Имението на Нана

- Нима намекваш, че съм накарал Силиа да те нагруби вместо мен? - изсмя се с глас мъжът. - Предполагам можеш да го добавиш към листа с многобройните ми престъпления, ще взема да свикна. Започвам да се притеснявам, дали пък не върша неща, за които не осъзнавам?

- Разбира се, че осъзнаваш всичко. - отсече Нана. - Просто ти е удобно да се преструваш, че нищо не се е случило, защото става въпрос за мен. Ако беше някой от онези човеци в Еритос, мигом щеше да ги защитиш.

- Далеч не съм толкова праволинеен, но си свободна да смяташ каквото решиш. - с пораженчески тон отвърна Крисчън. - Способна ли си да водиш нормален разговор на теми, които не са свързани с това колко наранена се чувстваш от поведението ми?

- Способна съм на много неща, но нямам желание да го правя сега. - незаинтересовано отвърна лисицата. - Ще отида да ти потърся продукти за хранене. Така или иначе присъствието ти тук рязко влоши апетита ми.

- Не предполагах, че притежавам подобни специални умения. - засмя се Крисчън. - Обикновено присъствието ми не буди подобни реакции, вероятно започвам да остарявам.

Лисицата реши да не отговаря на това и излезе от имението, за да потърси хранителни продукти на пазара. Трябваше също да яде нещо, както и да намери начин да вземе талисмана възможно най-скоро.

Нана не разбираше защо наемният убиец продължава да стои в дома ѝ. Със сигурност се беше случило нещо и лисицата силно се съмняваше, че е свързано с Арус и Лилит.

- Хм? - надигна глава Крисчън. - Има ли нещо?

- Ти ми кажи. - скръсти ръце Нана. - Изминаха няколко дни, а все още не си се прибрал, нито някой те е потърсил тук. Странно. - сухо изрече тя.

Крисчън се засмя.
- Защо трябва някой да ме търси? Не съм дете. - повдигна вежда той.

- От всички места, където можеше да отидеш, след като имаш проблем с някого в имението на онзи Арус, избра да дойдеш при мен. Това само по себе си е съмнително. - продължи да настоява Нана.

- Не разбирам защо трябва да ходя някъде другаде, след като имам имот съвсем наблизо. - невъзмутимо отвърна наемният убиец.

- А аз не разбирам защо е толкова трудно да ми кажеш истинската причина за всичко това. Едва ли е свързана с мен.

- Не за всичко има причина на този свят. - отнесено отвърна мъжът. - Просто исках да прекарам няколко дни тук.

Нана присви очи. Ако можеше да използва силите си, щеше да прочете мислите на наемния убиец, но благодарение на талисмана, това не бе възможно. Проклетият талисман, той също беше проблем сам по себе си.
- Съжалявам, но не разбирам. - отсече тя. - Не искаш да ми кажеш какво е станало, не искаш да ми върнеш талисмана, клиентите ми не искат да ме посещават, след като разбраха че си тук, дори не съм сигурна как се случи това. - продължи тирадата си лисицата. - Подиграваш ли се с мен?

Крисчън се замисли за момент.
- Всъщност, дойдох тук, защото очаквах да бъдеш единствената, която няма да ме разпитва твърде много за случилото се. Изглежда е неизбежно. - въздъхна мъжът. Беше обещал на Елвира да не разказва пред никого за случилото се, но не виждаше проблем в крайна сметка да каже на лисицата. Нямаше да посмее да раздуха историята и без това, предвид отношенията им.

Нана въздъхна.
- Естествено, че ще настоявам да знам истината. Ти не идваш току-така при мен, ако не искаш нещо, или не планираш да ме заплашваш. Всичко това е крайно необичайно.

- Думите ти са част от проблема. - засмя се мъжът. - Истината е, че дойдох тук, защото някой.... ме обвинява в нещо, което не съм извършил.

Лисицата повдигна вежда.
- И? Какво от това? Просто го убий, какъв е проблема? - продължаваше да не разбира жената.

- Трудно бих го убил, защото този човек е Силиа. - отвърна Крисчън с усмивка на лице.