Имението на Нана

- Като алхимик предлагам с лечителката да обединим уменията си и да пробваме да извлечем отровата от пергамента, след което да направим антидот.

- Може да пожертваме и крадеца, за да помолим боговете за благосклонност. - добави Нана и кимна.

- Аз смятам, че горкият крадец премина през достатъчно трудности в живота си. Може би е добра идея да го оставим намира? - с надежда в гласа попита Крисчън.

- Боговете не биха имали полза от жертвоприношението на крадеца, но определено противоотровата би се получила по-успешно, ако жената-алхимик и лечителката я приготвят в по-разсъблечена обстановка. - намигна им той.

- Ще пробвам късмета си и в този вид. - невъзмутимо отвърна лисицата.

- Боговете няма да получат по-разсъблечена обстановка от това. - посочи себе си Силиа. - Да жертваме крадеца щеше да помогне, ако богът беше свръхлечител.

- Длъжен бях да опитам. - промърмори под носа си Арус. - Добре, в такъв случай, за да има шанс да успее протиоотровата, лечителката и жената-алхимик трябва да хвърлят сумарно поне двадесет. - обяви Арус. 

Нана въздъхна и хвърли заровете.  

Число: 🎟 № 4

Страхотно. Силиа се надяваше да има повече късмет от лисугера.

Число: 🎟 № 20 

- Честито, благодарение на усилията на алхимика, групата успя да се спаси от сигурна смърт. Горката лечителка обаче изглежда все още не е в кондиция, навярно страдайки по разбитата си ключалка. - подигра се Арус. - Все пак, чистачът бе успял да убие само един човек, така че всичко на всичко групата се справи доста добре с разкриването и спирането на убийствата. Няколко дни по-късно, крадецът получи предложение за брак от старицата Дорийн, което реши да приеме и двамата заживяха щастливо до края на дните си. Край. Няма нужда да ми ръкопляскате. 

- Следващият път определено ще е мой ред да разказвам. - засмя се Крисчън.

- Моята история имаше доста по-хубав завършек. - въздъхна Нана. 

- Аз смятам, че тази беше по-сполучлива. - усмихна се Алиса. Куртизанката наистина се държеше странно.

Силиа се засмя леко, чувайки нелепия край на тази история. Да, не беше като скандалите по партитата в Еритос, но определено ползваха играта, за да си отмъщават за някакви неща. 

- Е, не беше твърде сложно. - засмя се Арус. - Изглежда е възможно да се състои събиране, без нечии гениталии в нечие лице, макар и аз лично да нямам нищо против някоя от трите да го стори, както казах и предния път. 

- Поне този път никой от вас не реши да се съблича. - въздъхна лисицата. 

- Ще ти се наложи да се задоволяваш само с тези на Далия. 

- След като го споменаваш вече за трети път, да не би случайно този момент да ти липсваше? С удоволствие ще се съблека, ако е така. - намигна Арус на лисицата, сетне се обърна към Силиа. - Не че се оплаквам, но никак не е лошо човек да разнообразява.

Крисчън вдигна ръка, чувайки думите на Арус.
- Имам въпрос. Възможно ли е да не присъствам, ако Арус започне да се съблича?

- Никой от вас няма да присъства, ако отново сторите нещо подобно. - въздъхна Нана. 

- Арусе, Арусе. Измисляш какво ли не, за да ти излезе късмета, но уви май не се случва. - засмя се принцесата.

- Вероятно престоите в Еритос не му се отразяват добре, особено с онзи коняр Каво наоколо. - въздъхна Нана. - Наистина отвратително място. 

- Еритос има и своите предимства, конярят определено не е едно от тях обаче. - засмя се Арус.

- Престоите с Каво не се отразяват добре на никого. - сви рамене Силиа. - Няма да се промени и толкова. Относно Еритос, щеше да бъде прекрасно кралство, стига да го управляваше някой, на когото му пука.

Нана въздъхна.
- Не съм съвсем съгласна. Конярят е ненормалник, но не е единственото ужасно нещо там. Ами онази дъртофелница? - изсумтя лисицата.