Имението на Нана

Силиа започна да ръкопляска.
- Отново, честито! - изрече тя. - Скъпата ти любовница, приятелка или каквато ти е там вече, е разказала на онази крава, тя на Арус, той дойде да пита какво става. А щом те знаят и Лилит ще научи. И неминуемо на някое парти всички останали, включително и братята ми ще научат. Нещо, което не исках изобщо да се случва! - продължи да крещи тя. 

- Нана не ми е... Всъщност няма значение, предполагам. - махна с ръка той. - Наистина съжалявам за това, ще се погрижа повече да не се повтаря. Но след като вече си тук, аз също бих искал да знам какво точно те наведе на мисълта, че бих бил способен на подобно деяние?! През цялото време, откакто съм тук се опитвах да разбера истината за случилото се, почти съм сигурен, че живущ в момента в Еритос е купил рядък вид примес от Арабела в Шиера, но не мога да стигна до името на клиента. 

Силиа разтърка чело с ръка.
- Аз също трудно бих могла да си го обясня. Ти дойде във вилата ми. - отвърна тя. - Беше... ти. Същата визия, същия глас, същия смях. Говорих с Мели дали знае за някакви отвари. Сподели, че знае една, която сломява волята ти и те прави податлив на внушения. Не знам дали не са ти дали подобна и някой да ти е заповядал да сториш това. Въпреки това обаче, не мога да посоча извършител. И именно, защото не вярвам да сториш подобно нещо на когото и да е, не исках това да се разчува! - отново повиши тон принцесата. - Не искам да се занимавам със стотиците подигравки и подмятания, които ще последват след това. Нито искам братята ми да ти сторят нещо. 

Крисчън поклати глава в отрицание.
- Никой не ми е давал нищо. Знам, че вероятно няма да ми повярваш, защото не бих могъл да докажа местонахождението си, но не бях излизал от имението на Арус твърде много в този период, нито съм пил и вечерял навън. Единствената с мотив да стори нещо подобно е Лилит и смятам, че и двамата добре знаем какво би ми дала тя, ако ѝ се отвори подобна възможност. Аз също дойдох тук с идеята да попреча на тази история да се разпространи, но уви, Нана изглежда се е уморила от този живот и няма търпение да го приключи.

"Уви, няма да се случи.", помисли си Силиа и извъртя очи.
- Вече не знам в какво и на кого да вярвам. Не мисля, че има и особено значение. - изрече тя. - Истината ще излезе наяве по един или друг начин. 

- Как? Арабела няма да разкрие името на никой от клиентите си. - отсече мъжът. - Наистина съжалявам за случилото се, ще се постарая никога повече подобни мисли да не минават през ума на Нана, макар че все повече се убеждавам в липсата му. 

- Има ли значение наистина? Злината вече беше сторена. Защото малко ми е цялата тази болка покрай станалото, както и това, че колкото и да си блъскам главата не мога да измисля един извършител, а сега ще ми се наложи да слушам какво ли не от кого ли не. - изморено изрече Силиа.
Нямаше ли да имат край мъките ѝ вече? 

- Ще предупредя Далия да си мълчи и да не казва на Лилит. - отвърна Крисчън. - Ще се постарая да ме послуша. 

Силиа извъртя очи.
- Колкото те послуша и скъпата ти приятелка Нана. Зарежи, няма смисъл. - изрече принцесата. - Ще трябва да кажа на братята си преди да са научили от другаде.
Тя реши да си върви. Изобщо нямаше представа как щеше да обясни станалото на Афсол и Сандреа без те да побеснеят. Нямаше никакъв шанс да приемат това просто така. 

Крисчън бавно вдиша, сетне издиша. Замисляйки се дори не беше сигурен, защо му се бе сторило като добра идея да разкаже историята на Нана. Силите на лисицата трябваше да бъдат поглъщани от талисмана, не работеше ли така? Той се върна в имението, но от лисицата нямаше и следа. Наемният убиец отиде да провери спалните и забеляза, че нейната е заключена отвътре. 
- Наистина ли? - с раздразнение изрече мъжът. 

- Няма да отворя! - извика отвътре Нана. - Предупредих те да не се държиш лошо с мен и да не ме заплашваш, сам си изпроси това! 

- В такъв случай се надявам тази стая наистина да ти харесва. Ще постоиш известно време там. 

- А защо вместо това не ме оставиш намира и не се прибереш? След като вече нямаш какво да криеш, няма нужда да стоиш тук. 

- Именно. - усмихна се Крисчън. - Преди да си тръгна, исках да те поздравя, затова че ме отърва от тежкото бреме да пазя тази тайна. Жалко, че си заключена там вътре.

- Няма да се хвана на този номер! - повиши тон от другата страна на вратата лисицата. 

- Само че докато си заключена там, няма как да ти дам златото, което трябваше да ти дължа. Наистина жалко. Предполагам, че все пак не ти трябваше толкова, изглежда можем да забравим за тази сделка. 
Изричайки тези думи, Крисчън се обърна и си тръгна от имението на Нана, запътвайки се към това на Арус. Лисицата все някога щеше да излезе. 

Нана усети прилив на енергия, което означаваше, че наемният убиец наистина си е тръгнал. Въпреки това обаче, лисицата беше повече от бясна. Загуби толкова много злато, докато нещастникът бе в къщата ѝ, а сега нямаше намерение да ѝ плати и това, което ѝ беше обещал. Нямаше да остави нещата така.

Беатрис най-накрая беше събрала смелост да посети отново Нана. Жената почука на вратата на дома на куртизанката.

Нана дочу, че някой е дошъл и след като не почувства как силите ѝ се изпаряват, предположи, че дъртакът се е появил. Лисицата се надяваше да ѝ обяви, че вече си е върнал златото. Изненадата ѝ, когато видя дъщеря му на прага си беше огромна.
- Здравей. - лисицата не знаеше какво да каже.

Беатрис въздъхна тежко. Не биваше да изпуска нервите си. 
- Ще ме пуснеш ли да вляза? Смятам, че ти и аз имаме доста належащи неща за обсъждане.