Имението на Нана

Нана извъртя очи.
- Забелязах, наистина нямах представа, че са чак толкова зле. Не съм сигурна защо ти още си там тогава.

- Честно казано, това място ми е удобно. - отвърна Юки. - Благодарение на драконовите територии в близост, спиритуалната енергия е доста стабилна и действа добре на отслабеното ми тяло. Лошото им финансово състояние и некадърното управление определено са проблем, но засега не ми е трудно да ги игнорирам.

Разбирам. - кимна Нана. - Аз не успях да ги изтърпя, на всичкото отгоре е доста студено, а и нравите им са доста ограничени. Онази дъртофелница ми съсипваше живота, а тази Силиа не изглежда много по-различна от нея. И двете дуднат за едни и същи неща.

- Нима и глупачката Силиа ти е търсила сметка за облеклото? - изсмя се с глас лисицата.

- Не. - намръщи се Нана. - Поне не и в лицето ми, но е очевидно, че мисли същите неща за мен като онази дъртачка.

- Не би следвало подобни неща да те тревожат. - отвърна Юки. - Относно работата ти, може би е добре да продадеш тази къща и да си купиш няколко по-малки в повече територии.

Нана наведе глава.
- Не мога да сторя това. - отвърна тя. - Първо, наемният убиец никога няма да ми го разреши, тъй като тази къща е негова. Второ, дори и да ми даде златото, аз харесвам това място, не желая да живея в малка и неугледна къща като тази в Еритос. - скръсти ръце лисицата.

Юки довърши чая си, сетне се разсмя с глас.
- Тогава не ти остават много опции. - лисицата се замисли. - Шефът на наемния убиец, онзи Арус. На мен никак не ми е приятен, но има нужните контакти на това място, ако си склонна да изтърпиш ужасния му характер, може би можеш да работиш с него. Аз не бих, но това си е твоят живот. - сви рамене Юки.

Нана се замисли.
- Знаеш ли, права си. Той познава почти всички в това кралство. Все пак, първоначалният списък с клиенти, който имах дойде от него. Трябва да го попитам скоро.

Юки сви рамене и пожела лек ден на другата лисица, сетне използва кристала за телепортация, за да се прибере. Нана беше приела доста добре новината за лисиците, та не се наложи да я лъже повече относно условията им. Проклетият предател Неро щеше да си плати за това някой ден.

Нана си взе довиждане с Юки и отиде да поплува в басейна си. Трябваше да измисли как да разговаря с онзи Арус, без да привлече вниманието на наемния убиец и онази Силиа.

В гнева си от предния ден, Беатрис съвсем беше пропуснала факта, че всъщност познава тази Нана. Преди известно време, Далия и тя бяха гостували на лисицата в Еритос, където живееше в една малка къщурка, даже си спомняше, че тогава розовокосата жена се оплакваше от отношенията със съседката си. Тя реши да я посети в дома ѝ, искаше да изяснят всичко случило се. Когато пристигна упътена от жители на Кросфайър Муунлайт, Беатрис ахна. Изобщо не можеше да повярва, че тази професия позволява закупуването на такъв дом. Това имение беше същински палат и поне няколко пъти по-голямо от това на родителите ѝ. Жената въздъхна и почука на главната порта.

Нана отиде да отвори, мислейки си, че някой нов потенциален клиент е дошъл да я търси. Отстъпи назад, когато видя онази жена от предния ден - Беатрис. Огледа се, но не видя наемния убиец с нея, а и не почувства отлив на енергия. Лисицата сбърчи чело.
- Защо си дошла тук? - ако тази си позволеше да я нападне отново, тук никой нямаше да намери трупа ѝ повече.

- За да се извиня. - наведе глава Беатрис. - Спомних си откъде си ми позната, аз и Далия ти гостувахме в Еритос. Беше ни поканила на пикник по бански?

Нана скръсти ръце. Съвсем беше забравила за това.
- Може и така да е било, не си спомням. Внезапният спомен за гостоприемността ми те е накарал да се разкаеш за грубото си отношение? - саркастично подметна лисицата.

- Не, това нямаше нищо общо. Ще ми позволиш ли да вляза? Наистина прекалих вчера, но ме разбери. Цялото ми семейство е съсипано, в яда си обвиних теб, но след като останах насаме със себе си и премислих нещата, осъзнах, че не съм съвсем права.

Лисицата въздъхна раздразнено, но въпреки това кимна и се отмести от входа. Така или иначе, ако тази решеше да се прави на интересна отново, нямаше да оцелее още дълго. След като двете влязоха вътре, Нана я покани в една от всекидневните си.
- Сядай където искаш. - сухо изрече тя. - Предвид случилото се вчера, не виждам причина да бъда гостоприемна.

Беатрис мълчаливо седна на едно от креслата. Това имение беше повече от впечатляващо.
- Знам какво си мислиш, но те уверявам, че наистина дойдох, за да се помирим. Обвиних те първосигнално, но баща ми е главният виновник за всичко това.

- Както казах, семейните проблеми на клиентите ми не са моя грижа. - незаинтересовано отвърна Нана, разглеждайки маникюра на лявата си ръка.

- Осъзнавам го, но те моля и ти да ми влезеш в положение. Цял живот ни е лъгал, снощи дори научих, че е взел злато от семейната хазна и е обвинил мен за изчезването му! Нарекох те с ужасни обиди, за което съжалявам. - Беатрис не съжаляваше съвсем за тези си думи, но наистина се чувстваше гузна, особено след случилото се в дома ѝ предната вечер.