Имението на Нана

Нана подозираше, че Юки ще реагира по подобен начин, затова беше решила да спести частта със страничния ефект на веществото, но изглежда другата лисица също знаеше. Защо никой не казваше предварително тези неща на нея също?!
- Успокой се, Юки. Господарят Неро ме предупреди за това. Няма да изгубя всичките си сили, само умението си да контролирам други същества. 

Юки не успя да потисне порива и се плесна по челото.
- Глупачке, та ти дори не можеш да привлечеш един отявлен женкар на своя страна без помощта на умението си, как мислиш че ще се стича живота ти от тук насетне без него? - изсумтя жената. 

Нана се замисли за момент.
- Да, знам. И мен ме притесняваше това, но колкото повече мислих, стигнах до заключението, че е по-добре да загубя това умение, но да стана неуязвима за талисмана. Наемният убиец може да ме мрази, но вече никой по тези земи няма да може да ме нападне изненадващо и нарани. Дори и той. 

Юки се изсмя с глас.
- Ако започнеш да избиваш тези човеци наред, определено няма да можеш да съжителстваш "мирно" с тях, както сега се надяваш. Това ни умение спестява толкова много главоболия, никой нормален не би се отрекъл от него току-така. 

Изражението на Нана посърна.
- Ти ми каза да се справя със ситуацията сама, аз не виждах много други опции пред себе си. Наемният убиец никога нямаше да ми го върне, точно защото се страхува, че щом го направи, ще попадне под контрола ми. 

- Трябва да е приносът на енергията на магическите жаби. Една истинска лисица не би била толкова глупава. - успокояваше се сама Юки. - Наемният убиец е глупав женкар. За краткото време, в което се постарах да се сближа с него, след като установих че разполага с диаманти, успях да го накарам да си рискува живота безброй пъти. Нито веднъж не се наложи да си служа с уменията си, човеци като него са изключително лесни за манипулиране от създания като нас. Само външният ни вид е достатъчен. 

Нана се наскърби от подмятането относно нечистата енергия, циркулираща в нея, но се постара да не го показва. 
- Има голяма разлика между теб и всички нас. В днешно време няма друг йокай с девет опашки. Лесно е да твърдиш подобни неща, когато почти нищо не би могло да те нарани. 

- Коя част от това, което казах не разбра? Нито за момент не се наложи да използвам уменията си, за да го накарам да върши подобни неща за мен. Нито факта, че има жена ми попречи. - невъзмутимо отвърна Юки. 

- Чух те. - отвърна Нана. - Но е направил всичко това, поради тегнещата заплаха от силите ти. Талисманът не влияе върху теб, та е принуден да те уважава. 

- Не смятам, че е така. - сви рамене Юки. - А и през годините почти не съм използвала уменията си, за да привлека човеци. Ползвах ги след това, за да извадя наяве истинската им същност. Умението за манипулация и чарът трябваше да са изконни твои умения. След като изглежда не са, ще се наложи наистина да поработиш върху тях. Този път вече нямаш друг избор. 

- Не смятам, че ще е толкова зле. Все пак ще имам истинската си форма и силата си, дори и никога да не започнат да ме харесват, наемният убиец и онази Силиа повече няма да могат да ме наранят. 

Юки бавно затвори очи и въздъхна с раздразнение.
- Дори не разбирам защо мнението на двама идиоти е от значение за теб. Но така или иначе, има прекалено много неща, които изглежда не разбирам. Като например привързаността ти към Долината на Кошмарите, и долните твари, които я обитават. - ядно мърмореше лисицата.

- Господарят Неро просто ми помогна малко, не смятам че е станало кой знае какво. - заоправдава се Нана.

- Разбира се. Той е винаги услужлив, в контраст с мен, която се държи ужасно. - изражението на Юки премина в гневно, макар и за страничен наблюдател да би изглеждало, че лисицата е съвсем спокойна. - В стремежа си да помогне, по случайност трови всички около себе си. Какво да се направи, - вдигна рамене тя. - случва се, изглежда че. 

Нана не разбираше какъв ѝ е проблемът на Юки. Не беше ли тя самата, която ѝ отказа помощ преди няколко дни?!
- Не се тревожи, няма да създавам проблеми, дори и в това състояние. Вече всичко ще си дойде на мястото, дори няма нужда да се омъжвам за онзи дъртак. 

- Това е поредната глупост, която си свършила. - плесна се отново по челото Юки. - Предполагам този въпросен "дъртак" не е краля и няма никаква значителна власт? Поне с такова впечатление останах, от онова събиране. 

- Живее в странноприемницата. - ядно отвърна Нана.

Юки плесна с ръце и се изсмя с глас.
- Браво! По-глупава си отколкото предполагах! Не съм сигурна, че животът сред човеци ти влияе добре, изобщо. 

- Това беше огромно недоразумение. - изсумтя Нана. - Дъртакът наистина имаше много злато, беше ми редовен клиент, но дъщеря му и жена му са научили и са го изгонили. Кълнеше ми се, че ще си върне богатството и имотите, затова приех предложението му за брак, мислейки че така ще се отърва от наемния убиец и талисмана, но се оказа, че този нещастник ме е излъгал. Няма никакъв шанс да си върне каквото и да било!

- Бих се пробвала да съчувствам, ако ти се случваше за пръв път да бъдеш излъгана. - подигравателно отвърна Юки, продължавайки да се смее. - Наистина трябва да се вземеш в ръце. 

- Сега след като талисманът няма да е проблем, всичко ще е наред. - отвърна Нана, уверявайки по-скоро себе си.

- Силно се надявам. - придаде си сериозен вид Юки. - Противно на това каква ме изкарва долният предател Неро, аз не желая зло на никого от нашата раса. Бих се радвала, ако си добре.

- Ще бъда. - отвърна Нана и внезапно се сети, че трябваше да уведоми Юки за съдбата на Ято. - Докато си още тук, господарят Неро заръча да ти предам, че Зарган е решил да се откаже от Ято, така че можеш да го считаш за твоя собственост, този път наистина. - усмихна се тя. 

Юки знаеше, че Зарган не би се отказал току-така от любимия си демон, та предполагаше, че Неро все пак е изпълнил поне едно от обещанията си към нея.
- В такъв случай ще се възползвам още на мига. Този демон е недисциплиниран и смятам, че в Долината на Кошмарите изглежда цари пълна разюзданост в това отношение. 
Лисицата стана от креслото, в което беше седнала и пожела лека вечер на Нана, след което се телепортира обратно в имението си. 

Нана предполагаше, че Ято ще бъде измъчван, но в крайна сметка това не я касаеше твърде много. Трябваше да измисли как тактично да разкара дъртака, за да не се налага да продължава да се преструва на влюбена в него.