Имението на Нана

- Ще стана проститутка! - жизнерадостно възкликна лисицата. - Така де, тук им казвате куртизанки, за по-културно. Мислех си, понеже познаваш доста хора, да ме препоръчаш на богатите си познати. - продължи да се усмихва розовокосата жена.

Крисчън се плесна по челото.
- Нямам никакви думи. Наистина ли ме извика до тук, за да ми кажеш това?

- Иначе аз трябваше да идвам! - скръсти ръце Нана. - Така или иначе е важно, касае животът ми тук! Това имение е голямо, имам нужда от слуги, съответно имам нужда от злато, с което да им плащам. Това е логичният развой на събитията. - жизнерадостно отвърна лисицата.

- Ако името ти е Лилит, вероятно. - през смях отвърна Крисчън. - Тя ли ти даде тази умопомрачителна идея?

- Не, но няма значение! Решила съм да започна, след като убия Пейтън. - продължи лисицата, все така усмихвайки се. - Както обещах, няма никога повече да те моля за злато, сега те моля просто да ми помогнеш да започна, никой тук не ме познава, а не желая да излизам по улиците, никой няма да ме вземе насериозно така!

- Точно както и когато се съблече чисто гола насред полята в Еритос. - подигравателно отвърна Крисчън. - Хубаво е, че си започнала да осъзнаваш някои неща относно поведението си. Само че нямам интерес да влизам в този бизнес, съжалявам.

- Бизнес? Какъв бизнес? - Нана наклони глава встрани. - Това ще си е моят бизнес, от теб просто искам да подхвърлиш идеята сред приятелите си. Нищо повече, кълна се!

- Толкова малко уважение ли имаш към прекрасния си годеник? - продължи да се подиграва наемният убиец. - Горкият, ще бъде съкрушен.

- Ще бъде също така и мъртъв, та предполагам чувствата му по въпроса няма да са от особено значение. - скръсти ръце Нана. - Както казах, не те моля за много, просто имам нужда да започна отнякъде.

- Виж, аз имам огромно уважение към дамите, работещи тази професия и предвид моята собствена, не съм правилният човек, който да разубеждава други, но не смятам, че е за теб.

- Не смяташ, че е за мен? - учудено възкликна Нана и огледа тялото си. Грозна ли я наричаше?! - Какво ми е? Толкова се старах за тази човешка форма, сигурна съм и се кълна в съществуването си, че е безупречна!

Крисчън поклати отрицателно глава.
- Видът ти няма нищо общо, но още от сега съм убеден, че просто се надяваш да изкараш злато лесно. Това няма да ти се случи в тази професия.

- Тогава какво да правя? - раздразнено отвърна Нана. - Нямам друг избор!

- И дори и сега говориш за избор. Дамите, които са наистина успешни в тази професия са в нея, защото желаят да бъдат там. Ако се чувстваш принудена, никога няма да успееш да изкараш много ползи.

- Не искам да изкарвам ползи, искам да изкарвам злато! - поправи го Нана.

Крисчън се засмя.
- Никой няма да бъде привлечен от куртизанка, видимо непонасяща присъствието му.

- Не разбирам защо ми говориш така, сякаш не заблудих дори онзи идиот Пейтън. Ще се справя! Ако се притесняваш, че ще те изложа пред приятелите ти, си свободен да се увериш лично преди да ме препоръчаш.

- Нямам подобни притеснения, тъй като не планирам да те "препоръчвам" на когото и да било. - невъзмутимо отвърна Крисчън и се обърна, за да си тръгне.

- Добре, чакай. Съжалявам. - догони го Нана. - Ами шефът ти? Той няма ли да иска да ми плати? Лилит беше казала, че има интерес към подобни услуги.

- Всички имаме интерес към подобни услуги. - засмя се Крисчън. - Но не и в този вид. - предвид странното поведение на Нана, изобщо не вярваше, че е решила внезапно да се труди, по-вероятно бе да кроеше нещо отново, така че нямаше никакво намерение да се замесва в поредните ѝ схеми.