Имението на Нана

Крисчън реши да не пие чая, тъй като поведението на Нана му се струваше подозрително.
- Целият съм в слух в такъв случай.

- Вчера отидох да взема вино за къщата. Вярно, не е хубавата реколта, на която се насладихме последния път, но без клиенти това ще е положението. - въздъхна лисицата и отпи от чая си.

- Трябва да призная, че не съм особено претенциозен относно виното. - повдигна вежда Крисчън. - Нито бих казал, че особено се интересувам какво точно си купила.

- Знам. Но съм сигурна, че особено ще се заинтересуваш, че в таверната срещнах Силиа. - усмихна се Нана, пиейки чая си.

Крисчън присви устни. Изглежда Силиа отново бе посетила Кросфайър Муунлайт.
- Какво си сторила? - Крисчън се притесни, че Нана може да е разказала на Силиа, че знае историята.

Лисицата поклати глава невъзмутимо.
- Нищо, няма причина да се притесняваш. Не съм ѝ разказала нищо, което не е трябвало, подозирам че си го мислиш. Можеш да си спокоен. Спорно е обаче колко ще си спокоен, когато разбереш как се държа тя обаче.

- Какво имаш в предвид?

- Ще оставя настрана факта, че през цялото време злорадстваше и открито ми каза, че би предпочела да съм мъртва, знам че не те интересува това. - изсумтя Нана. - Искам да знаеш, че не е била изобщо нападната. С онази Елвира са измислили всичко, защото Силиа по някаква причина негодува заради къщата, която ми купи. Тя сама го призна. - не беше, но наемният убиец нямаше нужда да знае това.

Крисчън не можеше да повярва на чутото.
- Това не е възможно! Елвира и Силиа не биха сторили подобно нещо! Познавам ги от години, а и с Елвира вече сме коментирали този въпрос. - отсече той.

- Ако не държеше толкова на талисмана, можех да ти покажа спомените си, за да се увериш, че тя ми разказа това с цялата злоба, на която беше способна. Аз изобщо не бях отворила тази тема, тя беше тази, която открито злорадстваше, че така най-сетне ще успее да те принуди да ме убиеш.

Крисчън не искаше да повярва на Нана, само преди няколко дни, лисицата също открито се хвалеше, че може да създаде фалшиви спомени в съзнанията на другите. Нямаше никаква причина да ѝ се вярва, особено след като мотивите ѝ отдавна бяха ясни.
- Това ли измисли този път? - засмя се мъжът. - Наистина ли ме смяташ за толкова глупав?

- Не те смятам за глупав. - излъга тя. - Знам, че ти се иска да вярваш, че аз съм тази, която лъже, но нямам никаква причина да го правя. Знам, че каквото и да кажа или сторя, няма да ми върнеш талисмана, защо ми е да скалъпвам подобна история?

- Еднакво с това, Силиа и Елвира нямат причина да измислят подобна история, за да ме обвинят в нещо подобно. И двете са разговаряли с мен за къщата, Силиа добре знае, че не бих се поколебал да ѝ купя подобна, ако това е желанието ѝ. - настоя Крисчън.

- Само че тя не иска подобна. - невъзмутимо отпи от чая си Нана. - Тя иска точно тази. След като аз бъда убита, разбира се.

- В такъв случай това би било най-глупавата постановка, на която съм ставал свидетел. - невярващо отвърна мъжът. - Ако следвам историята ти, Силиа и Елвира ме обвиняват в изнасилване, което... трябва да резултира в твоята смърт? Прости ми, ако не успявам да проследя логиката на тези събития.

- Силиа се надява, че вината която ще изпитваш от случилото се, ще те подтикне да "решиш" проблема с къщата. Надява се, че ще изпълниш заплахите си към мен, за да я омилостивиш. - допи чашата си лисицата, сетне я остави настрана. - Беше добро решение да ми разкажеш историята, ако не я знаех, нямаше да се досетя какви са истинските ѝ намерения.

- Единствената, в чиито истински намерения не съм сигурен, си ти. - студено отвърна Крисчън, сетне с бързо движение извади кинжала си и го опря в гърлото на лисицата. - Навярно фалшив спомен в съзнанието ти не доказва нищо, дори и да ми го покажеш. Ще трябва да се постараеш повече.

Зениците на Нана се разшириха от уплаха. Лисицата вдигна ръка и подпря острието на кинжала, внимавайки да не се пореже.
- Не виждам какво повече да сторя. Просто ти разказах какво ми се случи в таверната. Реших, че е добре да го знаеш, за да имаш едно на ум за тях двете и да се предпазиш за в бъдеще. - смирено отвърна жената.

- Единственото, което искам да сториш е да не се месиш повече в тази история. Не ти я разказах с подобна цел. - с остър поглед отвърна Крисчън.

- Тогава какво да направя? Единственото, което аз искам е да спреш да ме заплашваш и да съжителстваме мирно и спокойно. Махни това от мен. - лисицата бутна кинжала леко с длан, в опит да го отдалечи от гърлото си, но наемният убиец не отпускаше захвата си.

- Нямам никаква нужда от престорената ти загриженост. - продължи Крисчън. - Ще ти купя още дузина къщи, ще ти наема свита от слуги, за да изпълняват всичките ти прищевки, но не се меси където не ти е работа. Навремето ми каза, че искаш да живееш мирно с човеци, но сега аз ти казвам, че за теб това не е възможно. Прави единствено и само това, в което си добра и няма да имаш никакви проблеми с мен от тук нататък.

Лисицата не разбираше на къде бие наемния убиец. Тя извъртя очи.
- Трябва да дадеш този съвет на нея, не на мен. - невъзмутимо отвърна тя. Може би да умре щеше да бъде по-добре, отколкото да продължава да търпи това отношение.

Крисчън махна кинжала си от гърлото на лисицата и го прибра обратно в ножницата.
- Изглежда няма да разбереш. - въздъхна той. - Надявам се, че няма да се налага да те предупреждавам отново, но ако случайно разбера, че си казала на някого за историята, която ти разказах, следващия път няма да се отървеш толкова лесно. - не беше правилно да постъпва така с Нана, но не можеше да позволи Елвира да смята, че е предал доверието ѝ.

- Както казах, не съм разказвала нищо на никого. Не съм толкова глупава. - скръсти ръце Нана, сетне си отдъхна. - Това за дузината къщи и слугите сериозно ли беше?

- Не. - невъзмутимо отвърна мъжът.