Имението на Нана

Крисчън се замисли за миг.
- Но аз бегло си спомням, че се опитах да се съглася с условията ти. - засмя се той. - Ти беше тази, която си промени мнението изведнъж.

- Те бяха за преди, после се усетих, че притежаваш нещо много по-важно за мен от златото, с което да ми наемеш слуги. - продължи да се усмихва Нана. - Талисманът е много ценен за мен, но няма да тествам късмета си. Ако не се отметнеш за слугите, ще ти помогна все пак. Поради добротата на сърцето ми.

Крисчън реши да разбере какво има предвид лисицата, макар и изобщо да нямаше намерение да ѝ позволява да прави това.
- Ако се съглася, какво точно ще сториш? В момента както знаеш, и Силиа, и Елвира ме смятат за виновен. Нито една от двете не е близка с теб. Защо си сигурна, че ще ти повярват?

- Много е просто. Ще оставиш десет милиона злато в дома ми в кесия с герба на къщата на Арус. Просто ще им кажа, че за въпросната вечер, в която твърдят, че онази Силиа е била нападната, си ме поръчал и не си напускал къщата ми. Ако се усъмнят, просто ще им покажа фалшив спомен, който ще ги убеди. След като няма да си там, талисманът няма да възпира силите ми. - самодоволно отвърна Нана. Подобно нещо беше като детска игра за някой като нея и нямаше да коства почти никакви усилия.

- В никакъв случай. - остро отвърна Крисчън. - Това не чисти името ми по никакъв начин!

- Подозирах, че ще реагираш по подобен начин, макар и да не разбирам защо. Ще докаже, че не си я насилвал и няма да промени нищо от мнението на никой друг за теб. Надявам се не си толкова глупав, че да не осъзнаваш как стоейки в къщата ми толкова време, всички останали вероятно мислят точно това за случващото се тук. Пък и, как това влияе на репутацията ти?

Крисчън поклати глава.
- Нямах това в предвид. Нямам репутация, която може да бъде развалена, нито бих се тревожил за подобно нещо. Не дължа обяснение на когото и да било за местонахождението и делата си. Но това, което искаш да сториш е лъжа. Ако нещо се обърка, не само няма да изчисти името ми, а ще ме накара да изглеждам двойно по-виновен. Затова не, в никакъв случай няма да правиш това.

Нана бавно вдиша, сетне издиша и изгледа наемния убиец с разочарование в очите.
- Може да се обърка, ако го правиш ти. След като ще използвам силите си, не виждам какво би могло да се обърка. Ако реша да съм особено щедра, мога да отровя ума ѝ и да ѝ наредя да бъде изцяло под твой контрол. Тогава няма да може да ти стори нищо, никога повече. Не само това, ще прави абсолютно всичко, което пожелаеш.

- И после се чудиш защо пазя това устройство като живота си. - изсмя се с глас Крисчън. - Сама признаваш на какво си способна. Съжалявам, но не бих поел подобни рискове.

- И какво от това? Така или иначе живееш спокойно, само защото не съм решила да се оплача на Юки. Ако ѝ кажа, че ме тормозиш отново, ще дойде тук и ще съжаляваш. Да видим тогава дали тъпия ти талисман ще те спаси! - нацупи се лисицата. - Тя е близка с мен, със сигурност няма да защити теб.

- Чии са заплахите сега? - подсмихна се Крисчън. Не желаеше да прави това, но същевременно се страхуваше, че Нана може наистина да реши да намеси Юки. Той извади кинжала си и го обходи с пръст бавно. - Колко ли бързо може да стигне Юки до тук, чудя се?

Зениците на Нана леко се разшириха от уплаха. В нормална ситуация, можеше да се свърже с Юки, чрез телепатична връзка, но заради проклетия талисман, не можеше да стори нищо подобно в момента. Ако наемния убиец решеше да я нападне, щеше да бъде напълно беззащитна.
- Щ-ще дойде веднага! - бързо изстреля лисицата. - Махни това нещо.

- Какво нещо? - престори се, че не разбира наемният убиец. - Сигурна ли си, че всичко е наред с теб... ментално? - той посочи главата си с показалец.

Нана в никой случай не искаше да умре, още по-малко по такъв абсурден начин.
- Ще бъде наред, когато прибереш този нож! - опита се да запази самообладание лисицата и да не показва страха си.

- Защо? - невинно наклони глава встрани Крисчън. - Зацапал се е, мисля. А и от какво се тревожиш, Юки не пътува ли насам в момента? Нямам търпение да започна да съжалявам.

Нана въздъхна.
- Добре, съжалявам. Няма да я повикам, просто се шегувах, не разбирам защо го прие толкова на сериозно. Няма нужда да бъдем в толкова лоши отношения. - тихо отвърна лисицата.

- Не бях наясно, че сме в лоши отношения. - неразбиращо отвърна Крисчън, разбира се, преструвайки се. - Не ти ли подарих тази къща? Смятам, че сме в прекрасни отношения!

- Така е. - кимна с глава с Нана. - И след като сме в прекрасни отношения... няма ли да махнеш този нож?

- Не бих могъл. Опасявам се, че със скъпото ми оръжие сме доста неразделни. - засмя се тихо Крисчън. - Пазил ми е гърба доста пъти.

- След като сме толкова добри приятели... - продължи лисицата. - Не виждам защо имаш нужда от нещо подобно тук. Тази къща е и твоя все пак. - усмихна се тя.