Имението на Нана

- Не виждам причина да го правя. - сви рамене Крисчън. - Отдавна не си поставям за цел да тичам след жени, никога не завършва добре. Смятам, че репутацията ми тук говори достатъчно за мен, та обикновено те ме намират първи. - той допи чашата си. - Наистина добра реколта. Къде има още?

Нана също забеляза, че почти е изпила чашата си.
- В избата на къщата има още десетина бутилки. Донеси няколко. - кимна тя и зачака.

Не след дълго, Крисчън се върна, носейки дървен сандък с наредени в него бутилки вино. Той измъкна едната и я отвори, наливайки в двете чаши.
- Предполагам не си ги купила сама.

- Не, разбира се. Бяха подарък от онзи, който те изкъпа снощи. - изкикоти се лисицата.

- Тогава с удоволствие ще се възползвам от тях. Той предложи да ми плати дрехите, но като се замисля, това е достатъчно добра компенсация. - засмя се чернокосият мъж и отпи от чашата си.

Нана беше чувала от Юки, че наемният убиец не държи твърде много на алкохол. Може би ако се напиеше достатъчно, щеше да успее сама да вземе талисмана. Трябваше просто да поддържа разговора, за да не реши да спре да пие.
- Да се върнем към проблема ти. - продължи лисицата. - На мен лично ми е странно, че освен теб, останалите на събиранията не изглежда да я харесват особено. Освен онази Елвира и едно белокосо момиче, което понякога разговаря с нея, останалите или я отбягват, или са открито негативно настроени. Защо, след като е толкова добър човек, както твърдиш?

Крисчън се засмя, пиейки виното си.
- Аз проблем нямам. Проблемът е предимно в главите ви с Лилит. - с насмешка отвърна мъжът. - Но след като ти е толкова чудно... Си останала с тотално грешно впечатление. Далия, Лилит и Юки са единствените, които не са в добри отношения със Силиа. И за трите има перфектно логично обяснение.

- Което аз не знам. Просвети ме. - подигра се Нана.

- Далия живее прекалено различен живот от този на хората в Еритос. За човек като нея е непонятно как някой не би се стремил непременно към богатство и власт. Плюс, двете не тръгнаха добре изначало, не мисля че отношенията им биха могли да се поправят на този етап. Юки, относно Юки всъщност би било по-добре ти да ми кажеш. Единственото, което аз знам от нея самата е, че не ѝ харесва как аз и Силиа сме се месили в делата ѝ. Аз определено не съм се месил, та не съм сигурен какво има предвид. Лилит... Скъпата ти приятелка Лилит. Тази жена има сериозни психични проблеми, превъзхождани само от тези на коняря Каво.

Нана се изсмя с глас на чутото.
- Не ми звучи като перфектно логично обяснение, но щом си казал. Съгласи се с мен, че тази жена също има доста сериозни ментални проблеми, не може само аз да го забелязвам.

Крисчън допи втората си чаша, сетне си напълни още една.
- Всеки от нас има проблеми, но на вас с Лилит са ви в повечко. - с подигравателна нотка в гласа отвърна мъжът.

- И какви са ни проблемите с Лилит? - невъзмутимо отвърна Нана. Не ѝ харесваше да търпи подобни упреци, но правеше всичко в името на това да си вземе талисмана. - Красиви сме, и двете имаме добри финансови възможности.

- Че сте красиви, спор няма. - засмя се Крисчън. - Защо мислиш ви се разминава толкова лесно, предвид всички нелепости, които вършите?

- Аз това го знам отдавна. Не съм глупачка, за разлика от някои жители на Еритос, като онази противна дъртофелница, която също защитаваш. - изсумтя лисицата.

Крисчън отпи от чашата си и поклати глава в отрицание.
- Никога не съм я защитавал. Помогнах ти, колкото можах. Не съм виновен аз, че не си способна да водиш цивилизовани междусъседски отношения. - подигра се той.

Нана започваше да се изнервя. Юки подвела ли я беше? Наемният убиец бе изпил почти цяла бутилка сам и все още не ѝ се струваше толкова пиян, че да вземе незабелязано талисмана.
- Аз не правех нищо, освен да се възползвам от топлите дни, рядкост за онова ужасно кралство! - заоправдава се тя.

- Мхм. - кимна и се усмихна подигравателно той. - С мидите също не правеше нищо.

Нана присви очи.
- В крайна сметка нищо не се случи. Никога нищо не се случва. - изсумтя лисицата.

- Не съм сигурен защо не си доволна. Милейди Марибел не е никъде в близост до теб. Не получи ли това, което искаше в крайна сметка?

- Донякъде. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Знаеш какво още искам.