Имението на Нана

Нана отиде да отвори, мислейки си че очаква клиент, но се изненада, когато видя търговецът на роби Арус пред вратата си.
- Здравей. - вяло поздрави лисицата.

- Радвам се, че те откривам вкъщи, красавице. - усмихна се чаровно Арус. - Питах се дали ще можеш да ми разкажеш повече за нещо. Може ли да вляза?

Нана изсумтя. Какво беше наговорил наемният убиец срещу нея този път?!
- Добре. - въздъхна тя. - Влез.
Тя покани мъжа вътре.

Арус последва красивата лисичка в имението, бавно обхождайки с поглед вътрешността на сградата.
- Крис понякога е доста щедър. Ако знаех, че е такъв, щях и аз да поискам подобна къща. - засмя се търговецът.

- Повярвай ми, не си струваше. - извъртя очи лисицата. - Какво е казал този път, та идваш при мен?

Арус поклати глава в отрицание.
- Крис не е свързан с това, което искам да те попитам. Макар и да имам доста въпроси свързани с отношенията ти с него.

- Аз нямам никакви отношения с него. - отсече Нана. - Тогава какво е станало?

Арус въздъхна.
- Добре знаеш, че изобщо не ви вярвам на вас двамата, но това е друга тема. Една много скъпа за мен приятелка изглежда изпитва затруднения, но не пожела да разкаже особено много за случващото се. Дойдох при теб, защото доколкото разбирам те касае? Момичето се казва Беатрис Кийтс.

Нана скръсти ръце. Тази жена, Беатрис, бе дошла да се извини, сетне веднага бе сметнала за нужно да се оплаква от нея?!
- Отново ли смятате да ми вгорчавате настроението с тази история? Нямам нищо общо с тази жена, баща ѝ ми беше клиент. Отнякъде е разбрала за отношенията ми с него и дойде да ме заплашва по този повод. Отстоях правата си и смятах, че вече сме разрешили този спор, но очевидно е било едностранно.

- А, това ли било? - плесна с ръце Арус, усмихвайки се. - Притесних се, че може да е нещо сериозно.

- Според тази жена това също явно е сериозно. - изсумтя Нана. - Кажи ѝ, че не желая да имам нищо общо повече с тази история. Баща ѝ също не е идвал при мен откакто разговаряхме последно, така че предполагам може да си отдъхне.

- Не, не, красавице, изобщо не ме интересува това. - пренебрежително махна с ръка търговецът. - След като е нещо подобно, съм убеден че ще се разберете. Нищо сериозно не се е случило, изглежда че.

- Не желая повече да бъда въвличана в подобни свади. Наемният убиец ми е достатъчен. - сухо отвърна лисицата.

Арус се изсмя с глас.
- Красавице, подобно нещо е невъзможно с Крис. Родителите му отдавна не са живи. Не се притеснявай.

- Нямах предвид това, нито ме интересува къде са родителите му. - въздъхна лисицата. - Искам да му кажеш да стои далеч от мен и да престане да ме заплашва.

Арус повдигна вежда.
- Знам, че Крис понякога изобщо не следва интереса си, но не вярвам да те заплашва сериозно. Сигурна ли си, че просто не приемаш думите му грешно? - засмя се търговецът.

Нана скръсти ръце.
- При всички случаи, не желая да комуникирам с него. - отсече тя.

- Не мога да повярвам! - жизнерадостно възкликна Арус. - Доживях да чуя тези слова от устата на красива жена в това кралство! Този момент трябва да се увековечи. Би ли се съгласила да отидеш на площада и да изкрещиш това пред всички?

Лисицата извъртя очи за пореден път.
- Бих го написала с мастило върху тялото си, ако ще означава наистина да се изпълни, но уви. Той пази ужасното устройство на онзи гном и съм сигурна, че просто чака удобен момент, за да ме убие.

- И в прекрасната ти и несъмнено достоверна логика, защо все още не го е сторил? - подигравателно отвърна Арус. - Познавам Крис отдавна, напълно съм съгласен, че е особено досаден, но в никой случай не наранява красиви жени. Запознат съм с причината да ти е сърдит в момента, но според скромното ми мнение, няма никаква причина да се тревожиш, не е като да е нещо сериозно. Ще му мине. На всеки би му минало, никой не би бил способен дълго да се сърди на толкова прекрасно същество като теб.