Имението на Нана

Крисчън хвърли незаинтересован поглед към Нана.
- Засега смятам да поостана. Между впрочем, тук няма нищо за ядене. Започвам силно да вярвам, че скромната ми компания те притеснява.

- Не знам какво те навежда на тази мисъл. - саркастично отвърна Нана. - Добре знаеш, че не мога да готвя. Мога да донеса продукти, но ще се оправяш сам. След като си наемен убиец, трябва да знаеш поне няколко прости ястия.

- Липсата на адекватна прислуга в тази къща наистина е проблем. - въздъхна Крисчън.

- Ако действително се притесняваш, лесно можеш да разрешиш този проблем за мен. - скръсти ръце Нана.

- Не виждам защо да го правя. Проблем е за теб, не за мен. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- Това ли беше истинската причина да дойдеш тук? - повдигна вежда Нана. - За да се подиграеш на положението, в което се намирам?

- Съвсем не. - с насмешка отвърна мъжът. - Но след като стана на въпрос, го намирам за крайно необичайно. Тук не е Еритос, силно се съмнявам да ти липсва клиентела.

- Не и благодарение на теб. Ако чаках да си спазиш обещанието и да ме препоръчаш на приятелите си, щях да тъна в нищета. - изсумтя лисицата. - Макар и да имам достатъчно клиенти, това което получавам от тях е крайно недостатъчно за истински спокоен живот.

- Не съм сигурен с какви очаквания си, в такъв случай. Бих се заклел, че тук е доста по-добре от Еритос, поне по отношение на финансовото състояние на жителите. А и по отношение на доста други неща, ако трябва да бъда честен.

- Очаквах тук да живея спокойно, но това напоследък изобщо не се случва. Ако не търпя непрестанните ти заплахи, се налага да се занимавам с упреци от близки на клиентите си. Нищо от това нямаше да ми се случва, ако не ме тормозеше с онзи талисман. - присви очи лисицата.

Крисчън не успя да сдържи смеха си.
- В такъв случай може би не си подходяща за тази професия все пак. Изглежда от самото начало бях прав. - подигра се той. - Оплакванията ти са абсолютно нелепи, особено предвид че сама избра да работиш това. Не е като да не те предупредих още в началото, че ще бъде така. Точно затова ми е и непонятно защо в Еритос гледат с високомерие спрямо куртизанките, тази професия е ужасно трудна.

- Да, сама го избрах, но не виждам защо трябва да търпя лошото отношение на някакви произволни човеци, с които дори нямам отношения. Ако талисманът не съществуваше...

- Щяха да са мъртви? - засмя се Крисчън. - Не звучи като цивилизовано решение на проблема ти, съжалявам. Именно по такива причини не планирам да ти го давам, докато съм жив.

Нана въздъхна.
- Знам, отдавна разбрах, че не мога да очаквам добро отношение от теб.

- Аз не бях нищо друго, освен крайно добронамерен спрямо теб. Ти реши да затвориш очи за това, когато ми отне Селесте. Дори няма да споменавам факта, че се държиш ужасно със скъпи за мен приятели. - разтри чело с ръка мъжът.

- Говориш така, сякаш съм я убила. - извъртя очи лисицата. - Просто я върнах на родителите ѝ, не го сторих нарочно, нямах представа за цялата тази история. Не можеш да ме обвиняваш, след като никога не си ми я разказвал. Също така не съм сигурна с кои точно твои приятели се държа лошо. Аз се опитах да се сближа с тях, те са тези, които се държат лошо с мен!

Крисчън бавно затвори очи и въздъхна.
- Добре, стига. Това е минало, не виждам защо да го коментираме отново. - отвърна той. - Никой в Еритос не се държи лошо с теб целенасочено, това е само и единствено в твоята глава, вероятно закътано някъде сред заплахите, които твърдиш, че ти отправям.

- А нима не го правиш? - невъзмутимо отвърна Нана. - Ти също присъства на онова пътуване в гората, видя много ясно как се държеше с мен онази Силиа. Нищо не съм ѝ сторила никога. Приятелката ѝ Елвира също не изглеждаше особено добронамерена спрямо мен, макар и да смятах, че сме се разбрали добре, когато бяхме на пазар тук в кралството. Кой знае какво ѝ е наговорила по мой адрес.

- Всъщност, аз и Елвира бяхме твърде заети да бъдем единствените, които всъщност имаха интерес от това ситуацията да се разреши. - засмя се Крисчън. - Не мога да кажа защо Силиа се държи така с теб, но познавайки те, не е твърде учудващо.

- Как защо? Заради теб, естествено! - извъртя очи лисицата.