Имението на Нана

- А аз смятам, че никак не си, но очевидно мненията ни и по този въпрос се разминават. Не разбирам какво против Лилит имаш. Тя, за разлика от теб е страхотен човек и винаги се е държала мило с мен.

Чувайки това, Крисчън се изсмя с глас.
- Единствено защото вероятно иска да преспи с теб. - подигравателно отвърна той. - Страхотен човек дори не би ми хрумнало по адрес на тази жена.

- Разбира се, че би искала, всеки иска, освен твоята странна Силиа, която на всичкото отгоре е обиждала горките ми посестрими и побратими във Валдора. Не стига, че трябва да търпят онези ужасни условия, ами и нейните нелепи упреци!

- Нямам намерение да влизам в подобни глупави спорове. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- А аз също нямам намерение да правя престоя ти тук лесен, ако наистина смяташ да останеш, държа да ми платиш за това. - скръсти ръце лисицата.

- Да ти платя? - изгледа я невярващо Крисчън. - Достатъчно е, че съм невероятно щедър и не желая ти да ми плащаш, за да ползваш това имение.

- Аз предложих преди време, но ти и това не пожела. - начумери се лисицата. - Наистина не знам какво искаш.

- В момента например бих искал да не водя този нелеп разговор и да си почивам. - все така невъзмутимо продължи мъжът.

- Какво съвпадение, аз правех именно това, когато реши да се натресеш тук. След като аз няма да си почивам, не виждам защо да оставям и теб. Какво толкова направиха онзи Арус и Лилит този път?

Крисчън се замисли за момент.
- Нищо особено, но реших да се вслушам в непрестанните им молби да дойда и да се помиря с теб. По някаква непонятна за мен причина, изглежда е много важно за тях.

- Аз никога не съм имала нищо против теб, или когото и да било друг тук. - отвърна Нана. - Ако спреш да се държиш ужасно с мен и да ме заплашваш, ще се "помирим". - студено отвърна Нана.

Крисчън наистина не успяваше да проумее как напоследък винаги се оказваше виновен за неща, които никога не бе правил. За момент се зачуди дали не е все пак възможно Нана да стои зад случилото се, но бързо разсея тези мисли. Не вярваше, че лисицата е способна да стигне чак до там, най-малкото не би чакала толкова време, ако смяташе да прави подобни неща.
- Ще се постарая да си взема бележка. - усмихна се той.

- Надявам се. - изсумтя лисицата и реши да не се занимава повече с наемния убиец засега. След като той явно наистина имаше намерение да остане тук, трябваше да измисли как да отмъкне проклетия талисман.

След като Нана изчезна нанякъде, Крисчън отново въздъхна и отиде да намери празна стая. Разбира се, повечето необитавани от лисицата помещения бяха потънали в прах. Наемният убиец успя да разчисти криво-ляво една от стаите и реши да остане там поне за тази вечер. Имаше какво да се желае от компанията на Нана, но поне тук нямаше опасност Далия или Лилит да разберат за случилото се със Силиа. Всички в имението на Арус така или иначе бяха убедени, че има отношения с лисицата, така че не вярваше престоят му при нея да събуди особени съмнения в тях. Трябваше да се свърже с Орландо в най-скоро време и да го накара да проучи кога последно са се продавали отвари от шиерски търговци към клиенти от Компаса.

Нана никак не беше доволна от присъствието на наемния убиец в къщата си. Нормално се хранеше с енергията на клиентите си, но сега с талисмана постоянно наоколо, това изобщо не беше възможно. Лисицата започваше доста да огладнява.
- Колко време смяташ да стоиш тук? - раздразнено попита тя.

Крисчън хвърли незаинтересован поглед към Нана.
- Засега смятам да поостана. Между впрочем, тук няма нищо за ядене. Започвам силно да вярвам, че скромната ми компания те притеснява.

- Не знам какво те навежда на тази мисъл. - саркастично отвърна Нана. - Добре знаеш, че не мога да готвя. Мога да донеса продукти, но ще се оправяш сам. След като си наемен убиец, трябва да знаеш поне няколко прости ястия.

- Липсата на адекватна прислуга в тази къща наистина е проблем. - въздъхна Крисчън.

- Ако действително се притесняваш, лесно можеш да разрешиш този проблем за мен. - скръсти ръце Нана.

- Не виждам защо да го правя. Проблем е за теб, не за мен. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- Това ли беше истинската причина да дойдеш тук? - повдигна вежда Нана. - За да се подиграеш на положението, в което се намирам?

- Съвсем не. - с насмешка отвърна мъжът. - Но след като стана на въпрос, го намирам за крайно необичайно. Тук не е Еритос, силно се съмнявам да ти липсва клиентела.

- Не и благодарение на теб. Ако чаках да си спазиш обещанието и да ме препоръчаш на приятелите си, щях да тъна в нищета. - изсумтя лисицата. - Макар и да имам достатъчно клиенти, това което получавам от тях е крайно недостатъчно за истински спокоен живот.

- Не съм сигурен с какви очаквания си, в такъв случай. Бих се заклел, че тук е доста по-добре от Еритос, поне по отношение на финансовото състояние на жителите. А и по отношение на доста други неща, ако трябва да бъда честен.

- Очаквах тук да живея спокойно, но това напоследък изобщо не се случва. Ако не търпя непрестанните ти заплахи, се налага да се занимавам с упреци от близки на клиентите си. Нищо от това нямаше да ми се случва, ако не ме тормозеше с онзи талисман. - присви очи лисицата.