Имението на Нана

Нана едва успя да прикрие недоволството си от чутото.
- Това не е много удобно за мен. Ако не ми платите, ще изпадна в доста неудобна ситуация. - изсумтя лисицата. Изглежда щеше да е трудно да премести разговора към талисмана засега.

- Не се тревожи, красавице. - намигна ѝ Арус. - Ако Крис продължава да упорства, ще ти платя аз. - търговецът се надяваше, че това ще направи лисицата благосклонна и към него за в бъдеще. Дори не разбираше какво му става на Крис, никога досега не бе бил стиснат по отношение на красиви жени.

Нана въздъхна. Поне щеше да получи злато за всичкото това неудобство. Макар и да предпочиташе наемният убиец да се разкара, заедно с проклетия талисман, който пречеше на силите ѝ, знаеше че търговецът ще я компенсира наистина щедро.
- В такъв случай може да остане, предполагам. - сви рамене лисицата.

- Прекрасно! - усмихна се Арус. Чудеше се дали да остане още и да се пошегува с двамата, но подозираше че точно сега няма да успее да изкопчи много информация. Така или иначе планираше час по-скоро да сподели местоположението на Крис с Лилит. Знаеше, че червенокосата жена ще оцени новината подобаващо. - В такъв случай ще ви оставя! - махна с ръка той и си тръгна, отправяйки се към дома си.

Нана хвърли поглед към отдалечаващия се Арус, сетне се обърна към наемния убиец.
- За какво беше това?

- Ще резултира в още главоболия за мен, навярно. - с насмешка отвърна Крисчън. - Би трябвало да си доволна, ще получиш златото си, по един или друг начин.

- Ти си този, който трябва да е доволен и да ми платиш за неудобството. - настоя Нана. - През цялото време можех да му кажа истинската причина, поради която си тук, но не го сторих. Трябва да си ми благодарен.

- Ще помисля относно това. Все още не си сторила нищо истински полезно за мен и ситуацията ми. - усмихна се мъжът.

- Не съм сигурна защо да го правя. Какво ще получа? Не ми обещаваш злато, отказваш да ми върнеш талисмана. - скръсти ръце лисицата. - Не искам толкова много, изпълних обещанието си и не те молих за нищо след като ми купи тази къща. Талисманът щеше да бъде използван върху мен, не разбирам защо да нямам право да се разпоредя с него както намеря за добре.

- Споделял съм причината с теб многократно. Нямам ти доверие, все пак аз също бях потърпевш от силите ти. Създаде ми доста проблеми.

- И ти се извиних за това! - отсече Нана. - Юки ме помоли да го сторя, тя ми е близка, а ти беше непознат. Нямах причина да ѝ откажа. Няма да го правя повече.

- Нищо не ми гарантира, че тези думи са истина, та прости ми ако предпочета да бъда предпазлив. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Макар и да твърдиш, че те заплашвам, никога не съм си позволявал да използвам устройството, за да ти навредя. От какво се притесняваш?

- Много добре знам, че въпреки доброто ми намерение, ти ме мразиш и с удоволствие би приел, ако някой ти поръча да ме убиеш. Онази Силиа не ме харесва, сега след като Арус беше тук, тя със сигурност ще разбере за идването ти. Как мислиш ще реагира?

- С оглед на това, в което ме обвинява, не смятам, че ще се впечатли особено от... местонахождението ми. - с горчивина в гласа отвърна Крисчън.

- След като си невинен, все някога истината ще излезе наяве. Тогава отново аз ще бъда главният ѝ проблем.

- Не разбирам защо се преструваш на невинна в това. Добре знаеш защо всъщност не те харесва. - засмя се Крисчън.

- Разбира се, не съм глупачка. Всичко е заради теб. - изсумтя лисицата.

- Не е като да имам контрол над това. - сви рамене мъжът.

- Разбира се, че имаш. Щом не я искаш, можеш да ѝ го кажеш ясно. - присви очи Нана.

- Кой е казал, че не я искам? Не обичам да затварям врати за себе си по такъв ужасен начин. - усмихна се Крисчън.