Имението на Нана

Крисчън се замисли за момент.
- Всъщност, дойдох тук, защото очаквах да бъдеш единствената, която няма да ме разпитва твърде много за случилото се. Изглежда е неизбежно. - въздъхна мъжът. Беше обещал на Елвира да не разказва пред никого за случилото се, но не виждаше проблем в крайна сметка да каже на лисицата. Нямаше да посмее да раздуха историята и без това, предвид отношенията им.

Нана въздъхна.
- Естествено, че ще настоявам да знам истината. Ти не идваш току-така при мен, ако не искаш нещо, или не планираш да ме заплашваш. Всичко това е крайно необичайно.

- Думите ти са част от проблема. - засмя се мъжът. - Истината е, че дойдох тук, защото някой.... ме обвинява в нещо, което не съм извършил.

Лисицата повдигна вежда.
- И? Какво от това? Просто го убий, какъв е проблема? - продължаваше да не разбира жената.

- Трудно бих го убил, защото този човек е Силиа. - отвърна Крисчън с усмивка на лице.

Нана се изсмя с глас.
- Тази съвсем ли е полудяла? Ще ми се разсърдиш отново, но отдавна те предупредих за нея. - продължи да се смее лисицата. - Жената си е чисто луда, вместо да го видиш, ти обвиняваш Лилит в същото.

- Ситуацията не е толкова проста. Бих желал да е, лесно щях да се измъкна от нея в такъв случай. Силиа действително е била нападната, но не от мен. Тя обаче твърди, че е видяла мен. Не съм сигурен как бих могъл да оборя подобно твърдение.

Нана се замисли.
- Онази жена, Далия, твърди за нея, че често си измисля. Не я познавам достатъчно добре, за да твърдя дали това е истина или лъжа, но не разбирам защо въобще позволяваш подобни неща. Ако аз бях в тази ситуация, никога не би ми позволил да се държа така. - изсумтя лисицата. - Просто не ѝ обръщай внимание.

- Лесно е да се каже отстрани. - горчиво се изсмя Крисчън. - Тя твърди, че съм я насилил. Никога не бих сторил подобно нещо, но въпреки това, тя твърди, че е видяла мен.

Нана изгледа наемния убиец с неразбиращ поглед.
- Ще ме извиняваш, но тази съвсем е полудяла. След като не си го направил, какво те интересуват измислиците ѝ? - лисицата присви очи. - Или пък точно затова си дошъл при мен. Добре, понеже съм мила и щедра, за разлика от теб, ще ти помогна. Ще кажа, че във въпросния ден, когато се е случило, си бил при мен. Разбира се, няма да е безплатно, но след като ще бъдем приятели от тук насетне, съм склонна да договорим цената.

Крисчън се засмя.
- Това определено няма да направи ситуацията ми по-обещаваща, но съм трогнат от готовността ти да помогнеш. - подигра се той.

- След като изглежда се притесняваш, че ще разкаже на всички, явно е важно за теб. - невъзмутимо отвърна лисицата.

Крисчън поклати глава в отрицание.
- Не се притеснявам от това, дори обещах пред Елвира да не споделям с никого за случилото се, именно за което очаквам и ти да уважиш желанието ѝ.

Нана се изсмя с глас.
- Юки беше права за теб, наистина си доста глупав. Дори не си осъзнал какво са опитали да направят тези двете. - продължи да се смее лисицата, сякаш пред нея стоеше кралския шут. - Дори не е имала смелостта да те обвини лично, пращайки вярната си дружка, като грижливо са те предупредили да си мълчиш, за да може тяхната версия за случилото се да бъде единствената. Имаш нужда от помощ и то сериозна, само че не го осъзнаваш. Не се тревожи, ако ми наемеш слуги и поддържаш заплатите им, с удоволствие ще те измъкна от тази каша. - усмихна се чаровно лисицата.

Крисчън бавно вдиша, сетне издиша.
- Това е толкова далеч от истината, та дори не съм сигурен как да отвърна. Нито Силиа, нито Елвира са такива. Силиа действително е била нападната от някого, ако наистина искаш да ми помогнеш, по-скоро можеш да търсиш заедно с мен кой точно е бил.

- Не мога да направя подобно нещо, без да използвам силите си. Върни ми талисмана, след което ще ти помогна с удоволствие. Това би било доста по-добра разплата от слугите. Разбира се, всичко е на твоя отговорност. Моите мисли по въпроса са, че тези двете смятат да поискат нещо от теб и да използват тази история като претекст да те изнудват.

Крисчън се замисли. Да върне устройството на Нана бе изключително рисковано, нищо не му гарантираше, че лисицата ще спази думата си от там насетне, както и че няма да нарани още хора.
- Ако ти го върна, каква е моята гаранция, че ще ми помогнеш?

- Разбира се, че ще ти помогна. - с меден глас изрече лисицата. - Ти ме спаси от противния гном, не помниш ли? Даде ми този дом, каква бих могла да бъда, освен благодарна?

- Съжалявам. Не мога да направя това. - след кратък размисъл отвърна той.

Нана никак не бе доволна от този отговор.
- В такъв случай съм безполезна, със силите на човешка жена, не бих могла да намеря каквото и да било. Другото ми предложение все още си стои, разбира се. Наеми ми слуги, и ще ти осигуря желязна история, която ще те оневини безспорно. Пак ще разреши проблема ти.

- Не дойдох тук, защото търся нечия помощ. Исках просто да бъда на спокойствие. Както може би осъзнаваш, би било същинска трагедия Арус, Лилит или Далия случайно да научат за случилото се.

Нана се засмя отново.
- Постоянно твърдиш, че съм близка с Лилит. Е, аз наистина я смятам за близка. Какво ти гарантира, че няма да ѝ разкажа всичко още утре?

- Фактът, че ако го направиш, ще те убия? - усмихна се Крисчън.

- Ха! Не знам дали си насилил тази Силиа, но току-що съвсем ясно ме заплаши! - обтегна укорително показалец към него лисицата.

- Нека поне за едно от всичките си престъпления да съм наистина виновен. - засмя се мъжът.