Имението на Нана

- Изключено. - отсече мъжът. - Наистина не съм сигурен какво в това отношение не разбираш.

- Например, не разбирам защо след всичките ми усилия да ти докажа, че съм добронамерена, продължаваш да не ми вярваш. - намуси се Нана. - Държиш се ужасно с мен, винаги мога да си отмъстя по много начини, но не го правя. Ако наистина исках да убия онази дъртофелница със силите си, щях да го сторя още, когато живеех там. Ако искам да я убия по принцип - дори и без тях пак ще намеря начин. Кого точно пазиш от мен в такъв случай?

- Щом сама не виждаш проблема в това, което каза току-що, нямам какво да ти кажа.

- Не виждам единствено на какво се дължи двойния ти стандарт. - продължи Нана. - Притесняваш се, че ще нападна онази Силиа? Така като я гледам, няма нужда да го правя, изглежда има доста желаещи да ѝ навредят. Макар и да ми е непонятно защо това невзрачно момиче привлича такова внимание, си държа езика зад зъбите през повечето време и търпя и нейното ужасно държание.

- Съвсем неотдавна сама се хвалеше с нещата, на които си способна. Как бих могъл да подложа невинните жители на Кросфайър Муунлайт на това, знаейки че може да не бъде проблем? - засмя се Крисчън. - Казвал съм го и преди, нямам намерение това да става второто място, на което да не мога да живея.

- И какво от това? Просто исках да знаеш, че мога да ти помогна. - скръсти ръце лисицата. - Юки може същите неща, в пъти по-силна е от мен и мижавия ти талисман няма да спре нейните сили, ако реши да стори каквото и да било. Защо не си толкова смел пред нея?

- Трениран съм да знам как да избирам битките си. - невъзмутимо отвърна мъжът.

- Тоест избираш да ме тормозиш, защото знаеш, че няма как да ти отвърна? Изглежда репутацията ти в това кралство е напълно погрешна! - обидено отсече Нана.

- Нима? - засмя се отново Крисчън. - Единствената жена си досега, на която съм подарявал не една, а цели две къщи. В очите на останалите вероятно те ценя прекалено много. Въпреки, че се оплакваш от лошото ми държание постоянно, не си ли твърде несправедлива със скромната ми особа? - подигра се той.

- Едното трудно можеше да се нарече къща. - недоволстваше лисицата. - А тази е хубава, но някак очаквах да живея в нея сама, а не да я деля с теб.

- Алчността на вида ви всеки ден ме изумява. - с насмешка отвърна Крисчън. - Нека ти върна жеста в такъв случай, помогни ми да разплета тази история и ще те освободя от така неприятното си присъствие.

- И как ще стане това? - невярващо го изгледа жената. - Заради теб нямам сили, не съм особено природно умна, нито познавам повечето бедняци от Еритос, за да направя предположение.

- Би трябвало да е лесно, след като тук не търсим бедняк. Проблемът е, че аз също не откривам никого с подобни средства там. Възможно ли е да е чужденец и да е напуснал кралството вече? Но в такъв случай би било още по-трудно да бъде проследен.

- Защо въобще смяташ, че е мъж? Това... нещо, което не разбрах твърде добре, я е накарало да вижда теб, но какво гарантира, че истинския извършител не е жена?

- Хм. - сви устни наемният убиец. - Може и да си права. Приятелката ти Лилит се държеше доста подозрително в последно време, с нейните... таланти, не би било трудно да се сдобие със сребърен прах, ако това пожелае.

- А защо направо да не съм аз? - обидено отвърна Нана. - Не намесвай Лилит в това, сигурна съм, че няма нищо общо! Тя е една от малкото здравомислещи в онова кралство, не ми се струва възможно.

Крисчън се изсмя с глас.
- Поздравления, според мен можеш да промениш занаята си. Комедията определено доста ти спори. Но... За съжаление силно се съмнявам да е толкова просто, а и познавайки Лилит, целта щях да бъда аз, несъмнено.

- Ами тогава наистина не знам. - сви рамене лисицата. - Онзи луд коняр? Но той се занимава с някаква елфка, не ми се вярва да се интересува толкова от скъпоценната ти Силиа и още по-малко от теб.

Крисчън поклати глава в отрицание.
- Не смятам, че е възможно. Доколкото го познавам, е ужасно стиснат скъперник. - засмя се той. - Не бих могъл да предположа и кой влиятелен чужденец би познавал Силиа и мен и би решил да ѝ навреди по този начин.

- Нямам представа. - невъзмутимо отвърна лисицата. - След таверната определено не искам и да знам.

Крисчън се сети нещо.
- А случайно да ти се ходи в Шиера? - усмихна се той. - На мои разноски.

Нана присви очи.
- Защо внезапно реши да си толкова щедър? Не съм сигурна, че ми мислиш доброто.

Крисчън знаеше, че Нана обича лукс и скъпоценности, така че несъмнено щеше да успее да я убеди да провери съмненията му.
- Съжалявам, не желаех да звучи така. Докато говорех по-рано, внезапно се усетих, че в Шиера несъмнено има хора, които ме помнят и определено не желаят нищо добро да ме споходи. - засмя се той. - За тях не би било трудно да открият Силиа и да сторят това. Проблемът е, че поради въпросната причина, не мога да стъпя на острова.

- Аха. Тоест не желаеш да излагаш себе си на опасност, но е внезапно безпроблемно, когато става въпрос за мен?

- След като няма да съм там, не съм сигурен в каква опасност би могла да бъдеш. - отвърна Крисчън. - Ще имаш силите си, а и както казах, ще ти дам достатъчно злато, за да не бъдеш лесна мишена за... местното население. Искам единствено да отидеш при Старейшините и да помолиш човек на име Адриан за помощ. Ако някой би могъл да склони Арабела да разкрие поне малко информация за купувача, ще е той.