Имението на Нана

Лисицата гневно издиша въздухът, който си беше поела.
- Слуги? Как така слуги?! - повиши тон тя, не успявайки да сдържи гнева си.

Крисчън беше изключително учуден от острата реакция на лисицата.
- Само допреди два дни ме уговаряше да ти наема слуги? - настоя той.

Нана се разгневи.
- Не искам никакви слуги! - лисицата се обърна и излезе изцяло от басейна, сетне се приближи до шезлонга и силно го изрита, карайки стола да се преобърне и да запрати наемния убиец във водата.

Попаднал внезапно във водата, мъжът с известни усилия успя да изплува на повърхността и се огледа наоколо, но лисицата вече се бе отдалечила на безопасно разстояние от ръба. Той изгледа Нана с въпросително изражение.

Нана изчака известно време, но силите ѝ не се възвръщаха. Проклетият талисман изглежда беше нарисуван върху плат, а не върху тънък пергамент и не се влияеше от вода. В яда си, лисицата хвърли една чаша във водата, а след нея и още една от бутилките.
- Надявам се изобщо да не излезеш от там! - изкрещя тя, сетне най-невъзмутимо се обърна и се запъти към спалнята си.

Крисчън не разбираше какво провокира внезапния гневен изблик на лисицата. Мъжът сви рамене и доплува до бутилката, успявайки да я спаси, преди да се удари в дъното. Той придърпа чашата и си сипа нова. Щеше да излезе след тази чаша.

Нана сновеше из всекидневната си. Толкова пъти вече се бе опитала да вземе талисмана, но винаги се проваляше. Наемният убиец успя да се измъкне от вътрешния басейн сравнително бързо. След тази случка, Нана още няколко пъти се бе опитала да вземе талисмана, но той винаги успяваше да разкрие мотивите ѝ и да го предпази.
- Не разбирам защо не се прибереш вече. До края на живота си ли смяташ да останеш тук? - недоволстваше лисицата. Ако не можеше да открадне талисмана, бе по-добре за нея наемният убиец да се махне.

Крисчън хвърли поглед към лисицата.
- Казах ти вече, ще остана колкото реша. - невъзмутимо отвърна той. - Надявам се да не ми отнеме цял живот да изчистя името си.

- Не виждам как би могъл да изчистиш името си, без да разговаряш с онази Силиа. - присви очи Нана. - Стоейки тук и бездействайки, можеш поне къщата да изчистиш.

- Кой ти каза, че бездействам? - повдигна вежда мъжът. - До тук съм почти сигурен какво са използвали срещу нея, въпрос на време е и да открия извършителя. Не виждам причина да увеличавам страданията на Силиа, без да имам какво да покажа в своя защита. Ясно видях каква беше реакцията ѝ, когато ме видя случайно в таверната. Не бих искал ужасът в погледа ѝ да се повтаря и още по-малко да бъда причината за него.

Нана се изсмя подигравателно.
- Фактът, че ѝ отне толкова малко, за да повярва че е възможно да си виновен показва, че не ѝ пука толкова за теб, колкото се надяваш. - скръсти ръце лисицата. А ако никога не откриеш кой я е нападнал? Аз ще живея доста дълго и за мен ще е просто временно неудобство, но ти ще прекараш остатъка от дните си под един покрив с мен.

Крисчън поклати глава в отрицание.
- Не се надявам на нищо, а още по-малко правя всичко това, защото очаквам на когото и да било да му пука за мен. - с равен тон отвърна той. - Не се притеснявай, не съм толкова некомпетентен, колкото Юки ме е представила. Няма да ни се наложи да прибягваме до подобни крайности, като това да остаряваме заедно. Така или иначе нямам интерес към подобни... събития. - през смях продължи мъжът.

- Ще остарееш само ти, не и аз. - надменно отвърна Нана. - Но се радвам, аз съм на същото мнение. Само не съм сигурна какво ще правиш, ако историята се разчуе и те потърсят и тук? Надявам се не очакваш, че ще те защитя, след всичко което ми стори и още повече, след като отказваш щедрото ми предложение.

- Прекрасно, изглежда фалшивата ти загриженост за мен се изпари. - плесна с ръце Крисчън. - Това означава ли, че ще спреш да търсиш устройството? И ще мога да спя спокойно идните дни? - с престорена надежда в гласа попита той.

- Никога не съм крила, че не ме интересуват проблемите ти. - сви рамене Нана. - Предложението ми за помощ е истинско, ако се съгласиш с условията ми, сама ще отида при онази Силиа и приятелката ѝ Елвира и ще те оневиня безспорно. Вярно, възможно е да ти създаде други проблеми, но ще... изчисти името ти. Точно както ти искаш. - усмихна се лисицата.

Крисчън се замисли за миг.
- Но аз бегло си спомням, че се опитах да се съглася с условията ти. - засмя се той. - Ти беше тази, която си промени мнението изведнъж.

- Те бяха за преди, после се усетих, че притежаваш нещо много по-важно за мен от златото, с което да ми наемеш слуги. - продължи да се усмихва Нана. - Талисманът е много ценен за мен, но няма да тествам късмета си. Ако не се отметнеш за слугите, ще ти помогна все пак. Поради добротата на сърцето ми.

Крисчън реши да разбере какво има предвид лисицата, макар и изобщо да нямаше намерение да ѝ позволява да прави това.
- Ако се съглася, какво точно ще сториш? В момента както знаеш, и Силиа, и Елвира ме смятат за виновен. Нито една от двете не е близка с теб. Защо си сигурна, че ще ти повярват?

- Много е просто. Ще оставиш десет милиона злато в дома ми в кесия с герба на къщата на Арус. Просто ще им кажа, че за въпросната вечер, в която твърдят, че онази Силиа е била нападната, си ме поръчал и не си напускал къщата ми. Ако се усъмнят, просто ще им покажа фалшив спомен, който ще ги убеди. След като няма да си там, талисманът няма да възпира силите ми. - самодоволно отвърна Нана. Подобно нещо беше като детска игра за някой като нея и нямаше да коства почти никакви усилия.

- В никакъв случай. - остро отвърна Крисчън. - Това не чисти името ми по никакъв начин!

- Подозирах, че ще реагираш по подобен начин, макар и да не разбирам защо. Ще докаже, че не си я насилвал и няма да промени нищо от мнението на никой друг за теб. Надявам се не си толкова глупав, че да не осъзнаваш как стоейки в къщата ми толкова време, всички останали вероятно мислят точно това за случващото се тук. Пък и, как това влияе на репутацията ти?

Крисчън поклати глава.
- Нямах това в предвид. Нямам репутация, която може да бъде развалена, нито бих се тревожил за подобно нещо. Не дължа обяснение на когото и да било за местонахождението и делата си. Но това, което искаш да сториш е лъжа. Ако нещо се обърка, не само няма да изчисти името ми, а ще ме накара да изглеждам двойно по-виновен. Затова не, в никакъв случай няма да правиш това.

Нана бавно вдиша, сетне издиша и изгледа наемния убиец с разочарование в очите.
- Може да се обърка, ако го правиш ти. След като ще използвам силите си, не виждам какво би могло да се обърка. Ако реша да съм особено щедра, мога да отровя ума ѝ и да ѝ наредя да бъде изцяло под твой контрол. Тогава няма да може да ти стори нищо, никога повече. Не само това, ще прави абсолютно всичко, което пожелаеш.

- И после се чудиш защо пазя това устройство като живота си. - изсмя се с глас Крисчън. - Сама признаваш на какво си способна. Съжалявам, но не бих поел подобни рискове.

- И какво от това? Така или иначе живееш спокойно, само защото не съм решила да се оплача на Юки. Ако ѝ кажа, че ме тормозиш отново, ще дойде тук и ще съжаляваш. Да видим тогава дали тъпия ти талисман ще те спаси! - нацупи се лисицата. - Тя е близка с мен, със сигурност няма да защити теб.