Имението на Нана

Лилит въздъхна.
"Може би е защото го беше хипнотизирала преди време.", изрече тя. "Забелязала съм, че останалите ни приятели рядко говорят с него, така че не мога да кажа. Може би го харесват, не е чак толкова лош човек. Само изборът му за жени нещо не е съвсем наред."

- Вече се извиних за това! - заоправдава се Нана. - Ако го харесват, защо не желаят да разговарят с него?

Лилит сви рамене.
"Не съм съвсем сигурна. По партитата ни повечето мълчат, даже взеха и да не идват.", отвърна тя. "Пък и то защо да идват, винаги едно и също - Каво и Евдемия не спират със скандалите си, Силиа не спира с мрънкането си, понякога и Елвира и Катрин създават някой скандал. За другите явно няма време."

- Не разбирам защо е нужно всеки да бъде въвлечен в скандал, но докато живях в Еритос осъзнах, че вероятно това е тяхната варварска култура. - скръсти ръце Нана. - Инак не разбирам защо проклетата дъртофелница толкова настояваше да ми съсипва настроението.

"Защото е дърта чанта, която никога не е имала по-интересни неща за правене. Пък и кой знае, може клетият ѝ съпруг да я е зарязал заради някоя по-разкрепостена жена.", засмя се Лилит.

- То в Еритос такива май няма. - сви рамене Нана. - Крисчън може би трябва да се премести там, явно това му допада.

Лилит отново се засмя.
"Сигурно би го направил, ако знаеше, че Арус е в пълна безопасност.", отвърна жената. "Радвам се, че те видях, но сега ще вървя. Дано ти потръгне с тези клиенти и бързо събереш злато, за да си позволиш слуги. Това имение е огромно, наистина имаш нужда от помощ."

- Така е, осъзнавам го. - въздъхна Нана. - Благодаря ти, Лилит, наистина ми беше от помощ. - лисицата изпрати другата жена, сетне се върна вътре.

Пейтън отдавна се опитваше да открие отново прекрасната си годеница. Най-сетне един строител му каза къде живее жена с нейното описание, но също така му довери и доста притеснителни за него неща. Мъжът се опули, когато достигна адреса и видя къде действително живее тя. Това го разгневи, значи строителя не го беше излъгал. Той се приближи и започна да блъска по вратата.

Нана се изненада, когато чу шум отвън. Не очакваше никого, а и съвсем малък на брой хора знаеха, че живее тук. Лисицата въздъхна, вероятно наемният убиец беше дошъл да я заплашва отново. Тя побърза да си облече халат и отиде да отвори. Едва успя да запази самообладание, когато видя пред себе си негодника Пейтън Клемингс. Нана не го поздрави, просто повдигна вежда.

- Вече доста неща ми се изясниха. - гневно започна мъжът. - Толкова се радвах, най-после мислех, че съм открил жената на мечтите си, а ти се оказа поредната мръсна курва! - изкрещя той. - Онази мърша Беатрис ли те накара да ме потърсиш? Тя ли стои в дъното на всичко?

Нана определено не харесваше начина, по който този идиот смее да се държи с нея. Лисицата сви рамене, така или иначе този разговор щеше да бъде последният, който Пейтън Клемингс някога щеше да проведе.
- Не знам за какво говорите. - невъзмутимо отвърна тя.

- И смееш да лъжеш, долна мръснице! - продължи да крещи Пейтън. - Всичко разбрах, за разлика от теб, все още има честни хора в Кросфайър Муунлайт. Строителят те издаде!

Нана не успя да сдържи смеха си.
- Издал ме е? - с въпросителен тон отвърна жената. - Не знам какво е издал, при все че дори не познавам никакви строители. Нито крия каквото и да било.

- Значи ще продължаваш да лъжеш, така ли? - продължи да се гневи мъжът. - А тази къща? Ти със сигурност не си роднина на кралското семейство, чичо ми ги познава добре! Нима ще отречеш, че ти е подарък от поредния тъпкач? Защо всички жени сте такива долни разпоретини?

Лисицата присви очи и се замисли дали има смисъл да продължава да търпи това. Реши, че все пак ще се подиграе малко с нещастника, преди да го разкъса.
- Защо да не ми е подарък? - невъзмутимо продължи тя. - Аз съм красива и млада, заслужавам да нямам затруднения в живота си. Би следвало благороден господин като Вас да го осъзнава. - сви рамене лисицата.

- Ще видиш ти едни затруднения, курво! - наруга я Пейтън. - На всичкото отгоре със същия нещастник, с който ме замени и Беатрис, изобщо недей да опитваш да лъжеш, че тя не е организирала всичко това, за да продължи да ми се надсмива. - мъжът я избута от пътя си и се самопокани в къщата. Огледа интериора, сетне се изплю на земята. - Дано те е разпорил добре, за да заслужиш всичко това. - продължи с вулгарните слова бившият лорд.

Нана реши, че е чула достатъчно простотии за една вечер. Тя бавно пристъпи вътре и затръшна входната врата зад себе си. Идиотът беше направил това още по-лесно за нея. Тя нарисува символ зад гърба си, сетне се трансформира в истинската си форма, бавно закрачвайки към все още ругаещият я мъж.

- То си е така, явно всички жени сте мръсни курви, които имат нереални очаквания от нормални и добри мъже като мен. Заменяте ни с някакви долни варвари с несъразмерни пениси. - казвайки това, той отново събу панталоните си. - Какво в това не ти дости-.. - Пейтън се обърна и се стъписа, когато пред него не стоеше жена, а огромно чудовище. Той започна бавно да отстъпва назад.

Нана изобщо не се интересуваше от пелтеченето на идиота, нито от отвратителната му енергия. Тя изръмжа, сетне се нахвърли върху него, разкъсвайки го на парчета. Едва когато от Пейтън Клемингс беше останало само кървава пихтия, неразличима от човешко тяло, Нана се върна обратно в човешката си форма.
- И сега това кой ще го чисти?! - изцъка ядно с език жената.

Крисчън се прибираше от мисия, когато минавайки покрай имението на лисицата, чу странни шумове и ръмжене отвътре. Наемният убиец знаеше, че вероятно е най-добре просто да подмине къщата, но любопитството му надделя и реши да провери какво се случва. Той се приближи и почука на вратата.

Нана изсумтя. Сега пък кой беше?! Нещастникът Пейтън да не би да си беше довел приятели?! Тя понечи отново да се върне в истинската си форма, но установи, че не може да го стори. "Проклетото устройство... Наемния убиец." Ядно осъзна тя, сетне отиде да отвори.
- Какво искаш? - скръсти ръце жената.

- Нищо особено. - сви рамене Крисчън. - Просто реших да проверя как си. Всичко наред ли е?

Нана отново изсумтя. Ето кой щеше да помогне да изчистят тази бъркотия.
- Всъщност, не. Ела, влез. - подкани го тя и се върна вътре.

Крисчън сви рамене, но последва Нана вътре в къщата. Още щом прекрачи прага го удари позната миризма на плът и кръв. Той хвърли поглед към коридора и забеляза кървавата пихтия и разхвърляните парчета плът. Ако самият той не убиваше хора за злато, можеше и да обърка видяното за разкъсано животно, но беше сигурен какво вижда.
- Това... Пейтън Клемингс ли трябва да представлява? - тихо се засмя той. - Силно се надявам да кажеш "да".