Имението на Нана

Нана отиде да отвори, чувайки почукване на вратата си. По-рано Арус ѝ бе изпратил телеграма, че смята да я посети със свои приятели.
- Здра...вейте. - присви очи лисицата, виждайки групата пред прага си.

Съмненията на Крисчън се потвърдиха. Наемният убиец отдавна забеляза, че Арус ги предвожда в подозрителна посока, но реши все пак да замълчи. Започваше силно да се притеснява за съдържанието на торбата, която търговецът носеше със себе си. Все пак се усмихна и поздрави лисицата, възпитанието му не позволяваше да се появи на чужд праг и да игнорира този пред себе си.

- Здравей, прекрасна лисичке. - жизнерадостно поздрави Арус. - Идвам, както предупредих.

Алиса се изненада, когато получи покана от Арус да го придружи до дома на лисицата Нана. Вероятно бе забелязал действията ѝ, но така или иначе, това беше добре за нея. Търговецът вече я беше предупредил за какво става въпрос, затова жената се беше приготвила. Тя също поздрави с усмивка. 

Далия вяло поздрави държанката. Не беше сигурна защо се налагаше да присъства, нито какво беше намислил Арус за пореден път.

Нана въздъхна, но все пак ги покани във всекидневната си. Беше се облякла така, както Арус заръча в телеграмата си, но не предполагаше, че не става въпрос за посещение от клиенти.
- На какво дължа това посещение? - обърна се тя към търговеца.

- Радвам се, че питаш, съвсем скоро ще обясня. - усмихна се Арус, сетне започна да вади дрехи от торбата, връчвайки ги в ръцете на Далия и Крисчън. - Крис, предполагам, че ти си по-запознат с особеностите на това имение, вярвам, че можеш да намериш удобно място, където да се преоблечеш, както и да упътиш мен и Далия. 

Крисчън погледна дрехата, връчена в ръцете му и въздъхна пораженчески.
- Не съм сигурен как да коментирам факта, че очевидно си ровил в прането ми. Започвам да мисля, че дори и съжителствайки с Орландо, бих бил в по-голяма безопасност. Дай ми една логична причина, поради която да правя това.

Далия присви очи. Не разбираше защо Арус искаше да се преоблича в една от нощниците си, при това в дома на държанката. Не беше познал, ако смяташе да я склонява към секс с него и слугата.

Арус се засмя, забелязвайки притеснените изражения на Крис и Далия.
- Не съм ви събрал тук за това, за което си мислите, макар и да смятам, че е жалко да не се случи. - въздъхна той. - Просто исках обстановката да е по-релаксираща. Наистина ли няма да ми угодите? - премигна няколко пъти с очи той. 

Докато останалите още го обсъждаха, Алиса вече бе открила една празна стая, за да се преоблече. Домашните ѝ дрехи не бяха твърде различни от роклите, които носеше навън така или иначе. 
- Не се тревожете, аз говорих с Арус преди да дойдем. Не бих се съгласила, ако смяташе да ни покани за нещо твърде неморално. - усмихна се жената, връщайки се в стаята.

Далия изсумтя. Дъртакът вършеше много по-гнусни неща така или иначе. Тя стисна нощницата в ръце.
- Нямам нужда от помощ, за да се преоблека, нито да намеря стая, където да се случи. Не съм малоумна. - жената се запъти към коридора.

Крисчън също отиде да се преоблече. Не вярваше, че е възможно да излезе на глава с Арус, очевидно вече си беше наумил, че това трябва да се случи.

Арус се зарадва, не му отне твърде много време, за да убеди най-опърничавите си приятели. Той също отиде да потърси празна стая, за да се преоблече. Това имение имаше много така или иначе.

Нана все още не беше сигурна какво смята да прави Арус. Тя се обърна към онази Алиса.
- Надявам се Арус да е казал повече на теб, отколкото на мен.

Алиса поклати глава.
- Всъщност, не ми каза почти нищо, освен да дойда до това имение и да си нося нощница. - усмихна се жената. - Ако го бях представила по този начин обаче, Крис никога нямаше да се съгласи да участва. 

- Защо трябва да ме интересува дали наем... Няма значение. - махна с ръка Нана. - Познавайки Арус, това ще е поредната подигравка с мен.

Алиса се изкикоти.
- Знам, че живееш тук от известно време, но аз съм отраснала в Кросфайър Муунлайт. Познавам и Арус, и Крис доста по-добре от теб. - победоносно се усмихна жената. - Подобно нещо е напълно в реда на нещата за Арус, шегите му понякога са груби, но никога не е прекрачвал границата. След като сте от един бранш, смятах, че точно ти би трябвало да не гледаш на нещата толкова сериозно? - наклони глава встрани Алиса.

- Зависи от това къде ще поставиш границата. - опонира ѝ Нана. - Няма нужда да съм живяла тук стотици години, за да преценя, че и двамата не са стока. Макар и търговецът поне да не е стиснат. - изсумтя лисицата.

- Наистина не разбирам защо се преструваш. - въздъхна Алиса. - Заради миналото ми с Крис? Не се тревожи, няма да ме нарани информацията, че сте спали заедно. Не съм глупачка, нито очаквам, че ще се върне при мен само, защото приличам на Моника. Изглежда това вече не е твърде важно за него. - наведе глава тя.

Лисицата скръсти ръце.
- Аз съм тази, която не разбира защо за всички ви е толкова важно да съм спала с него. - отвърна тя и отметна косата си назад. - Мога да повторя стотици пъти, че не съм, но изглежда за вас това е без значение. В такъв случай вярвайте, в каквото решите. Смятам, че съвсем скоро ще се убедиш в истинското му поведение спрямо мен така или иначе.

Арус се върна, като по пътя се засече с Крис и Далия.
- Надявам се не сме ви липсвали, дами. - усмихна се чаровно мъжът. 

- Ни най-малко. - решително отвърна лисицата.

Далия се обърна, тъй като слугата, който вървеше редом с нея и Арус, внезапно тръгна в съвсем различна посока.
- На този пък какво му стана? - повдигна вежда жената.

- Кой знае? Все пак от всички нас, той най-добре познава този дом. - той многозначително намигна на лисицата.