Имението на Нана

Лисицата присви очи и се замисли дали има смисъл да продължава да търпи това. Реши, че все пак ще се подиграе малко с нещастника, преди да го разкъса.
- Защо да не ми е подарък? - невъзмутимо продължи тя. - Аз съм красива и млада, заслужавам да нямам затруднения в живота си. Би следвало благороден господин като Вас да го осъзнава. - сви рамене лисицата.

- Ще видиш ти едни затруднения, курво! - наруга я Пейтън. - На всичкото отгоре със същия нещастник, с който ме замени и Беатрис, изобщо недей да опитваш да лъжеш, че тя не е организирала всичко това, за да продължи да ми се надсмива. - мъжът я избута от пътя си и се самопокани в къщата. Огледа интериора, сетне се изплю на земята. - Дано те е разпорил добре, за да заслужиш всичко това. - продължи с вулгарните слова бившият лорд.

Нана реши, че е чула достатъчно простотии за една вечер. Тя бавно пристъпи вътре и затръшна входната врата зад себе си. Идиотът беше направил това още по-лесно за нея. Тя нарисува символ зад гърба си, сетне се трансформира в истинската си форма, бавно закрачвайки към все още ругаещият я мъж.

- То си е така, явно всички жени сте мръсни курви, които имат нереални очаквания от нормални и добри мъже като мен. Заменяте ни с някакви долни варвари с несъразмерни пениси. - казвайки това, той отново събу панталоните си. - Какво в това не ти дости-.. - Пейтън се обърна и се стъписа, когато пред него не стоеше жена, а огромно чудовище. Той започна бавно да отстъпва назад.

Нана изобщо не се интересуваше от пелтеченето на идиота, нито от отвратителната му енергия. Тя изръмжа, сетне се нахвърли върху него, разкъсвайки го на парчета. Едва когато от Пейтън Клемингс беше останало само кървава пихтия, неразличима от човешко тяло, Нана се върна обратно в човешката си форма.
- И сега това кой ще го чисти?! - изцъка ядно с език жената.

Крисчън се прибираше от мисия, когато минавайки покрай имението на лисицата, чу странни шумове и ръмжене отвътре. Наемният убиец знаеше, че вероятно е най-добре просто да подмине къщата, но любопитството му надделя и реши да провери какво се случва. Той се приближи и почука на вратата.

Нана изсумтя. Сега пък кой беше?! Нещастникът Пейтън да не би да си беше довел приятели?! Тя понечи отново да се върне в истинската си форма, но установи, че не може да го стори. "Проклетото устройство... Наемния убиец." Ядно осъзна тя, сетне отиде да отвори.
- Какво искаш? - скръсти ръце жената.

- Нищо особено. - сви рамене Крисчън. - Просто реших да проверя как си. Всичко наред ли е?

Нана отново изсумтя. Ето кой щеше да помогне да изчистят тази бъркотия.
- Всъщност, не. Ела, влез. - подкани го тя и се върна вътре.

Крисчън сви рамене, но последва Нана вътре в къщата. Още щом прекрачи прага го удари позната миризма на плът и кръв. Той хвърли поглед към коридора и забеляза кървавата пихтия и разхвърляните парчета плът. Ако самият той не убиваше хора за злато, можеше и да обърка видяното за разкъсано животно, но беше сигурен какво вижда.
- Това... Пейтън Клемингс ли трябва да представлява? - тихо се засмя той. - Силно се надявам да кажеш "да".

Нана се обърна към наемния убиец.
- Представляваше. - скръсти ръце лисицата. - Но да, той беше. Вече не е и няма да бъде.

- Не е особено умно от твоя страна да разваляш перфектното си престъпление, викайки ме тук за свидетел. - подигра се Крисчън. - Няма да се справиш с моята професия, определено не те бива за нея.

Лисицата извъртя очи.
- Не те повиках, за да се хваля, а за да ми помогнеш да почистим. - отвърна тя. - Дори не знам къде ще изхвърля всичко... това. - тя посочи разхвърляните парчета плът.

- Дори и аз не съм способен да оставя мишената си в такъв невероятен вид. Щом можеш да го направиш, защо просто не го изяде? - засмя се Крисчън.

Нана направи погнусена гримаса.
- Достатъчно ми беше да спя с този нещастен червей, не бих си причинила повече подобна гадост. - отвърна тя. - Къде изхвърляш тези твоите мишени?

- В океана, обикновено. С този даже ще е по-лесно, рибите ще пируват. - отвърна Крисчън. - Въпросът обаче би бил как ще го пренесем до там.

- Това не е проблем за мен. Аз ще го изхвърля, ти остани и почисти подовете. И без това все още не мога да си наема слуги. - Нана нарочно остави по-трудната част от работата за наемния убиец, а и ако се отдалечеше, щеше да може да използва истинската си форма, за да пренесе бързо останките на нещастника и да ги изхвърли в океана.

Крисчън въздъхна, но се съгласи да помогне на лисицата с чистенето. Можеше и да не беше оплискала целия си коридор с кръвта на Пейтън Клемингс, но уви.

Нана беше изхвърлила всички едри части от Пейтън Клемингс с помощта на истинската си форма. На връщане лисицата беше набрала добра скорост и съвсем забрави за наемния убиец и устройството на гнома. Още щом прекрачи началото на двора си, силите ѝ започнаха да се изпаряват и тя внезапно се върна в човешката си форма, сгромолясвайки се на земята. Лисицата изсъска от болка и се претърколи няколко пъти на двора си. С известни усилия успя да се изправи, правейки гримаса при вида на окаляното си тяло. Коленете ѝ също бяха издраскани и кървяха. Нана изсумтя гневно, сетне се изтупа от пепелта и влезе в имението си, където забеляза че наемният убиец все пак е успял да изчисти кръвта от подовете и стените, към момента дремеше върху едно канапе във всекидневната ѝ. Нана го подмина и отиде да напълни някоя от ваните си, трябваше да почисти и раните по тялото си.

Нана се прибра и забеляза наемният убиец да разговаря с малкото момиченце в двора ѝ. Ехидната усмивка на лисицата мигом застина. Какво търсеше той тук?! Тя бавно започна да се приближава към двамата.