Имението на Нана

Чувайки, че тона на мъжа се смекчи, Мирта постепенно се успокои и спря да плаче.
- Наистина ли? Кака Нана е добра, тя много ми помогна. - отвърна тя, бършейки сълзите си.

- Радвам се. - усмихна се Крисчън. - Аз съм добър приятел на... кака Нана. Искаш ли да дойдеш с мен, тя вероятно е уморена и иска да си почине.

Мирта се отскубна от ръцете на мъжа и се дръпна назад като попарена.
- Не. Чичо казва да не говоря с непознати, няма да дойда! - отсече тя.

Крисчън въздъхна. Знаеше, че в момента не изглежда като някой, на когото може да се има доверие, но никак не желаеше да оставя Селесте в лапите на лисицата. Сега се държеше добре, но нямаше как да предположи какво ще ѝ стори, когато си тръгнеше. Той хвърли поглед към Нана.
- Но кака Нана също би се радвала да ми гостува, нали така? - отново се насили да се усмихне той.

Лисицата видя златна възможност. Ей сега щеше да види този. Тя се дръпна назад и се престори на уплашена.
- Не мога сега. - отсече студено тя. - По-добре да е някой друг път.

Крисчън определено не хареса отговора на проклетата лисица, а и знаеше, че го прави нарочно, защото осъзнаваше, че няма да посмее да противоречи на Селесте.
- Добре. Някой друг път тогава. - сухо отвърна той и се обърна, запътвайки се към имението на Арус. Нана определено не беше познала.

Мирта се приближи до Нана и се усмихна.
- Добре ли си, како Нана? - попита момиченцето.

Нана също се усмихна.
- Добре съм, не се тревожи, хайде да се върнем вътре. Не се притеснявай, Крисчън не е лош човек. - отвърна тя. "Сега вече ще ми наемеш слуги, нещастник, ще ми платиш за всичко, което стори." Мислеше си тя, подсмихвайки се на себе си.

Зед въздъхна. Беше му писнало от простотиите на жена му. Толкова ли нямаше акъл в главата, че да остави Мирта насред пристанището?! Добре, че минувачи бяха я видяли да тръгва с някаква жена и го упътиха до дома ѝ. Той се приближи и почука на вратата.

Нана отиде да отвори и се изненада, когато видя съвсем непознат човек на прага си. Лисицата премигна с очи.
- Мога ли да Ви помогна с нещо? - попита тя.

Зед се опули, когато видя каква красавица беше приютила дъщеря му. "Еми можеш, ако ти ми станеш жена, вместо онази моята скочубра..." Помисли си той, сетне се ухили насреща ѝ.
- Здрасти маце, аз съм много якият пич Зед и съм ти много благодарен. - той вдигна палец нагоре.

Нана направи гримаса. Някакъв психично болен ли беше открил дома ѝ?! Само това ѝ липсваше.
- Простете, но не Ви познавам, така че не мога да преценя дали наистина сте "много як пич", както твърдите. - тихо се засмя лисицата.

Зед намигна на красавицата.
- Добре си дошла да провериш, страхотна красавице. - усмихна се той. - Но преди това, дойдох понеже си ми взела дъщерята.

- Взела съм Ви... Мирта е Ваша дъщеря? - изненадано отвърна Нана с въпрос на свой ред. Действително, този мъж отговаряше на описанието на момиченцето. - Простете, намерих я да се скита съвсем сама на кея, не беше добра идея да остава там. - лисицата си спомни, че детето беше споменало слуги, вероятно този беше богаташ.

- Ами да, не си ли личи, на мене се е метнала такава хубава. - намигна ѝ отново Зед. - Тъпата ми жена не е яла бой скоро, ще я науча аз нея като се прибера. Ако е тука малката, кажи ѝ че съм дошъл да я взема, пък преди да тръгна имам и малко свободно време ако ме разбираш. - подсмихна се той.

Нана присви очи. Мъжът не изглеждаше толкова зле, но никак не ѝ харесваше как се изразява, нито как се държи. "Как ли пък не!" Помисли си лисицата.
- Съжалявам, но не Ви познавам, така че ще се наложи да откажа на щедрото Ви допълнително предложение. Ако все пак държите да бъдете щедър и съобразителен с времето и усилията, които положих да запазя доброто здраве на дъщеря Ви, бих се радвала да ми помогнете финансово. - усмихна се чаровно на свой ред жената.

Зед прокле късмета си, че на всичкото отгоре нямаше и пари, проклетият Сантяго пак беше му спрял джобните, наистина не се държеше честно. "Някой ден ще си го получиш като организацията стане моя, тъпи ми братко." Мечтаеше си чернокосият мъж.
- Ъъъ... да, ще кажа на слугите да ти пратят награда скоро време, то аз доста злато имам, не е проблем. - смотолеви набързо той.

Нана продължи да се усмихва приветливо. Надяваше се да получи добра награда за Мирта. Тя се върна вътре и повика момиченцето. Не след дълго и детето се показа на вратата.

- Татко? - в захлас извика Мирта и се приближи до Зед. - Много ми липсваше. - тя понечи да го прегърне.

- Да и ти на мене, айде сега стига лиготии и да си ходим. - побърза да я отдръпне от себе си Зед. - Благодаря ти маце, ако все пак размислиш за другата работа, винаги ще се радвам да ме повикаш, ей туй ми е адреса. - той подаде в ръцете на жената малко парче пергамент.

Мирта наведе глава, но не каза нищо. Баща ѝ не изглеждаше в особено добро настроение, вероятно щом се приберяха, щеше да я накаже, или да се скара отново с майка ѝ.

Нана взе листа, макар че нямаше никакъв интерес да посещава дома на този мъж, стига да си спазеше обещанието и да ѝ изпратеше награда.
- Радвам се, че се намерихте. За мен беше удоволствие. - изпрати ги тя, наблюдавайки как се отдалечават в посока пристанището. Дано златото, което щеше да получи да стигнеше за слуги.

Юки използва кристала си за телепортация, за да стигне до дома на Нана. Лисицата директно се телепортира вътре, не смяташе, че другата би имала нещо против.

Нана се сепна, внезапно виждайки Юки в къщата си. Лисицата си отдъхна, поне не беше с клиент в този момент.
- Нещо станало ли е? - притесни се тя. Обикновено Юки не се появяваше така изневиделица.

- Нищо особено не се е случило. - невъзмутимо отвърна другата лисица, настанявайки се на един стол в трапезарията. - Посетих Валдора и смятах, че ще искаш да чуеш как е минало.