Имението на Нана

- Да ги изхвърля? - смяната на темата бе добре дошла за Крисчън. - Защо бих направил нещо подобно? Просто ще премахна петната, това е просто алкохол.

Нана сви рамене.
- Според мен няма да стане. - сви рамене лисицата. Никога не беше прала нищо. Ако някоя от дрехите ѝ се зацапаше, лисицата просто я изхвърляше.

- Чистил съм достатъчно кръв от дрехите си, не мисля че няколко петна от уиски ще ми се опрат. - засмя се Крисчън и отиде в една от баните, за да използва ваната.

Нана въздъхна, това звучеше като поредната заплаха. Лисицата реши да не обръща внимание и с недоволство установи, че чаят ѝ е изстинал. Тя го изхвърли, сетне отиде да си легне.

Нана донесе две чаши, които беше напълнила с вино. Беше решила да се опита да спечели доверието на наемния убиец и да го убеди да ѝ върне талисмана.
- Пий с мен? - хвърли въпросителен поглед към него лисицата, подавайки му едната чаша с бяло вино.

Крисчън пое чашата в ръце, но все пак изгледа жената пред себе си със скептичен поглед.
- Надявам се не си сложила нищо вътре?

Нана се намуси.
- Добре знаеш, че не съм излизала от тук днес. Нищо не съм сложила. Вземи чашата и ела с мен. - тя се запъти към вътрешния басейн, с който имението разполагаше, сетне седна на ръба, потапяйки краката си във водата.

Крисчън въздъхна и се присъедини към лисицата. Дръпна един от шезлонгите близо до водата и седна на него, отпивайки от чашата си. Нямаше подозрителен мирис или вкус, не че това задължително означаваше нещо.
- Добра реколта. - усмихна се той.

- Надявам се. - отвърна лисицата и също отпи от чашата си. - Ако продължаваш да живееш при мен, скоро няма да мога да си го позволя, така че смятам да му се насладя докато мога. - с укорителен тон продължи тя.

- Дори и аз да не го сторя, скъпият ми шеф навярно няма да позволи да мизерстваш. - засмя се Крисчън.

- Добре, че е той. - невъзмутимо отвърна Нана. - Макар че наистина не те разбирам. Тази Силиа ти създава толкова проблеми, струва ли си да продължаваш да ѝ помагаш? - лисицата отпи от чашата си.

- Да ѝ помагам? - повдигна вежда Крисчън. - Макар и случилото се с нея да е ужасно, в момента се опитвам да помогна предимно на себе си. В случай, че си забравила, за мен също е важно истината да излезе наяве.

- Защо? - настоя Нана. - Има ли значение какво твърди за теб, след като не може да докаже истина ли е, или не. В момента думата ѝ не струва нищо, никой друг не е бил свидетел на предполагаемото ѝ нападение.

Крисчън поклати отрицателно глава.
- Дори и да е така, важно е за мен. Това е достатъчно. - той отпи от чашата си. - Не мога да се примиря с това дама да смята, че съм я оскърбил по такъв ужасен начин.

- Разбирам. - лисицата никак не разбираше, но нямаше да си върне талисмана, ако продължава да спори с него. - Надявам се истината да се разкрие скоро, след като твърдиш, че си невинен. Но дори и отвъд тази случка ми е трудно да разбера защо въобще държиш на жена като нея.

Крисчън въздъхна тежко.
- Лилит ли е идвала днес? Наистина ми е непонятно какво точно от отговорите ми по тази тема не разбирате и двете.

- Лилит няма нищо общо, не знам защо винаги я намесваш, когато спомена Силиа. - извъртя очи Нана. - Както казах и предния път, това са мои лични наблюдения. Тя не се интересува от теб толкова, колкото твърди. Ако наистина те обичаше, нямаше ли да дойде лично да ти потърси сметка? Дори и когато помагах на Юки, тя дори не се трогна от действията ми. Разбира се, подаръците ти към мен изглежда я гневят, но според мен просто завижда, защото иска подобни и за себе си.

- Не бих могъл да предположа какво е да преживееш това, което е преживяла Силиа. - отвърна Крисчън. - Не я виня за чувствата и мислите ѝ. Нито смятам, че се интересува от материални подаръци. Познавам достатъчно на брой такива жени, ако това беше целта ѝ, отдавна щях да съм разбрал.

Нана трябваше да вложи всички сили да промени мнението на наемния убиец по отношение на онази Силиа. Ако спреше да има влияние над него, заплахите също щяха да престанат и вероятно щеше да бъде доста по-склонен да ѝ върне проклетия талисман.
- Тогава това ли е? Харесваш я, защото не иска злато и подаръци?

Крисчън се засмя, сетне отпи от чашата си.
- Ни най-малко. Както сама виждаш, имам достатъчно злато, за да не ме притесняват твърде много подобни желания у дамите. Харесвам Силиа, защото е истински добър човек. Това е доста по-рядко срещано от жени, които не желаят злато.

Нана тихо изсумтя.
- Истински добър човек, чиято първа реакция е да обвини теб на мига?

- Тъй като действително не съм присъствал на нападението на Силиа, не мога да кажа какво се е случило там. След като твърди, че е видяла мен, предполагам реакцията ѝ е логична. - отвърна Крисчън, отпивайки от чашата си.

- Нека оставим тази ситуация настрана. - продължи Нана. - Откакто живея по тези земи, не съм забелязяла тя изобщо да се държи добре с теб, нито с останалите на онези събирания, които не са в близкото ѝ обкръжение. С мен например се държи ужасно. Моята задача беше предимно ти, никога не съм я нападала.

- Както съм казвал и преди, но изглежда пред теб и Лилит е наложително да се повтарям, - засмя се Крисчън. - Силиа е добър човек и не търпи неправди. В нейните очи стореното от теб е неправда спрямо мен. В моите също, между другото. - продължи да се смее той.

Нана отново извъртя очи.
- Не съм казала, че е непременно лоша. Просто твърдя, че чувствата ѝ към теб не са толкова силни, колкото твърди. Не те търси, не се възпротиви на действията ми, ти също не я търсиш. Защо не я търсиш, ако толкова я харесваш? - попита жената.