Имението на Нана

- Така е. Радвам се, че се сети. - продължи да се усмихва наемният убиец, прибирайки кинжала си обратно в ножницата.

Нана не беше сигурна как да реагира в подобна ситуация. Знаеше, че наемните убийци плашат човеците и по-слабите йокаи, но никога не ѝ се бе налагало да се сблъсква с този страх на свой гръб. В повечето случаи, наемният убиец се държеше цивилизовано, но в крайна сметка винаги можеше да я убие. Обезателно трябваше да си върне проклетия талисман, при това час по-скоро.
- Как бих могла да забравя добротата ти? - постара се изражението ѝ да изглежда възможно най-искрено. - Тези дни бях доста негостоприемна. Съжалявам.

Крисчън сви устни. Сам усети, че е прекалил.
- Това ти поведение е прекалено неестествено, за да повярвам. - направи гримаса той. - Предпочитам истинския ти характер, с него поне съм свикнал.

- Не разбирам за какво говориш. Това си е истинският ми характер. - скръсти ръце лисицата. Изглежда желанието на наемният убиец да я убие бе преминало.

- Имам известни съмнения относно това. - засмя се Крисчън. - Хайде стига, направи поредния си опит да вземеш устройството, за да съм свободен да си почивам. - подигра се мъжът.

Нана въздъхна отново.
- Как бих могла?! Ако ме улесниш и поне ми кажеш къде е...

- Разбира се, че ще ти кажа. Все пак сме добри приятели. - продължи да се подиграва той. - Устройството е на сигурно място.

- Единствено се надявам да не си го изял! - отсече Нана. - В противен случай, случката с онази Силиа няма да е единственото, от което ще се наложи да чистиш името си.

Чернокосият мъж се изсмя с глас.
- Не бях, но сега като го споменаваш... Може би щях да си спестя доста главоболия, ако просто бях направил това. С Юки може и да сте прави, наистина съм глупак.

Нана извъртя очи.
- Добре, стига. Ако не са заплахи, ще са подигравателни подмятания. Разбрах вече. Можеш да ме оставиш.

- Наистина ли? Ще се отърва толкова лесно днес?! Изглежда е щастливият ми ден! - с насмешка отвърна Крисчън, сетне стана от креслото и се запъти към стаята, която си беше избрал.

Нана отново скръсти ръце.
- Само почакай. Няма да е така вечно, ще си върна талисмана и тогава ще видиш! - изсумтя тихо лисицата, след което реши да си вземе вана.

Нана беше доста уверена, че днес ще си вземе проклетия талисман. С историята, която беше подготвила за наемния убиец, несъмнено щеше да го настрои срещу онази Силиа и същевременно да спечели доверието му. Лисицата се появи във всекидневната с две чаши чай и поднесе едната пред наемния убиец.
- Заповядай. - приветливо се усмихна тя.

Крисчън вдигна поглед към Нана и присви очи.
- Какво си направила този път? - с насмешка попита той.

- Аз? Нищо, както винаги. Не съм изненадана, че продължаваш да смяташ подобни неща за мен, но предполагам ще искаш да знаеш това, което имам да ти кажа. - Нана седна до наемния убиец в креслото, взимайки собствената си чаша с чай.

Крисчън реши да не пие чая, тъй като поведението на Нана му се струваше подозрително.
- Целият съм в слух в такъв случай.

- Вчера отидох да взема вино за къщата. Вярно, не е хубавата реколта, на която се насладихме последния път, но без клиенти това ще е положението. - въздъхна лисицата и отпи от чая си.

- Трябва да призная, че не съм особено претенциозен относно виното. - повдигна вежда Крисчън. - Нито бих казал, че особено се интересувам какво точно си купила.

- Знам. Но съм сигурна, че особено ще се заинтересуваш, че в таверната срещнах Силиа. - усмихна се Нана, пиейки чая си.

Крисчън присви устни. Изглежда Силиа отново бе посетила Кросфайър Муунлайт.
- Какво си сторила? - Крисчън се притесни, че Нана може да е разказала на Силиа, че знае историята.