Имението на Нана

- Не се интересувам защо е спрял да идва. - невъзмутимо отвърна Нана. - И какво? Успя ли да ѝ разкажеш истината?

Крисчън поклати глава в отрицание.
- Не успях да говоря изобщо с нея, тръгна си прекалено бързо. Не съм сигурен и какво бих могъл да кажа.

- Предложението ми все още важи. Ако не желаеш да се занимаваш с тази история, ще ти осигуря правдоподобно оправдание. - усмихна се лисицата.

- Не желая да лъжа, това никак не ми помага. - отвърна Крисчън. - Рано или късно ще разбера истината за това и истинският извършител ще си плати за стореното.

- Пожелавам ти късмет. - саркастично подметна лисицата. - Най-много с тази наивност да те пратят в някоя тъмница с това обвинение.

- Далеч съм от това да съм наивен, ако бях, нямаше да съм тук. Пребиваването ми в тази къща е разумно прикритие. От една страна, не искам Арус, Далия и Лилит да научават за случилото се, от друга страна, не искам да ги излагам на опасност ако това ескалира повече.

Нана се разгневи, чувайки това.
- Значи нямаш проблем с това да излагаш на опасност мен?! - повиши тон лисицата.

- Тук сме само аз и ти. Ако някой от двама ни е в опасност, то това съм аз. - засмя се Крисчън.

- Това изобщо не е вярно. Заради проклетия талисман, не бих могла да ти сторя нищо, дори и да исках. - изсумтя лисицата.

- Което е перфектно, в така създалата се ситуация около мен. - усмихна се Крисчън. - Не смятам, че някой ще ти потърси сметка, ти по никакъв начин не си свързана с тази история. Не се тревожи.

Нана присви очи.
- "Което е перфектно". Обвиняват те в изнасилване и казваш, че е перфектно да не мога да използвам силите си около теб?! - отново повиши тон лисицата, отстъпвайки назад. - Сигурен ли си, че си невинен?

- Ако беше каквото и да било друго обвинение, бих се замислил, но съм категоричен, че не бих сторил никога нищо подобно. - отвърна Крисчън. Можеше да се шегува с почти всичко останало, но не и с това.

Нана въздъхна.
- Силно се надявам да казваш истината. - отвърна лисицата.

- Може и да съм лъгал за много други неща в живота си, но това е едно от малкото, за които не бих направил компромис. - сухо отвърна Крисчън.

- Както и да е. - махна с ръка лисицата. - Няма да бъде нищо повече от поредната ти заплаха към мен, свикнала съм така или иначе, вече дори не ти обръщам внимание. - Нана отново се загледа в петната. - Ще трябва да ги изхвърлиш, не приличат на нищо вече.

- Да ги изхвърля? - смяната на темата бе добре дошла за Крисчън. - Защо бих направил нещо подобно? Просто ще премахна петната, това е просто алкохол.

Нана сви рамене.
- Според мен няма да стане. - сви рамене лисицата. Никога не беше прала нищо. Ако някоя от дрехите ѝ се зацапаше, лисицата просто я изхвърляше.

- Чистил съм достатъчно кръв от дрехите си, не мисля че няколко петна от уиски ще ми се опрат. - засмя се Крисчън и отиде в една от баните, за да използва ваната.

Нана въздъхна, това звучеше като поредната заплаха. Лисицата реши да не обръща внимание и с недоволство установи, че чаят ѝ е изстинал. Тя го изхвърли, сетне отиде да си легне.

Нана донесе две чаши, които беше напълнила с вино. Беше решила да се опита да спечели доверието на наемния убиец и да го убеди да ѝ върне талисмана.
- Пий с мен? - хвърли въпросителен поглед към него лисицата, подавайки му едната чаша с бяло вино.