казала, че има интерес към подобни услуги.

- Всички имаме интерес към подобни услуги. - засмя се Крисчън. - Но не и в този вид. - предвид странното поведение на Нана, изобщо не вярваше, че е решила внезапно да се труди, по-вероятно бе да кроеше нещо отново, така че нямаше никакво намерение да се замесва в поредните ѝ схеми.

Нана започваше да се дразни, тъй като изобщо не разбираше какво има предвид наемният убиец.
- А в какъв вид трябва да бъда? Това е просто бански костюм, разбира се, че нямам намерение да посрещам клиенти така! - отвърна тя.

Крисчън продължи да гледа скептично към лисицата.
- Този разговор е официално по-нелеп от годежа ти с Пейтън Клемингс. Може би трябва да продължиш с това, в негово лице имаш поне един сигурен клиент.

Нана изсумтя.
- Още един път спомени този нещастник и ще мога да заема твоето място, тъй като наемните убийци ще бъдат с един по-малко. - гневно отвърна Нана. - Този път не моля за злато, просто моля за приятелска помощ.

- Значи мога с чиста съвест да откажа, тъй като аз и ти не сме приятели. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- Разбира се. - намуси се лисицата. - Това винаги се случва. Където и да отида. Дори не разбирам с какво съм го заслужила. Вероятно искаш да си отмъстиш, заради дъртофелницата. Разбирам. - победено отвърна тя и наведе глава.

Крисчън отново се плесна по челото.
- Ако желаех да сторя нещо срещу теб, нямаше ли да се съюзя с гнома? Защо бих похарчил такава нелепа сума, за да имаш покрив над главата, ако исках да те нараня? Обещах ти, че това няма да се случи, стига да спазваш човешките норми на поведение, и макар и ти да положи съвсем минимални усилия, все пак изпълних обещанието си. Ако наистина имаш интерес да бъдем приятели, престани да ме замесваш в схемите си, които навярно ще доведат до това хора да бъдат наранени.

Лисицата скръсти ръце.
- И кой по-точно ще бъде наранен от работата ми като проститутка? Освен репутацията ми, тъй като по някаква странна причина човеците възлагат доста значимост на сексуалните контакти, но имам нужда от злато. Ако нямаш по-добри предложения, това остава единствената ми опция, с или без твоята помощ.

Крисчън присви очи. Тоест това не беше поредната измислица на Нана, с която да заблуждава други, лисицата наистина желаеше да стане куртизанка, без да има никакви скрити мотиви?! Обикновено не би ѝ повярвал, но носеше устройството на гнома със себе си, нямаше как да използва хипноза, или някое друго свое умение върху него. Изглеждаше истински отчаяна.
- Добре. Ще видя какво мога да направя. - излъга я той. Нямаше никакво намерение да я препоръчва на когото и да било, след което да бъде обвинен, когато не оправдаеха очакванията ѝ.

Нана си отдъхна.
- Ето, толкова ли беше сложно просто да се съгласиш. Не те карам да направиш кой знае какво! - скръсти ръце Нана. - Благодаря ти!

- Надявам се да не съжалявам за това. Както и ти. - сухо отвърна Крисчън, след което наистина си тръгна.

Нана въздъхна отново, след което се върна на шезлонга, трябваше още повече да се грижи за фигурата си, особено сега, след като щеше да започне да ѝ изкарва злато.

Лилит провери отново адреса върху листа, който Нана ѝ бе дала на партито. Явно това беше къщата. Жената подсвирна и я огледа още малко. Изглеждаше повече от чудесно. Обаче лисицата трябваше наистина да си наеме слуги, инак прекрасният ѝ дом щеше да потъне в прах и мръсотия. Тя се приближи до входната врата и почука силно на нея.

Нана чу някой да чука на вратата и въздъхна. Вероятно наемният убиец се беше върнал, за да продължи да я заплашва. Тя отиде да отвори и преди да види кой е, побърза да отвърне:
- Да, да, знам че няма да ми помогнеш, нямаше смисъл да се връщаш да ми го съобщиш специално. - сетне се усети, че пред нея стои червенокосата жена. - Лилит...? Извинявай, здравей. Радвам се да те видя.

Лилит се усмихна.
"Здрасти.", изрече тя. "Това първото предполагам би било за Крисчън. Наистина е започнал да се превръща в грубиян."

- Започнал? - скръсти ръце Нана. - Той никога не е бил нещо различно. Всеки разговор с него е агония, защото винаги намира начин, по който завоалирано да ме заплаши. - въздъхна лисицата.

Лилит въздъхна.
"Пълен идиот е, но в такъв се превръщаш, когато започнеш да се занимаваш със Силиа.", изрече жената. "Преди малко говорих с Арус и той ми даде списък с няколко богати личности в кралството. Може да се възползваш.", усмихна се Лилит и подаде листа на Нана.

Нана пое листа в ръце и се усмихна.
- Благодаря ти, ето, не беше толкова трудно. Не знам защо не желае да ми помогне, не беше молба, обвързана със злато. Ако се съмнява, че ще го изложа, му предложих да се увери лично, но отново смени темата.

"Но разбира се.", изсумтя Лилит. "Не виждам защо е решил да спре да вижда по-далеч от Силиа, тя за нищо не става. Обещах на Арус, че няма да споменавам нищо на Крисчън за този лист, затова и ти не го прави."

- Разбира се, че няма да му кажа нищо! - отвърна Нана. - А тази Силиа е доста странна, ще ме прощава. Държи се изключително невъзпитано с мен, а и по събиранията съм забелязала, че прави странни неща. Като снощи например, цяла нощ стоя с някаква друга жена и пи абсент. Дори не пожела да поговори с някого от другите.

"Мисля, че се издразни на факта, че Крисчън ти купи толкова хубава къща, а на нея дори и цветя не ѝ подари.", засмя се Лилит. "Но нека ѝ, трябва да започне да осъзнава, че с дървените си умения няма да получи похвали."