Имението на Нана

- Ще резултира в още главоболия за мен, навярно. - с насмешка отвърна Крисчън. - Би трябвало да си доволна, ще получиш златото си, по един или друг начин.

- Ти си този, който трябва да е доволен и да ми платиш за неудобството. - настоя Нана. - През цялото време можех да му кажа истинската причина, поради която си тук, но не го сторих. Трябва да си ми благодарен.

- Ще помисля относно това. Все още не си сторила нищо истински полезно за мен и ситуацията ми. - усмихна се мъжът.

- Не съм сигурна защо да го правя. Какво ще получа? Не ми обещаваш злато, отказваш да ми върнеш талисмана. - скръсти ръце лисицата. - Не искам толкова много, изпълних обещанието си и не те молих за нищо след като ми купи тази къща. Талисманът щеше да бъде използван върху мен, не разбирам защо да нямам право да се разпоредя с него както намеря за добре.

- Споделял съм причината с теб многократно. Нямам ти доверие, все пак аз също бях потърпевш от силите ти. Създаде ми доста проблеми.

- И ти се извиних за това! - отсече Нана. - Юки ме помоли да го сторя, тя ми е близка, а ти беше непознат. Нямах причина да ѝ откажа. Няма да го правя повече.

- Нищо не ми гарантира, че тези думи са истина, та прости ми ако предпочета да бъда предпазлив. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Макар и да твърдиш, че те заплашвам, никога не съм си позволявал да използвам устройството, за да ти навредя. От какво се притесняваш?

- Много добре знам, че въпреки доброто ми намерение, ти ме мразиш и с удоволствие би приел, ако някой ти поръча да ме убиеш. Онази Силиа не ме харесва, сега след като Арус беше тук, тя със сигурност ще разбере за идването ти. Как мислиш ще реагира?

- С оглед на това, в което ме обвинява, не смятам, че ще се впечатли особено от... местонахождението ми. - с горчивина в гласа отвърна Крисчън.

- След като си невинен, все някога истината ще излезе наяве. Тогава отново аз ще бъда главният ѝ проблем.

- Не разбирам защо се преструваш на невинна в това. Добре знаеш защо всъщност не те харесва. - засмя се Крисчън.

- Разбира се, не съм глупачка. Всичко е заради теб. - изсумтя лисицата.

- Не е като да имам контрол над това. - сви рамене мъжът.

- Разбира се, че имаш. Щом не я искаш, можеш да ѝ го кажеш ясно. - присви очи Нана.

- Кой е казал, че не я искам? Не обичам да затварям врати за себе си по такъв ужасен начин. - усмихна се Крисчън.

Нана се изсмя с глас.
- Сега кой е този, който се преструва на невинен? Не може да не осъзнаваш, че всичко което правиш за мен я дразни. Аз си играя с това, защото реакциите на човеци като нея ме забавляват, но ти със сигурност знаеш какво правиш.

- Дори и да го осъзнавам, се опасявам, че нямам контрол върху реакциите на другите. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Не бих могъл да те спра, не крия, че купих тази къща за теб, нито крия причината, поради която го сторих. Изглежда обаче в техните очи, тя е без значение.

Нана реши да смени тактиката си, трябваше несъмнено да спечели доверието на наемния убиец и да си вземе талисмана.
- Разбира се, че е. За нея, както и за приятелката ѝ Елвира. Колкото повече неща правиш за мен, толкова повече ще ги отблъснеш от себе си. Щом не смяташ да я разкарваш, може би е добра идея да не стоиш при мен прекалено дълго.

Крисчън повдигна вежда. Лисицата никога досега не бе проявявала загриженост за отношенията му с другите.
- Добър опит, но не съм толкова глупав. Както казах преди ден, смятам да поостана тук известно време, не мога да контролирам мислите на другите, уви, не съм разгледал възможностите да си купя кон от Еритос. В сегашната ситуация, тук е най-безопасно за мен.

- Нима не те прави да изглеждаш по-виновен в очите ѝ? Щом те обвинява, как ли ще реагира, когато научи, че не само не изглеждаш особено загрижен, ами и веднага си дошъл при мен? - присви очи Нана.

- Това, че съм тук, не означава, че вече не правя всичко по силите си да науча истината за случилото се. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Например, научих от доверени източници в Шиера, че напоследък наистина са станали модерни отвари за измяна на съзнанието, както ѝ определена примеска сребърен прах. Остава единствено да проследя какво количество от тях е стигнало до Еритос. Не е гаранция, че е свързано, но е следа.

Нана сви рамене. Тези неща изобщо не я интересуваха, но не можеше да го признае прямо.
- Значи все пак има шанс да докажеш, че си невинен. Поздравления. Де да беше възможно да си невинен и за заплахите, които непрестанно ми отправяше. За теб може и да е без значение как ще реагира тя на престоя ти тук, но аз определено ще усетя цялата ѝ ненавист, при това вероятно съвсем скоро.

- Можеш да се справиш с това както намериш за добре. - засмя се Крисчън. - Не звучи като моя отговорност, честно казано. Сама каза по-рано, че се забавляваш, дразнейки другите. Не виждам как би могла да обвиняваш мен за отношението, което получаваш вследствие на своето. - с усмивка на лице продължи той.

Нана въздъхна, но не продължи да спори. Лисицата реши да не обръща повече внимание на наемния убиец. Вероятно щеше да получи добра сума злато накрая на всичкото това, но трябваше да измисли как да си върне и талисмана.

Крисчън прекрачи прага на имението на Нана и забеляза лисицата да пие чай във всекидневната си.