Имението на Нана

- Не смятам, че ще е толкова зле. Все пак ще имам истинската си форма и силата си, дори и никога да не започнат да ме харесват, наемният убиец и онази Силиа повече няма да могат да ме наранят. 

Юки бавно затвори очи и въздъхна с раздразнение.
- Дори не разбирам защо мнението на двама идиоти е от значение за теб. Но така или иначе, има прекалено много неща, които изглежда не разбирам. Като например привързаността ти към Долината на Кошмарите, и долните твари, които я обитават. - ядно мърмореше лисицата.

- Господарят Неро просто ми помогна малко, не смятам че е станало кой знае какво. - заоправдава се Нана.

- Разбира се. Той е винаги услужлив, в контраст с мен, която се държи ужасно. - изражението на Юки премина в гневно, макар и за страничен наблюдател да би изглеждало, че лисицата е съвсем спокойна. - В стремежа си да помогне, по случайност трови всички около себе си. Какво да се направи, - вдигна рамене тя. - случва се, изглежда че. 

Нана не разбираше какъв ѝ е проблемът на Юки. Не беше ли тя самата, която ѝ отказа помощ преди няколко дни?!
- Не се тревожи, няма да създавам проблеми, дори и в това състояние. Вече всичко ще си дойде на мястото, дори няма нужда да се омъжвам за онзи дъртак. 

- Това е поредната глупост, която си свършила. - плесна се отново по челото Юки. - Предполагам този въпросен "дъртак" не е краля и няма никаква значителна власт? Поне с такова впечатление останах, от онова събиране. 

- Живее в странноприемницата. - ядно отвърна Нана.

Юки плесна с ръце и се изсмя с глас.
- Браво! По-глупава си отколкото предполагах! Не съм сигурна, че животът сред човеци ти влияе добре, изобщо. 

- Това беше огромно недоразумение. - изсумтя Нана. - Дъртакът наистина имаше много злато, беше ми редовен клиент, но дъщеря му и жена му са научили и са го изгонили. Кълнеше ми се, че ще си върне богатството и имотите, затова приех предложението му за брак, мислейки че така ще се отърва от наемния убиец и талисмана, но се оказа, че този нещастник ме е излъгал. Няма никакъв шанс да си върне каквото и да било!

- Бих се пробвала да съчувствам, ако ти се случваше за пръв път да бъдеш излъгана. - подигравателно отвърна Юки, продължавайки да се смее. - Наистина трябва да се вземеш в ръце. 

- Сега след като талисманът няма да е проблем, всичко ще е наред. - отвърна Нана, уверявайки по-скоро себе си.

- Силно се надявам. - придаде си сериозен вид Юки. - Противно на това каква ме изкарва долният предател Неро, аз не желая зло на никого от нашата раса. Бих се радвала, ако си добре.

- Ще бъда. - отвърна Нана и внезапно се сети, че трябваше да уведоми Юки за съдбата на Ято. - Докато си още тук, господарят Неро заръча да ти предам, че Зарган е решил да се откаже от Ято, така че можеш да го считаш за твоя собственост, този път наистина. - усмихна се тя. 

Юки знаеше, че Зарган не би се отказал току-така от любимия си демон, та предполагаше, че Неро все пак е изпълнил поне едно от обещанията си към нея.
- В такъв случай ще се възползвам още на мига. Този демон е недисциплиниран и смятам, че в Долината на Кошмарите изглежда цари пълна разюзданост в това отношение. 
Лисицата стана от креслото, в което беше седнала и пожела лека вечер на Нана, след което се телепортира обратно в имението си. 

Нана предполагаше, че Ято ще бъде измъчван, но в крайна сметка това не я касаеше твърде много. Трябваше да измисли как тактично да разкара дъртака, за да не се налага да продължава да се преструва на влюбена в него.