Имението на Нана

Нана вдигна поглед и се изсмя с глас.
- Какво се е случило с теб? Защо си целият в жълти петна? - подигра се тя.

- Един твой клиент ме поля с уиски. - засмя се Крисчън.

Нана изгледа наемния убиец самодоволно.
- Браво на него. Кой е? Следващият път, когато дойде, ще му дам отстъпка от цената.

- Опасявам се, че не планира да идва повече. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

Лисицата присви очи.
- Какво си направил? Ти си наистина луд! - повиши тон тя. - Не искаш да компенсираш загубеното ми време, а сега очевидно гониш клиентите ми.

Крисчън се изсмя с глас.
- Знам, че напоследък изглежда в кралството е модерно всички злини да са мое дело, но се кълна, че отново съм невинен. Всъщност, с клиента ти се е случило най-лошото. Обеднял е.

Нана въздъхна.
- Това звучи тъжно, да. - смекчи тона си тя. - Кой е все пак?

- Лорд Гордън Кийтс. Преди време сякаш имаше други проблеми, свързани с него?

- Може би наистина е по-добре точно този мъж да не ме посещава повече. - въздъхна Нана, спомняйки си за случилото се с онази Беатрис.

- Обещах му да ти предам, че не е спрял да идва, защото си му омръзнала. Надявам се да се чувстваш поласкана. - с насмешка продължи мъжът, сетне изражението му придоби сериозен вид. - В таверната срещнах и Силиа.

- Не се интересувам защо е спрял да идва. - невъзмутимо отвърна Нана. - И какво? Успя ли да ѝ разкажеш истината?

Крисчън поклати глава в отрицание.
- Не успях да говоря изобщо с нея, тръгна си прекалено бързо. Не съм сигурен и какво бих могъл да кажа.

- Предложението ми все още важи. Ако не желаеш да се занимаваш с тази история, ще ти осигуря правдоподобно оправдание. - усмихна се лисицата.

- Не желая да лъжа, това никак не ми помага. - отвърна Крисчън. - Рано или късно ще разбера истината за това и истинският извършител ще си плати за стореното.

- Пожелавам ти късмет. - саркастично подметна лисицата. - Най-много с тази наивност да те пратят в някоя тъмница с това обвинение.

- Далеч съм от това да съм наивен, ако бях, нямаше да съм тук. Пребиваването ми в тази къща е разумно прикритие. От една страна, не искам Арус, Далия и Лилит да научават за случилото се, от друга страна, не искам да ги излагам на опасност ако това ескалира повече.

Нана се разгневи, чувайки това.
- Значи нямаш проблем с това да излагаш на опасност мен?! - повиши тон лисицата.

- Тук сме само аз и ти. Ако някой от двама ни е в опасност, то това съм аз. - засмя се Крисчън.

- Това изобщо не е вярно. Заради проклетия талисман, не бих могла да ти сторя нищо, дори и да исках. - изсумтя лисицата.

- Което е перфектно, в така създалата се ситуация около мен. - усмихна се Крисчън. - Не смятам, че някой ще ти потърси сметка, ти по никакъв начин не си свързана с тази история. Не се тревожи.

Нана присви очи.
- "Което е перфектно". Обвиняват те в изнасилване и казваш, че е перфектно да не мога да използвам силите си около теб?! - отново повиши тон лисицата, отстъпвайки назад. - Сигурен ли си, че си невинен?

- Ако беше каквото и да било друго обвинение, бих се замислил, но съм категоричен, че не бих сторил никога нищо подобно. - отвърна Крисчън. Можеше да се шегува с почти всичко останало, но не и с това.

Нана въздъхна.
- Силно се надявам да казваш истината. - отвърна лисицата.

- Може и да съм лъгал за много други неща в живота си, но това е едно от малкото, за които не бих направил компромис. - сухо отвърна Крисчън.

- Както и да е. - махна с ръка лисицата. - Няма да бъде нищо повече от поредната ти заплаха към мен, свикнала съм така или иначе, вече дори не ти обръщам внимание. - Нана отново се загледа в петната. - Ще трябва да ги изхвърлиш, не приличат на нищо вече.