Имението на Нана

- Не би следвало подобни неща да те тревожат. - отвърна Юки. - Относно работата ти, може би е добре да продадеш тази къща и да си купиш няколко по-малки в повече територии.

Нана наведе глава.
- Не мога да сторя това. - отвърна тя. - Първо, наемният убиец никога няма да ми го разреши, тъй като тази къща е негова. Второ, дори и да ми даде златото, аз харесвам това място, не желая да живея в малка и неугледна къща като тази в Еритос. - скръсти ръце лисицата.

Юки довърши чая си, сетне се разсмя с глас.
- Тогава не ти остават много опции. - лисицата се замисли. - Шефът на наемния убиец, онзи Арус. На мен никак не ми е приятен, но има нужните контакти на това място, ако си склонна да изтърпиш ужасния му характер, може би можеш да работиш с него. Аз не бих, но това си е твоят живот. - сви рамене Юки.

Нана се замисли.
- Знаеш ли, права си. Той познава почти всички в това кралство. Все пак, първоначалният списък с клиенти, който имах дойде от него. Трябва да го попитам скоро.

Юки сви рамене и пожела лек ден на другата лисица, сетне използва кристала за телепортация, за да се прибере. Нана беше приела доста добре новината за лисиците, та не се наложи да я лъже повече относно условията им. Проклетият предател Неро щеше да си плати за това някой ден.

Нана си взе довиждане с Юки и отиде да поплува в басейна си. Трябваше да измисли как да разговаря с онзи Арус, без да привлече вниманието на наемния убиец и онази Силиа.

В гнева си от предния ден, Беатрис съвсем беше пропуснала факта, че всъщност познава тази Нана. Преди известно време, Далия и тя бяха гостували на лисицата в Еритос, където живееше в една малка къщурка, даже си спомняше, че тогава розовокосата жена се оплакваше от отношенията със съседката си. Тя реши да я посети в дома ѝ, искаше да изяснят всичко случило се. Когато пристигна упътена от жители на Кросфайър Муунлайт, Беатрис ахна. Изобщо не можеше да повярва, че тази професия позволява закупуването на такъв дом. Това имение беше същински палат и поне няколко пъти по-голямо от това на родителите ѝ. Жената въздъхна и почука на главната порта.

Нана отиде да отвори, мислейки си, че някой нов потенциален клиент е дошъл да я търси. Отстъпи назад, когато видя онази жена от предния ден - Беатрис. Огледа се, но не видя наемния убиец с нея, а и не почувства отлив на енергия. Лисицата сбърчи чело.
- Защо си дошла тук? - ако тази си позволеше да я нападне отново, тук никой нямаше да намери трупа ѝ повече.

- За да се извиня. - наведе глава Беатрис. - Спомних си откъде си ми позната, аз и Далия ти гостувахме в Еритос. Беше ни поканила на пикник по бански?

Нана скръсти ръце. Съвсем беше забравила за това.
- Може и така да е било, не си спомням. Внезапният спомен за гостоприемността ми те е накарал да се разкаеш за грубото си отношение? - саркастично подметна лисицата.

- Не, това нямаше нищо общо. Ще ми позволиш ли да вляза? Наистина прекалих вчера, но ме разбери. Цялото ми семейство е съсипано, в яда си обвиних теб, но след като останах насаме със себе си и премислих нещата, осъзнах, че не съм съвсем права.

Лисицата въздъхна раздразнено, но въпреки това кимна и се отмести от входа. Така или иначе, ако тази решеше да се прави на интересна отново, нямаше да оцелее още дълго. След като двете влязоха вътре, Нана я покани в една от всекидневните си.
- Сядай където искаш. - сухо изрече тя. - Предвид случилото се вчера, не виждам причина да бъда гостоприемна.

Беатрис мълчаливо седна на едно от креслата. Това имение беше повече от впечатляващо.
- Знам какво си мислиш, но те уверявам, че наистина дойдох, за да се помирим. Обвиних те първосигнално, но баща ми е главният виновник за всичко това.

- Както казах, семейните проблеми на клиентите ми не са моя грижа. - незаинтересовано отвърна Нана, разглеждайки маникюра на лявата си ръка.

- Осъзнавам го, но те моля и ти да ми влезеш в положение. Цял живот ни е лъгал, снощи дори научих, че е взел злато от семейната хазна и е обвинил мен за изчезването му! Нарекох те с ужасни обиди, за което съжалявам. - Беатрис не съжаляваше съвсем за тези си думи, но наистина се чувстваше гузна, особено след случилото се в дома ѝ предната вечер.

Нана изви глава встрани.
- Радвам се, че поне нищо ти няма. Притесних се като припадна. - излъга тя.

- Не знам какво ми се случи. - сви устни Беатрис. - Предполагам, че гнева ми наистина надделя. - тихо се засмя жената. - За да сме напълно наясно, просто исках да те сплаша, никога не съм имала намерение да поръчвам наистина смъртта ти.

- Така или иначе няма да си първата, не се притеснявам особено от това. Наемният убиец така или иначе си търси повод, за да ме нападне, ти просто щеше да му дадеш още един. - все така незаинтересовано продължи лисицата.

Беатрис се изненада.
- Но... Днес си спомних, че къщата, в която бяхме на онзи пикник, ти беше подарък от него. Как така стигнахте до подобно положение? Наистина не разбирам.

- Тази къща също е, но това в никой случай не го спира да ме заплашва. - изсумтя Нана.

Зениците на младата жена се разшириха от почуда.
- Съжалявам, в това няма никаква логика. Това огромно имение ти е подарък от приятеля на Арус - Крис? И въпреки това твърдиш, че иска да те убие? Защо... Защо би сторил подобно нещо?

- Защото ме мрази. - продължи лисицата с равен и незаинтересован тон. - Не е ли очевидно?

Беатрис се закашля, за да сподави смеха си, изглежда тази професия май наистина бе объркала съзнанието на розовокосата жена.
- Нана, това имение изглежда като че ли струва цяло състояние. Ако те мразеше, защо би ти го подарил? Още повече, ако искаше да те убие, вероятно нямаше да има нужда от толкова детайлно скривалище за деянието си. - отвърна тя, сякаш думите на лисицата бяха най-нелепото нещо, което някога бе чувала.

- Не знам колко струва, нито ме интересува. - излъга Нана. - Както казах, дори и да не отидеш да го молиш да ме убие, той така или иначе се опитва да го стори, заради онази Силиа.

- Силиа е поръчала убийството ти? - отново учудено възкликна Беатрис. - Не го вярвам! Разговаряла съм с това момиче и както казах предния път, разбирам защо би била гневна от отношенията ти с него, но не вярвам да е стигнала чак до там. Аз също нямах истинско намерение да ти сторя нещо подобно, ако е казала нещо в тази насока, вероятно просто е била афектирана на момента.