Имението на Нана

- Голяма работа! - скръсти ръце Нана. - Така или иначе няма да посмееш. Ако ме убиеш, Юки ще стори с теб какво ли не. Мижавият талисман изобщо няма да ти помогне тогава.

- Не съм сигурен дали бих могъл да приема това като заплаха. - засмя се Крисчън. - Вече съм бил потърпевш от гнева ѝ, не съм новак.

- Щом водим този разговор, не си бил. - надменно отвърна Нана. - Не познаваш Юки, както аз. Така или иначе можеш да бъдеш спокоен, тъй като тази история не ме интересува, нямам никакво намерение да я разказвам на когото и да било.

- Радвам се да го чуя. - сухо отвърна Крисчън.

- Само че, - продължи лисицата. - не разбирам защо стоиш тук. Не искаш помощта ми, тогава какво? Като не ми даваш талисмана, не мога да те защитя, ако онази Силиа реши да накара някой да ти отмъсти вместо нея.

- Не се притеснявам от това. Не съм в професията си от вчера, достатъчно уверен съм в уменията си, никой от Еритос не ме плаши като опонент. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Освен може би конярят Каво. - тихо добави той, сетне се засмя.

- След като вече ми каза какво е станало и те уверих, че няма да го разкажа на никого, защо не се прибереш? - продължи Нана. - Губя злато всеки ден, или ме компенсирай, или си върви.

- Ако се прибера, проблемът ми с прекрасните гости на Арус, както и със самият него си остава. Засега ще поостана още малко тук, относно компенсацията ти, ще си помисля. - невъзмутимо отвърна наемният убиец.

Лисицата въздъхна и отиде да си вземе вана. Наемният убиец ѝ лазеше по нервите, но вярваше, че ще успее да изкопчи поне злато от него скоро. Ако му помогнеше с тази нелепа история, вероятно щеше да спечели доверието му и да си получи и талисмана накрая. Това беше златна възможност за нея.

Арус беше се досетил къде се намира Крис и реши да го посети. Той дойде до дома на красивата лисица Нана и почука на вратата.

Нана отвори вратата и се усмихна в поздрав.
- Какво те води насам? - попита лисицата. Надяваше се Арус да е дошъл, за да си прибере наемния убиец, или поне да ѝ помогне да вземе талисмана.

Арус се усмихна чаровно.
- Радвам се да те видя, красавице. Чудех се, случайно да си виждала Крис наскоро?

Нана кимна.
- Всъщност, да. При мен е от няколко дни. С него ли искаш да се видиш? Влез. - лисицата учтиво се отмести от вдоха на имението, за да позволи на търговеца да влезе. Днес изглежда щеше да се отърве от досадния наемен убиец.

Крисчън забеляза, че Нана води някой в имението. В първия момент реши, че все пак някой от клиентите ѝ е решил да я посети, но щом лисицата се приближи с госта, мъжът въздъхна.
- Предположих, че този момент ще дойде, рано или късно. - с насмешка вдигна поглед той към Арус.

- Съжалявам, ни най-малко не целя да развалям.... каквото и да е това. Просто се притесних за здравето на любимия си служител. - с подигравателна усмивка на лице изрече търговецът.

- Както можеш сам да се увериш, в отлично здраве съм, шефе. - невъзмутимо отвърна Крисчън. Арус в никакъв случай не можеше да научи истинската причина за идването му тук. Ако смяташе да разкаже на всички, че е дошъл, за да спи с лисицата, нямаше против да го остави да го стори.

Нана се взираше ту в единия, ту в другия. Изглежда Арус нямаше намерение да накара наемния убиец да се прибере с него. Това никак не беше в нейна полза.
- Не можете ли да водите тези разговори някъде далеч от дома ми? Достатъчно е, че клиентите ми ме отбягват напоследък. До просешка тояга ли планирате да ме докарате? Приятелят ти отказва да ме компенсира! - оплака се тя на Арус.

- Крис, защо постъпваш така? Не е справедливо спрямо прекрасната лисичка! Всъщност, леко се изненадвам да те открия наистина тук. Изглежда все пак си се вслушал в мъдрите ми съвети! Това ме прави повече от щастлив!

- Силно съм притеснен какви неща те правят щастлив. - подигра се Крисчън. - Има ли нещо важно, за което трябва да бъда осведомен?

- Съвсем не. - поклати глава Арус. - Напоследък е спокойно при мен, не се притеснявай да останеш, колкото пожелаеш. - засмя се той, намигвайки на лисицата и бодигарда си.