Имението на Нана

Арус повдигна вежда.
- Знам, че Крис понякога изобщо не следва интереса си, но не вярвам да те заплашва сериозно. Сигурна ли си, че просто не приемаш думите му грешно? - засмя се търговецът.

Нана скръсти ръце.
- При всички случаи, не желая да комуникирам с него. - отсече тя.

- Не мога да повярвам! - жизнерадостно възкликна Арус. - Доживях да чуя тези слова от устата на красива жена в това кралство! Този момент трябва да се увековечи. Би ли се съгласила да отидеш на площада и да изкрещиш това пред всички?

Лисицата извъртя очи за пореден път.
- Бих го написала с мастило върху тялото си, ако ще означава наистина да се изпълни, но уви. Той пази ужасното устройство на онзи гном и съм сигурна, че просто чака удобен момент, за да ме убие.

- И в прекрасната ти и несъмнено достоверна логика, защо все още не го е сторил? - подигравателно отвърна Арус. - Познавам Крис отдавна, напълно съм съгласен, че е особено досаден, но в никой случай не наранява красиви жени. Запознат съм с причината да ти е сърдит в момента, но според скромното ми мнение, няма никаква причина да се тревожиш, не е като да е нещо сериозно. Ще му мине. На всеки би му минало, никой не би бил способен дълго да се сърди на толкова прекрасно същество като теб.

- Той не вижда така нещата. - раздразнено отвърна Нана. - След като сте толкова близки, защо не го убедиш да ми върне устройството на гнома? Единственото, което искам е да живея спокойно тук, вместо в страх както сега.

- Не смятам, че имаш нужда да се страхуваш, но колкото и да не ми се иска да го признавам, ще се наложи да те разочаровам. Напоследък е сметнал за нужно да се цупи и на мен. - въздъхна Арус. - Това е и другата причина, поради която дойдох. Не си ли склонна да прекратите този нелеп спор? Ще ти платя колкото пожелаеш.

- И как се предполага, че трябва да го сторя?! - скръсти ръце Нана. - Проблемът е в него, не в мен. Аз съм винаги добра и сговорчива с останалите, някои от тях просто не одобряват расата ми и ме дискриминират заради това. Колкото и да бих искала да взема злато, ще трябва да го дадеш на онази жена - Силиа.

- Силиа? - повдигна вежда Арус. - Не съм сигурен как точно тя има отношение в това.

- Много е просто, тя е тази, която е поръчала смъртта ми. Ако тя оттегли желанието си, вероятно наемният ти убиец ще бъде склонен да ме остави намира. - отвърна Нана.

- Чакай малко, не сте ли скарани заради онова хлапе, Селесте? - Арус беше доста объркан от думите на Нана. Вярно бе, че лисицата не за пръв път споменаваше, че според нея Крисчън се опитва да я убие, но той го познаваше добре - ако подобно нещо бе истина, никога не би действал по толкова заобиколен начин и определено не би похарчил такава значителна сума, само за да изпълни една поръчка.

- Аз просто исках да помогна на това дете, но разбира се, отново отнесох заплахи. Сигурна съм, че допринася, но тя отдавна не ме харесва и със сигурност се е оплакала от мен много преди това. Плюс това сгреших и помислих, че е тяхна дъщеря, вероятно ме мрази още повече, заради този мой изблик. - направи гримаса лисицата.

Арус отново поклати глава в отрицание.
- Никой нормален не се интересува толкова от непознато хлапе, Крис не е прав в случая, но не бих могъл да му влияя особено на този фронт. - неловно се засмя мъжът. - Сигурен съм, че има доста други причини Силиа да не те харесва, но познавам и нея от години, никога не би поръчала смъртта ти. Наистина те моля да премислиш и да се помирите, от това страдам само аз, той вече нищичко не ми казва. - с престорена тъга в гласа продължи Арус.

Нана въздъхна тежко.
- Не съм убедена, че говорим на един език с теб вече. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Аз нямам нищо против него, той е този, който трябва да се спре!

- Крис е ужасно упорит понякога, но не ти мисли злото, все пак - погледни къде живееш. - засмя се Арус.

- Дори и това не бе сторено от добротата на сърцето му. - изсумтя лисицата. - Няма значение, нямам никакво намерение да се "помирявам" с него, просто му кажи да стои далеч от мен.

Арус въздъхна. Обща черта на красивите лисички ли беше да са колкото прекрасни, толкова и луди?!
- Ще видя какво мога да сторя по въпроса. - излъга той. - Мен ако питаш никак не са хубави тези работи. Та ние сме почти съседи!

Нана въздъхна.
- Само защото нямам друга алтернатива в момента. - въздъхна лисицата.

- Не се притеснявай, няма да позволя нещо да ти се случи, Кросфайър Муунлайт би загубил толкова много от липсата на прекрасно създание като теб. Ще оправя нещата. - намигна ѝ той, сетне пожела лек ден. Трябваше отново да се опита да вразуми опърничавия си приятел. Заради неговите изблици, Нана едва ли щеше да се съгласи да преспи и с него.

Лисицата въздъхна. Надяваше се да не чува повече нищо за историята с онази Беатрис. Вместо да живее спокойно и охолно, започваше да има все повече проблеми на това място.

Каво доязди с кончестър и паткана и начука тъз на вратата.

Нана чу, че някой е на вратата и отиде да отвори. Мигновено присви подозрително очи, когато видя на прага си лудия коняр от Еритос, заедно с още по-лудия му кон.
- Какво търсите тук? - студено попита Нана.

Каво са пляска главата.
- Але курво тука с кончито сме дояздили да ти фърляме паткана да го киризиш ве. - обясливо каза Каво ама малко зверски излезе.

Нана повдигна вежди учудено. Не разбра почти нищо от думите на този луд.
- Съжалявам, не съм сигурна, че разбирам какво искате. Ако идвате за услугите ми, бих приела само теб и тарифата ми е 1 милион злато на час. - невъзмутимо отвърна лисицата.

Каво построи комунизма.
- Але не ве курво проста си като пролетен налъм ве тука нося паткана да прайш работата ве. - обясливо каза Каво и изкарва паткана да дава на курвата да зима.