Имението на Нана

Силиа въздъхна. Как тоя разговор премина от Лилит, към непрестанен секс, към Нана? 

- Така или иначе, не сте съвсем справедливи с Лилит. - засмя се Арус. - Аз лично лошо от нея не съм видял. Единствено не съм сигурен защо продължава да живее в дома ми, но не се оплаквам. 

- Аз съм виновен за тази нелепост, за съжаление. - плесна се по челото Крисчън. - Или по-скоро тоталната липса на чувство за хумор при Лилит. 

Алиса отново се чувстваше объркана. Бегло си спомняше тази Лилит, но и тя ли имаше отношения с Крис сега? От начина, по който говореше за нея не изглеждаше така, но той и с куртизанката Нана сякаш отричаше да има отношения. Доста странна история.

- Изглежда ти така, Арусе, защото не си цел на нелепостите ѝ, затова. С теб няма да се държи така, разбира се, двамата сте почти еднакви. - отвърна Силиа.

- Ако трябва наистина да определя едно нещо, което не харесвам в нея то е действително опърничавостта ѝ. Не разбирам защо говори така по твой адрес, само разбива сърцето ми. Моля те, кажи ми че думите ѝ не са истина все пак. - отвърна той. 

Силиа прехапа устни.
- Разбира се, че не е така. - изрече принцесата. - Тя говори подобни простотии заради въпроси на лексикон, които зададе преди сума ти време. 

- Денят, в който разберете че Лилит и конярят Каво са двете страни на една и съща монета, ще бъде и денят, в който ще осъзнаете истината за менталното ѝ състояние. - подметна Крисчън.

- Ха, не мога да повярвам, че още веднъж ще се съглася с крадеца. - засмя се Силиа. - Разликата между двамата е, че макар и Лилит да говори само за секс, поне ѝ се разбира.

- Защо съм все още крадец? - засмя се Крисчън. - Той не отиде ли да бъде щастлив със... старицата Дорийн преди няколко часа? 

- Отиде. Предполагам трябва да се радва, че не е свършил като полицая. - изсмя се Силиа.

- Интересно. - присви очи Крисчън. - От всички неща, за които бих очаквал с Нана да бъдете единодушни...

- Някои неща се забелязват с просто око. - извъртя очи лисицата. 

Силиа леко сбърчи вежди и наклони глава.
- С кое трябва да сме единодушни по принцип?

- Именно защото не очаквам да сте единодушни в нищо, съм изненадан... - почеса се по челото Крисчън. 

- И разваленият часовник поне два пъти на ден показва времето правилно. - невъзмутимо отвърна лисицата. 

Арус реши да се пошегува още с лисичката, беше толкова лесна мишена. 
- Първо ключалката, сега и часовникът ти е развален. Май имаш доста проблеми в този дом. - засмя се саркастично търговецът.  

- Беше просто израз. - присви очи лисицата. - Никой от вас няма да ми пипа часовника, нито ключалката. 

Силиа въздъхна. Арус не се спираше, много ясно, че щеше да харесва Лилит. Тая Алиса пък беше доста мълчалива.
- Защо решихте да си вземете имот в Еритос, госпожице Алиса?

Алиса не можеше да признае истинската причина за закупуването на имота, особено пък пред жената, заради която го бе сторила.
- Честно казано, винага съм обичала да пътувам. Прекарах години в Шиера, островът е богат, но малък. Реших да разнообразя малко, но след всичко, което научих за Еритос, започвам да се чудя дали не сгреших все пак. 

Крисчън повдигна вежда, макар и да познаваше Алиса от дълги години, за пръв път чуваше, че обича да пътува. Мъжът реши все пак да не се меси и си наля нова чаша вино.

- Ако си наемете слуги, няма да има проблем за вас. - отвърна Силиа.
Не мислеше, че точно това е причината, но нямаше в какво да я обвинява.

- Точно това и смятам да направя. - отвърна Алиса. - След всичко, което чух, смятам че е единственото логично решение, мога да сметна, че е поне толкова опасно, колкото в Шиера и да бъда внимателна.

- Може и да е толкова опасно, не знам. Не съм била дълго в Шиера, за да разбера, нямам и намерение да бъда. - Силиа чак сега докосна чашата си с вино. Надяваше се нищо да не ѝ се случи.

Нана забеляза притеснението, с което Силиа отпи от виното си.
- Не се тревожи, не съм ти сложила нищо подозрително. Колкото и да не съм сигурна с какво провокирате Лилит да върши подобни неща спрямо вас, аз не съм нея. - отсече лисицата.