Имението на Нана

Крисчън не успя да сдържи смеха си.
- В такъв случай може би не си подходяща за тази професия все пак. Изглежда от самото начало бях прав. - подигра се той. - Оплакванията ти са абсолютно нелепи, особено предвид че сама избра да работиш това. Не е като да не те предупредих още в началото, че ще бъде така. Точно затова ми е и непонятно защо в Еритос гледат с високомерие спрямо куртизанките, тази професия е ужасно трудна.

- Да, сама го избрах, но не виждам защо трябва да търпя лошото отношение на някакви произволни човеци, с които дори нямам отношения. Ако талисманът не съществуваше...

- Щяха да са мъртви? - засмя се Крисчън. - Не звучи като цивилизовано решение на проблема ти, съжалявам. Именно по такива причини не планирам да ти го давам, докато съм жив.

Нана въздъхна.
- Знам, отдавна разбрах, че не мога да очаквам добро отношение от теб.

- Аз не бях нищо друго, освен крайно добронамерен спрямо теб. Ти реши да затвориш очи за това, когато ми отне Селесте. Дори няма да споменавам факта, че се държиш ужасно със скъпи за мен приятели. - разтри чело с ръка мъжът.

- Говориш така, сякаш съм я убила. - извъртя очи лисицата. - Просто я върнах на родителите ѝ, не го сторих нарочно, нямах представа за цялата тази история. Не можеш да ме обвиняваш, след като никога не си ми я разказвал. Също така не съм сигурна с кои точно твои приятели се държа лошо. Аз се опитах да се сближа с тях, те са тези, които се държат лошо с мен!

Крисчън бавно затвори очи и въздъхна.
- Добре, стига. Това е минало, не виждам защо да го коментираме отново. - отвърна той. - Никой в Еритос не се държи лошо с теб целенасочено, това е само и единствено в твоята глава, вероятно закътано някъде сред заплахите, които твърдиш, че ти отправям.

- А нима не го правиш? - невъзмутимо отвърна Нана. - Ти също присъства на онова пътуване в гората, видя много ясно как се държеше с мен онази Силиа. Нищо не съм ѝ сторила никога. Приятелката ѝ Елвира също не изглеждаше особено добронамерена спрямо мен, макар и да смятах, че сме се разбрали добре, когато бяхме на пазар тук в кралството. Кой знае какво ѝ е наговорила по мой адрес.

- Всъщност, аз и Елвира бяхме твърде заети да бъдем единствените, които всъщност имаха интерес от това ситуацията да се разреши. - засмя се Крисчън. - Не мога да кажа защо Силиа се държи така с теб, но познавайки те, не е твърде учудващо.

- Как защо? Заради теб, естествено! - извъртя очи лисицата.

- Нима намекваш, че съм накарал Силиа да те нагруби вместо мен? - изсмя се с глас мъжът. - Предполагам можеш да го добавиш към листа с многобройните ми престъпления, ще взема да свикна. Започвам да се притеснявам, дали пък не върша неща, за които не осъзнавам?

- Разбира се, че осъзнаваш всичко. - отсече Нана. - Просто ти е удобно да се преструваш, че нищо не се е случило, защото става въпрос за мен. Ако беше някой от онези човеци в Еритос, мигом щеше да ги защитиш.

- Далеч не съм толкова праволинеен, но си свободна да смяташ каквото решиш. - с пораженчески тон отвърна Крисчън. - Способна ли си да водиш нормален разговор на теми, които не са свързани с това колко наранена се чувстваш от поведението ми?

- Способна съм на много неща, но нямам желание да го правя сега. - незаинтересовано отвърна лисицата. - Ще отида да ти потърся продукти за хранене. Така или иначе присъствието ти тук рязко влоши апетита ми.

- Не предполагах, че притежавам подобни специални умения. - засмя се Крисчън. - Обикновено присъствието ми не буди подобни реакции, вероятно започвам да остарявам.

Лисицата реши да не отговаря на това и излезе от имението, за да потърси хранителни продукти на пазара. Трябваше също да яде нещо, както и да намери начин да вземе талисмана възможно най-скоро.

Нана не разбираше защо наемният убиец продължава да стои в дома ѝ. Със сигурност се беше случило нещо и лисицата силно се съмняваше, че е свързано с Арус и Лилит.

- Хм? - надигна глава Крисчън. - Има ли нещо?

- Ти ми кажи. - скръсти ръце Нана. - Изминаха няколко дни, а все още не си се прибрал, нито някой те е потърсил тук. Странно. - сухо изрече тя.

Крисчън се засмя.
- Защо трябва някой да ме търси? Не съм дете. - повдигна вежда той.

- От всички места, където можеше да отидеш, след като имаш проблем с някого в имението на онзи Арус, избра да дойдеш при мен. Това само по себе си е съмнително. - продължи да настоява Нана.

- Не разбирам защо трябва да ходя някъде другаде, след като имам имот съвсем наблизо. - невъзмутимо отвърна наемният убиец.

- А аз не разбирам защо е толкова трудно да ми кажеш истинската причина за всичко това. Едва ли е свързана с мен.

- Не за всичко има причина на този свят. - отнесено отвърна мъжът. - Просто исках да прекарам няколко дни тук.

Нана присви очи. Ако можеше да използва силите си, щеше да прочете мислите на наемния убиец, но благодарение на талисмана, това не бе възможно. Проклетият талисман, той също беше проблем сам по себе си.
- Съжалявам, но не разбирам. - отсече тя. - Не искаш да ми кажеш какво е станало, не искаш да ми върнеш талисмана, клиентите ми не искат да ме посещават, след като разбраха че си тук, дори не съм сигурна как се случи това. - продължи тирадата си лисицата. - Подиграваш ли се с мен?