Имението на Нана

- Няма да се разберем така. Ако си направил нещо подобно, ще се приберете облечени в моите дрехи ако се налага, но не може да оставате тук. Чакам клиент след час. - излъга лисицата. 

Алиса определено не беше съгласна Крис да остава тук с куртизанката, без значение дали щеше да идва и друг клиент или не. Макар и да не беше наивна и да знаеше какво се случва между тях, когато са насаме, ако можеше да попречи, нямаше да пропусне възможността. 
- Арус не би посмял. Нали така? - тя впери поглед в търговеца.

Арус искрено се забавляваше на физиономиите на приятелите си.
- Спокойно, шегувам се, не съм сторил нищо с дрехите ви. - отвърна той. - Исках да видя как ще реагирате. Аз лично не бих имал нищо против да останем при прекрасната лисичка за нощ-две. 

- Аз обаче нямам подобни намерения. - отвърна Далия, след което отиде в стаята, където беше оставила дрехите си, за да се преоблече. 

След като чу, че Арус не е сторил нищо и Крис все пак смята да си тръгне заедно с тях, Алиса се успокои и също отиде да се преоблече. 

Крисчън също отиде да се преоблече. Трябваше да започне да прибира прането си мигновено щом прислугата приключеше с него. Изглежда нямаше нищо свято за Арус. 

Арус също отиде да се преоблече. След като всички бяха готови, пожелаха лека вечер на лисицата и си тръгнаха, за леко съжаление на търговеца. Надяваше се да се съгласят да останат повече, но уви. Винаги щеше да има и други възможности.

Нана въздъхна, след като изпрати Арус и останалите. Може би можеше да води цивилизовани отношения с тях, но подозираше че това нормално държание нямаше да продължи още дълго. Лисицата прибра чашите от виното, след което отиде да си приготви чай.

Арус дойде пред дома на лисицата, заедно с Крис и Алиса, която бе предупредил предварително за намерението си. Той почука на вратата на лисицата. Крисчън също не знаеше защо толкова скоро се връщат тук, но подозираше, че шефът му отново е намислил нещо подозрително.

- Още отсега казвам, че не планирам отново да се преобличам. - отсече Крисчън, виждайки че Арус отново мъкне със себе си торба.

- Не се тревожи, скъпи мой приятелю. Дори и без това, това парти ще ти хареса доста. - усмихна се Арус. 

Алиса присви очи, чувайки думите на Арус, не беше сигурна какво има предвид с това. Кой още беше поканил? Този път не виждаше Далия.

Силиа дойде пред дома на Нана. Така и така нямаше къде да носи това облекло от Калабрия, реши да го облече за странната игра, на която Арус я покани. Розан я следваше по петите, както се бяха разбрали.
- Здрасти. - изрече принцесата.
 

Крисчън се изненада, че другите поканени са именно Силиа и Розан. Мъжът не вярваше, че след всичко случило се, Силиа би приела да дойде именно до дома на Нана, но от друга страна, може би това щеше да ѝ подейства разведряващо. Надяваше се лисицата да се държи прилично.
- Здравейте. - усмихна се той.

Нана чу шум отвън и отиде да провери кой е. Изненада се безкрайно много, когато видя още по-странна група от хора, от тази предния ден.
- Какво се случва тук? - попита лисицата.

Арус се усмихна широко.
- Дойдох да играем отново. - вдигна той торбата, където беше оставил принадлежностите за играта. - Този път в още по-прекрасна компания.

Нана въздъхна тежко, виждайки че и онази Силиа и странната ѝ подчинена са тук, но все пак се отмести, подканяйки ги да влязат. Силно се надяваше да не тръгнат отново да се преобличат в дома ѝ.

Алиса този път не си беше взела други дрехи и силно се надяваше да не е единствената, която няма да бъде по бельо този път. Изглежда куртизанката се разхождаше в този вид в дома си, което беше логично за нея.

Силиа и Розан тихо последваха останалите. Принцесата нямаше представа какви очаквания да има от това събиране.

Нана ги въведе във всекидневната отново. Сега се усети, че Силиа не беше идвала във вътрешността на тази къща преди. 
- Настанявайте се както вчера. И само да сте посмели отново да започнете да се събличате в дома ми. - изсумтя лисицата.

Силиа вдигна вежда. В какво точно се забърка? Събличали са се?
- Арусе, какво точно сте играли? История със стриптийз ли?

Крисчън въздъхна.
- Постарах се прането ми да е на сигурно място този път. - той се огледа и забеляза, че касетката с бутилките вино не беше върната в избата. След като не бяха отваряни, нямаше да е твърде голям проблем. Чернокосият мъж изцъка с език, когато отиде и видя, че лисицата изобщо не е измила чашите, поради което отново го стори, преди да налее вино за останалите.

Арус се обърна към Силиа.
- Съвсем не, просто накарах всички да се облекат в по-удобни дрехи. - засмя се той. - За съжаление Крис развали веселбата ми като ме изпревари и си прибра коша с чистите дрехи, та не успях да го повторя днес. - с престорена тъга в гласа отвърна Арус.

Силиа въздъхна и седна в едно от канапетата. Розан седна наблизо.

Не след дълго Крисчън се върна с вече чистите чаши и наля вино за всички, след което също седна на мястото си от предния път.
- Преди да решим какви ще са героите ни, трябва да изберем разказвач. - той не беше сигурен дали Силиа е играла подобна игра преди. - Всички ли са наясно с начина на игра?