Имението на Нана

- В такъв случай искам да пробвам аз. Нали работя в гвардията, може да ми се има доверие! - усмихна се Алиса. Май вече разбираше как се играе.

Арус се усмихна. И така, или иначе, следващата част от историята беше посветил изцяло на Крис. За да си знае, както се изразяваше конярят Каво често. 
- Така е! Рицарите се ползват с доста голямо доверие сред обществото. Ако хвърлиш поне три, може и да научиш информацията, към която се стремеше жената-алхимик. 

Алиса се зарадва, това звучеше лесно. Тя хвърли заровете.

Число: 🎟 № 5

- Търговецът е убеден от авторитета на жената-рицар и споделя, че купувачът е недъгава старица на име Дорийн. - усмихна се победоносно Арус. В интерес на групата е да се запъти към дома ѝ, чийто адрес получават от продавача на пергаменти.

Крисчън присви очи. Познавайки Арус, имаше лошо предчуствие за тази история от тук насетне, но уви, дамите го бяха избрали за разказвач. 
- Предполагам, че задружната ни група се отправя към адреса на... старицата Дорийн. 

Нана потрепери. Защо от всички видове герои, Арус трябваше да избере именно някаква дъртофелница? Нарочно ли го правеше?!
- Надявам се тази Дорийн да няма какво да каже относно облеклото на лечителите в това кралство. - въздъхна лисицата.

- Не, но боговете биха си позволили да коментират това. Прекалено много е. - засмя се Арус.

Жената-алхимик почуква на вратата.

- Старицата Дорийн излиза и поглежда жената-алхимик с навъсени вежди. "Ще разговарям само с мъжа." Обявява тя.

Крисчън поклати глава няколко пъти. 
- Разбира се. Всъщност, имаме нужда от помощ, имаме въпроси относно пергамент, който сте закупили наскоро. - отвърна Крисчън.

- Уточнение за групата. Старицата Дорийн е с липсваща ръка и зъби, но изключително много си пада по млади мъже. Ако крадецът хвърли поне деветнаседет, може и да успее да устои на напористите ѝ ласки. - злокобно се усмихна Арус.

Крисчън се изсмя с глас, сетне хвърли заровете. Разбира се.

Число: 🎟 № 3

Арус се изсмя с глас.
- Колко жалко, крадецът, макар и ловък и хитър, не успява да се измъкне от ласките на старицата Дорийн и се налага да прекара нощта с нея. Може да бъде благодарен, че не е красива жена-алхимик, рицар или лечител, та боговете ще са благосклонни и няма да опишат в детайли случващото се. 

- Поласкан съм от щедростта на боговете. - въздъхна Крисчън. - След бурната си авантюра, крадецът нищичко ли не получава? 

- Нима крадецът има нужда от нещо повече от удоволствието, дарено му от старицата Дорийн? Но добре, в името на добрата воля на боговете, старицата признава, че има син, който всъщност купува пергаментите от нейно име. Синът ѝ живее в столицата и работи в гвардията като чистач.

- Предполагам че трябва да го посетим тогава. - отвърна Нана.

Групата благодари на Дорийн и се отправя към столицата. 
- Госпожица Алиса може да ни насочи към щаба на гвардията.

- Разбира се. - усмихна се Алиса. - Довеждам останалите в щаба на гвардията, за да разговаряме с чистача. 

- Прекрасно. - усмихна се Арус. - Чистачът ви поздравява, но е доста мнителен и шансът да излъже е голям. Може би някой от вас знае какво да прави в подобна ситуация?

- Достойнството на крадеца е прекалено наранено, за да е в състояние да стори това. - засмя се Крисчън.

- Или просто сте съучастници. - присви очи Нана.

- Заплахи действат добре. Бих искала да го заплаша, че ще го обезобразя с киселинна отвара, която изваждам от чантата си. 

- Алхимик действително би имал предимство тук. Ако хвърлиш поне три, заплахата ти ще успее. - усмихна се Арус.

Силиа не знаеше на какво да се надява с късмета си днес. Тя взе заровете и ги хвърли.

Число: 🎟 № 9 

- Чудесно, чистачът е втрещен от уплаха и признава, че е убиецът. Прорезните рани обаче са само за заблуда, истинската опасност е пергамента, който групата прочете. Той бе посипан с опасна отрова. Има два начина да бъде неутрализирана, но те са неясни, тъй като чистачът се самоубива преди да продължи разказа си.