Имението на Нана

Алиса замълча. Не предполагаше, че толкова скоро отново ще играят и не се беше подготвила твърде добре, имаше само опита си от предната игра. Този път трябваше да се опита да внимава повече.

- Не особено. Арус каза, че просто сте герои и развивате история.

- Това е общо взето, но има и една особеност. - усмихна се мъжът и извади заровете от торбата на Арус, сетне ги подаде в ръцете на русокосата жена. - Ако разказвачът реши, може да ни принуди да хвърлим заровете, за да прогресираме в историята. В зависимост от минималното хвърлено число, което е определил, съдбата ни ще бъде решена чрез тях.

- Аз вече разказах моята невероятна история, с още по-прекрасен и щастлив край. - усмихна се победоносно Нана. - Този път нека е някой друг.

Крисчън се обърна към лисицата.
- В щастливия ти край ме блъсна карета... - засмя се тихо той.

- Не знам за какво говориш. - навири нос Нана. - Един произволен полицай беше блъснат от карета, така както виждам, ти си си съвсем добре. За жалост.

"Напълно заслужено.", помисли си принцесата.
- Звучи интересно. 

Арус се засмя. Още помнеше своя "щастлив" край.
- Нека този път съм аз. Какво ще кажете, звънчета мои?

- Аз нямам претенции, но не разбирам защо за пореден път ни наричаш "звънчета". Какво означава това? - попита Алиса. Вече не можеше да сдържа почудата си.

- Нищо, не се тревожи. - махна с ръка Арус и се засмя.

Нана не беше съвсем сигурна в какво се забърква, позволявайки на Арус да разказва.
- Добре. - въздъхна тя. - Всеки друг, освен него. - тя хвърли леден поглед към наемния убиец.

Силиа въздъхна.
- Не ти трябва да знаеш. - изрече тя. - Кога избираме героя си?

Крисчън въздъхна тежко, Арус щеше да им съсипе животите, но изглежда дамите нямаха ни най-малка представа.
- Сега би бил добър момент. Този път смятам да бъда крадец. - след като Силиа нямаше опит, Крисчън реши да ѝ помогне малко, макар и да нямаше особен смисъл срещу Арус и това, което вероятно щеше да сътвори с историята. - Би било добре да се замислим за самоличности с потенциално полезни за нас умения.

Алиса отново не беше сигурна как да постъпи, знаеше само, че не желае да е магьосница.
- Аз ще бъда... рицар. - отвърна жената.

Силиа сви устни. Не беше наясно какво да избере.
- Крадец, рицар... - измърмори тя. - Аз ще бъда алхимик.

Нана въздъхна. Беше абсолютно сигурна, че наемния убиец ще се възползва от всичко, за да си отмъсти за предната игра.
- Аз смятам да бъда лечител. - надяваше се, че с подобна самоличност, ще е ценна за групата и няма да бъде таргетирана. 

Арус се засмя.
- В такъв случай мисля, че току-що се разболях. - намигна той на палавата лисичка. - Е добре, след като вече решихте, можем да започваме с нашата история. Четиримата герои се срещат по случайност в една гора. Намерили са човешки труп с доста прорезни рани, мен ако питате доста лоша работа. До трупа има оставено парче пергамент, което гласи "Имате три дни да откриете следващата ми жертва, инак четящият това ще я последва."

- Какво е това ужасно начало? - възкликна Алиса. - Предполагам, че би било добре да разберем самоличността на този труп.

- И точно в такъв момент е добре, че един от нас е лечител. Със сигурност щяхте да сте загубени, ако се налагаше да разчитате на някой пропаднал крадец, например. - скръсти ръце Нана. 

- Така е, не бих могъл да помогна твърде много с тази задача. - подсмихна се Крисчън.

- Кой по-точно чете бележката? Може би от някъде ни наблюдава, щом ще знае кой ще е следващата жертва.

- Бележката е оставена до трупа. - напомни Арус. - Но интуицията на алхимика е правилна, иска ли да пробва да разбере кой наблюдава групата? 

- Разбира се. - отвърна Силиа. 

- В такъв случай е жалко, че в групата няма полицай. Уви, боговете бяха несправедливи към него и сега, поради липсата на умения за разследване, се налага алхимикът да хвърли поне петнадесет. - усмихна се мъжът.

Нана извъртя очи. Подозираше това.