Имението на Нана

- Оценявам тревогите ти спрямо живота ми с баща ти, но нямам нужда от тази загриженост. - усмихна се Нана. - Ще се справя и сама с тези... трудности.

- Силно се съмнявам. - присви очи Беатрис. - Е, ще тръгвам, исках просто да те уведомя, че ако наистина държиш на баща ми, ще се наложи да приемеш бедността като новата си реалност. Довиждане.
Беатрис изгледа куртизанката с надменен поглед, сетне си тръгна. Надяваше се Арус да не реши все пак да даде на баща ѝ златото и да я направи за посмешище през тази нещастница.

Нана въздъхна, след като другата жена напусна имението. Лисицата вече започваше сериозно да се съмнява в дъртака, но от друга страна знаеше, че ако го попита директно, той несъмнено ще излъже. Трябваше да използва силите си върху него. Неочаквано чуждо присъствие обаче я извади от тези мисли на мига.
- Господарю Неро? Как ме открихте тук? - изненадано възкликна Нана.

- Няма нищо по-лесно за мен от това да открия теб, или когото и да било от Долината на Кошмарите. - засмя се тихо морският дракон. 

- Откога сте тук? - попита лисицата. 

- От известно време. - все така с усмивка продължи Неро. - Ще се омъжваш за човешки старец. Интересно. 

Нана навъси вежди.
- И аз не желая да го правя, господарю, но така се налага. - пораженчески въздъхна тя. 

- А Юки? - повдигна вежда мъжът. 

- Какво за Юки? Тя няма да се омъжва за същия дъртак. - отвърна Нана, премигвайки с очи.

- Няма да се омъжва за същия дъртак... - с отнесен тон повтори думите ѝ Неро. - Тоест все пак планира да се омъжи отново по тези земи? 

- Господарю, за да разберете какво планира да направи Юки, Ви съветвам да попитате нея, не мен. - въздъхна Нана. - Доколкото знам не планира да се омъжва за никого, кралицата на Еритос е някаква жена. 

- Това не би спряло Юки, ако виждаше стойност във владенията ѝ. А и кралят на тази територия не е жена, освен ако не греша. - невъзмутимо продължи морският дракон.

- Господарю, честно да Ви кажа, нямам представа кой точно управлява това кралство. Не съм чувала и Юки да има особен интерес. След като сте вече тук обаче, искам да попитам какво се случва с горките лисици във Валдора. Надявам се след като сте поел контрол над това място те да са добре.

- Лисиците са в отлично здраве. - излъга Неро. - Онзи сатир им създаваше безброй проблеми, вината е отчасти и моя, не успях да предвидя колко силно зло витае в съзнанието му. Позволих му да е сред тях толкова време... - морският дракон фаворитизираше Нана, тъй като бе единственият оцелял експеримент, създаден от енергията на Юки, следователно не желаеше да я натъжава, казвайки ѝ истината за живота на другите лисици във Валдора.

- Радвам се да го чуя. - отдъхна си Нана. - Докато баща ми ме принуждаваше да живея на онова отвратително място се нагледах на ужасни неща. Щастлива съм, че най-сетне е в ръцете на някой, който знае какво прави. 

- Относно Зарган, не се тревожи. - усмихна се Неро. - Той дълбоко съжалява за поведението си и в силното си разкаяние ми позволи да откупя свободата на Ято. 

Лисицата я побиха тръпки от чутото. Ято беше любимият подчинен на Зарган и негов дългогодишен любовник. За да се съгласи да се раздели с него завинаги, вероятно демонът бе преживял чудовищни мъчения. 
- Ято сега е при Юки. - с тих глас отвърна тя. Не знаеше как да отвърне на думите на господаря Неро, макар и да беше сърдита на Зарган, заради живота във Валдора, той все пак бе нейният създател, не искаше да чува подробности за мъченията, които навярно бе изпитал. 

- Точно така. След като повече никой няма да го потърси, вече е наистина неин роб. - усмихна се широко морският дракон. - Юки е спечелила роб от събитието, в което е участвала, но до съвсем скоро наградата ѝ беше измамна. Вече не е.

Нана не беше сигурна доколко тази новина ще зарадва Юки. Тя не харесваше Ято особено, не знаеше дали няма да го убие, след като вече щеше да е свободна наистина да се разпорежда с него без последствия. Горкият демон не заслужаваше това, предвид че беше невинен в тази ситуация. 
- Ще ѝ предам. - отвърна тя.

- Бих искал лично да ѝ съобщя новината. - усмихна се Неро. - Знаеш ли къде точно живее в онова кралство, Еритос? 

Нана се поколеба, но си спомни как се бе държала Юки с нея на последното им събиране. Неро щеше скоро да се прибере във Валдора, а тя щеше да остане сама с другата лисица след това. Не можеше да рискува да е в лоши отношения с нея.
- Съжалявам, господарю. Не знам. - излъга тя, надявайки се Неро да ѝ повярва и да не реши да използва силите си върху нея, за да я хване в лъжа.

- Тогава как ще ѝ предадеш? - засмя се драконът. Разбира се, осъзнаваше че Нана го лъже, но не желаеше да бъде прекалено настъпателен. Юки никога нямаше да му прости ако се държеше по такъв начин. Реши да даде шанс на Нана да се измъкне, или пък да се оплете в лъжите си. Ако му дадеше адреса на Юки, всичко щеше да бъде честно.

Нана присви очи и тихо въздъхна. Не беше премислила добре думите си. 
- В Еритос често се организират събития, на които тя обикновено присъства. Такава новина не е от изключителна важност, тя и без това съжителства с Ято. Кога точно ще разбере не е от значение, господарю. 

Макар и Нана да успя да се измъкне от това да сподели адреса на другата лисица, Неро все пак беше получил важна информация. Просто щеше да нареди на някой подчинен да наблюдава всички места, на които биха могли да се провеждат събирания и щеше да дойде, когато откриеше такова.
- Благодаря ти. - кимна с усмивка той. - Докато още съм тук, има ли нещо, с което бих могъл да ти бъда полезен? Животът по тези земи едва ли е особено приветлив за някой от нашата раса.

- В Долината на Кошмарите има доста същества, които се занимават с алхимия. Честно казано, тук нямам много злато. Не може ли някой от там да ми донесе поне няколко чувала? - примоли се лисицата. - Така няма да се налага да се омъжвам за престарели човеци.