Имението на Нана

- Нещо намекваш ли? - повдигна вежда Далия. - Може и да се занимавам с кражби, но не съм толкова пропаднала, че да крада от и без това бедните полицаи.

- Теорията на Алиса е резонна. - намеси се Крисчън. - За себе си мога да потвърдя, че не съм виновен за случилото се, разбира се. Но как бихме могли да вярваме на някого, изкарващ прехраната си с незаконна дейност? При това признавайки го на всеослушание без проблем.

- Защо да имам проблем? Според глашатаят, който дойде преди малко, май ти си този, който скоро ще има проблеми. - ехидно се подсмихна Далия.

Нана реши да ги спре, преди да са използвали историята като претекст за още караници.
- Госпожице Алиса, ако хвърлите поне седем, можете да пробвате магията си. - обяви тя.

- Боговете са така несправедливи спрямо обикновеното население. - въздъхна Крисчън, с престорена тъга в гласа. - Изглежда е прекалено лесно да си магьосник по тези земи.

- Не съм сигурна за какво става въпрос. Отново напомням, че всички полицаи са заподозрени за случилото се, съответно е съвсем нормално да срещат трудности, опитвайки се да докажат невинността си. - невъзмутимо отвърна Нана. - Госпожице Алиса...?

- Да, ще пробвам... - отнесено отвърна Алиса.  

Число: 🎟 № 20

- Магията на Алиса е успешна. - обяви Нана. 

Алиса не беше сигурна каква магия иска да направи.
- Магията ми... Направих магия на полицая, трябва да отговори честно и само истината на три мои въпроса. - обяви тя.

Крисчън кимна. Алиса изглежда не беше играла тази игра преди, та беше леко скептичен доколко това ще помогне на историята, но правилата си бяха правила.

- След като магията ми е успешна, отговорите на полицая са непременно истина! - Алиса се беше фокусирала единствено на това да оневини героя на Крис. - Не сте виновен за изчезването на материалите, нали? 

Арус се засмя тихо, наблюдавайки развитието на играта. Изглежда и Нана, и Алиса имаха съвсем други мотиви зад действията си.

- Не съм виновен за изчезването на материалите. - потвърди Крисчън.

- Страхотно. - Алиса се усети, че в условието ѝ имаше още два въпроса. Жената отново не беше сигурна как да продължи. - Ако трябваше да помогнете на някого, който не се държи добре с Вас, бихте ли го сторили? 

Крисчън направи гримаса. Как този въпрос им помагаше по какъвто и да е начин? Алиса наистина нямаше много опит в тази игра. Той се засмя тихо.
- Горкия търговец ли имаш предвид? Предполагам, че бих помогнал въпреки това, да. Зависи от ситуацията. Не съм сигурен как да отвърна на това.

Алиса определено нямаше предвид Арус, но в крайна сметка, това беше игра, не можеше да издаде истинските си мотиви сега.
- Добре, последен въпрос от моя страна. Ако трябва да изберете между това да спасите търговеца и да докажете на всички, че вие сте невинен в този случай, кое бихте избрал?

- Бих избрал да докажа, че съм невинен. - отвърна Крисчън и присви очи. Имаше силното подозрение, че тези въпроси не са свързани с играта, която в момента играеха. 

- Сякаш има смисъл. И двамата сте идиоти. Аз съм професионален крадец, просто ще използвам уменията си, за да измъкна Арус от тъмницата. 

- Това ще реши само един от проблемите ни. Дори и Алиса да знае истината, останалите не я знаят. Както несправедливите богове обичат да ни напомнят често, в този живот си виновен до доказване на противното. - засмя се Крисчън. 

- Така е, радвам се, че най-сетне започнахте да го разбирате. - невъзмутимо отвърна Нана. - След като малкото упражнение с магията ви сплоти, тримата решавате да разследвате случая с липсващите материали. За целта отивате в управлението и срещате главния полицай, който тъкмо е излязъл от собствения си разпит като заподозрян. Засега срещу него няма доказателства.

- Предполагам след като е мой шеф, би следвало аз първи да говоря с него. - отвърна Крисчън.

- Добре. - отвърна лисицата. Като водещ на играта, тя трябваше да заеме ролята на всички герои, които добави. "Разпитваха ме цял ден заради теб. Ако си виновен, по-добре си признай сега, вместо да съсипваш престижа на цялата гвардия." - Изглежда не е никак щастлив от това, че подчиненият му е бил в таверна, вместо да разследва, заедно с останалите. - саркастично продължи Нана.

- Бях в таверната именно, за да разследвам. Къде иначе бих могъл да разговарям с възможно най-много хора, събрани на едно място? - опонира Крисчън. 

- Главният полицай не е никак доволен от отговора ти. "В такъв случай, какво научи досега? Защо материалите все още ги няма?" 

- Съжалявам, не съм приключил с разследването все още. Един търговец се опита да помогне, може би бихме могли да използваме ресурсите му. За съжаление, в момента е в тъмницата. - въздъхна Крисчън.