Имението на Нана

- Подозирах, че това ще се случи. Не се безпокойте звънчета, тъй като съм изключително интелигентен и находчив, донесох още нещо със себе си. - усмихна се Арус и извади от почти празната торба прегъната на две дъска. - Научих за тази игра в една Еритоска таверна, защо не пробваме? 

- Еритоска таверна... - въздъхна Далия. - Нека позная, играта включва да се събличаме и да танцуваме голи? 

- Колкото и да бих искал да видя това от вас трите, за огромно съжаление, ще се наложи да те разочаровам. Но е отборна игра. Един от нас ще трябва да състави приключение за останалите четирима. Кой се чувства смел да бъде разказвач и да контролира историята? 

- След като сте в моя дом, предлагам да съм аз. - отвърна Нана. Не желаеше да участва в нищо отборно с наемния убиец.

- Ако разсъждаваме по този начин. Не би ли следвало честта да се падне на мен? - усмихна се Крисчън.

- Не. - остро отсече лисицата. - Ако всички останали са съгласни, съм готова да започна. - това щеше да бъде страхотен момент да си отмъсти за всички подигравки.

- Защо не. Аз вярвам в теб, прекрасна лисичке. - хвърли ѝ въздушна целувка Арус. - Трябва да решим преди това и какви ще бъдат героите ни. Аз смятам да запазя самоличността си на търговец. 

- Аз в такъв случай ще бъда... магьосница. - усмихна се Алиса. - Нека запазим имената си, смятам, че няма нужда да мислим нови.

Далия не беше съвсем сигурна, че иска да участва в подобно нещо, но беше за предпочитане пред това да слуша нелепите караници на слугата и държанката му, или да ѝ бъде напомняно за тъпата пикла.
- Аз ще бъда крадец. - не беше сигурна какво точно ще трябва да прави, затова избра "професия" с умение, което ѝ се стори полезно.

Крисчън вече беше играл подобни типове игри, така че бе наясно какво се очаква.
- Аз смятам да бъда полицай, трябва поне на един от групата ни да може да се има доверие. - засмя се той.

- Силно се съмнявам, че това ще е така. - саркастично отвърна лисицата. Сега щеше да види той. - Щом сте се разбрали, започвам. Героите се срещат в таверна, където идва кралски глашатай и обявява, че от местното управление на гвардията липсват материали. Заподозрени са всички полицаи, работещи на мястото. Наказанието за виновника е смърт. 

Арус се засмя, чувайки началото на историята, която трябваше да развият. 
- Аз като търговец, който цени и спазва законите, нямам намерение да превръщам полицая до мен във враг. Предлагам на глашатая тридесет милиона злато, за да обяви на короната, че е претърсил таверната и не е открил нищо там.

- Глашатаят не ти вярва. Ако настояваш, можеш да използваш заровете. - лисицата беше забелязала, че има някакви зарове в торбата, не беше сигурна за какво се ползват, но предполагаше, че са част от играта. - Ако хвърлиш повече от десет, може и да го убедиш.

Арус се зарадва, че лисицата бе така схватлива, особено след като бе пропуснал да им обясни за заровете.
- В такъв случай, ще пробвам.  

Число: 🎟 № 3

- Глашатаят е разярен от нескопосания ти опит за подкуп и сега си арестуван. - злорадо се усмихна лисицата. 

- Като полицай, се ползвам с известно доверие сред местното население. Може би аз мога да убедя глашатаят да размисли. - намеси се Крисчън.

- Може би. - невъзмутимо отвърна Нана, отмятайки косата си назад. - Но както казах, всички полицаи са под подозрение. Ако хвърлиш деветнадесет или повече, може и да го убедиш да пусне търговеца. 

Крисчън се засмя, Нана съвсем правилно се беше ориентирала, че максималното число, което можеше да се получи от заровете беше двадесет. Съвсем очаквано от нейна страна.
- Като се замисля, търговецът е почти непознат за мен. Ще си трая. - отвърна той и въздъхна.

Арус изгледа Крисчън с жален поглед. 
- Наистина ли ще ме оставиш на произвола? - с престорена тъга в гласа попита той.

- Не съм сигурен защо ме адресирате така упорито, непознати господине. - невъзмутимо отвърна Крисчън. 

- Аз също не бих могла да помогна тук. - отвърна Алиса.

Далия замълча.

Лисицата изчака още малко, но изглеждаше, че двете жени няма да се опитат да повлияят тази част от историята.
- Добре тогава, търговецът Арус е арестуван и отпратен в тъмница. Героите решават да го спасят и същевременно с това да разкрият и мистерията с липсващите материали от управлението. Напомням отново - всички полицаи се считат за заподозрени. 

- Разбира се. - изсмя се Далия. - Полицаите сте толкова некомпетентни, че не само не разследвате правилно престъпления, а на всичкото отгоре не можете да опазите и собствените си придобивки. - подигра се жената-крадец.

Алиса разбираше, че следвайки историята, героинята ѝ трябва да бъде подозрителна спрямо героя на Крис, но сърце не ѝ даваше да се държи по подобен начин.
- Според мен всичко това има съвсем логично обяснение. Някой е откраднал материалите. Трябва единствено да разберем с каква цел. Може би мога да направя някаква магия, с която да си помогнем? - тя хвърли въпросителен поглед към лисицата.