Имението на Нана

Нана се сепна, виждайки Юки в дома си.
- Здравей. Случило ли се е нещо? - жената не предполагаше, че другата лисица ще дойде да я търси в дома ѝ, особено след разговора им на последното събиране.

- Трябва ли да се е случило нещо непременно, за да те посетя? Нима след като отказах да ти помагам с нездравите ти интереси към човеците, вече не съм добре дошла на това място? - повдигна вежда Юки.

- Нямам нездрави интереси към човеците... - промърмори под носа си Нана. - Нямах това предвид. Винаги си добре дошла в дома ми. - усмихна се лисицата. 

Юки сбърчи нос и се огледа наоколо.
- Кой е идвал тук? Усещам отвратителната енергия на Долината на Кошмарите. - присви очи тя. 

Нана въздъхна. Не беше добре да крие от Юки подобно нещо.
- Господарят Неро беше тук преди няколко дни. - отвърна лисицата. - Най-сетне онзи талисман няма да е пречка за мен от тук нататък! 

Юки изгледа другата лисица изпод вежда.
- Онзи предател ти е помогнал? - изненада се тя. - Убил е наемния убиец?

Нана поклати глава в отрицание.
- Не, нямаше нужда. Даде ми вещество, с чиято помощ вече няма да усещам ефектите на противния талисман!

Юки отново присви очи. Ако подобно вещество съществуваше, то би означавало, че силите на един йокай могат да бъдат изкуствено увеличавани. Такова нещо не беше възможно. Следователно Неро вероятно бе измамил Нана.
- Какво вещество? Дай да го видя. - протегна ръка лисицата. 

Нана наведе глава.
- Съжалявам, господарят Неро каза да го изпия, няма как да ти го покажа вече. Спомена нещо за отрова от некомата. Някакси това вещество има способността да неутрализира талисмана. 

Юки се разгневи. Знаеше, че Нана е сравнително млада и съответно доста наивна, но не очакваше да е пълна глупачка. 
- Изпила си го? - повиши леко тон тя. - Изпила си отрова, защото е щяла да неутрализира някакъв си талисман? Нека ти кажа какво всъщност се е случило - била си измамена от онзи подъл предател! Отровата от некомата може да притъпи силите ти, а ако е в достатъчно количество - да ги изгубиш завинаги.

Нана подозираше, че Юки ще реагира по подобен начин, затова беше решила да спести частта със страничния ефект на веществото, но изглежда другата лисица също знаеше. Защо никой не казваше предварително тези неща на нея също?!
- Успокой се, Юки. Господарят Неро ме предупреди за това. Няма да изгубя всичките си сили, само умението си да контролирам други същества. 

Юки не успя да потисне порива и се плесна по челото.
- Глупачке, та ти дори не можеш да привлечеш един отявлен женкар на своя страна без помощта на умението си, как мислиш че ще се стича живота ти от тук насетне без него? - изсумтя жената. 

Нана се замисли за момент.
- Да, знам. И мен ме притесняваше това, но колкото повече мислих, стигнах до заключението, че е по-добре да загубя това умение, но да стана неуязвима за талисмана. Наемният убиец може да ме мрази, но вече никой по тези земи няма да може да ме нападне изненадващо и нарани. Дори и той. 

Юки се изсмя с глас.
- Ако започнеш да избиваш тези човеци наред, определено няма да можеш да съжителстваш "мирно" с тях, както сега се надяваш. Това ни умение спестява толкова много главоболия, никой нормален не би се отрекъл от него току-така. 

Изражението на Нана посърна.
- Ти ми каза да се справя със ситуацията сама, аз не виждах много други опции пред себе си. Наемният убиец никога нямаше да ми го върне, точно защото се страхува, че щом го направи, ще попадне под контрола ми. 

- Трябва да е приносът на енергията на магическите жаби. Една истинска лисица не би била толкова глупава. - успокояваше се сама Юки. - Наемният убиец е глупав женкар. За краткото време, в което се постарах да се сближа с него, след като установих че разполага с диаманти, успях да го накарам да си рискува живота безброй пъти. Нито веднъж не се наложи да си служа с уменията си, човеци като него са изключително лесни за манипулиране от създания като нас. Само външният ни вид е достатъчен. 

Нана се наскърби от подмятането относно нечистата енергия, циркулираща в нея, но се постара да не го показва. 
- Има голяма разлика между теб и всички нас. В днешно време няма друг йокай с девет опашки. Лесно е да твърдиш подобни неща, когато почти нищо не би могло да те нарани. 

- Коя част от това, което казах не разбра? Нито за момент не се наложи да използвам уменията си, за да го накарам да върши подобни неща за мен. Нито факта, че има жена ми попречи. - невъзмутимо отвърна Юки. 

- Чух те. - отвърна Нана. - Но е направил всичко това, поради тегнещата заплаха от силите ти. Талисманът не влияе върху теб, та е принуден да те уважава. 

- Не смятам, че е така. - сви рамене Юки. - А и през годините почти не съм използвала уменията си, за да привлека човеци. Ползвах ги след това, за да извадя наяве истинската им същност. Умението за манипулация и чарът трябваше да са изконни твои умения. След като изглежда не са, ще се наложи наистина да поработиш върху тях. Този път вече нямаш друг избор.