Имението на Нана

Нана извъртя очи, но все пак се отмести от прага си. Ако тази си позволеше да се държи като предния път, щеше да я убие.

Беатрис влезе в огромното имение и за пореден път се огледа наоколо.
- Не разбирам какво целиш. Имаш всичко това, защо държиш да ми съсипеш живота? - стараеше се да не повишава тон жената. 

Нана сви рамене.
- Не знам за какво говориш. Не е ли възможно да съм се влюбила? - с невинно изражение отвърна лисицата.

- Не и в баща ми. - изцъка с език Беатрис, тихо мърморейки си под носа. - Ще проверим. Нека ти кажа нещо хубаво, той никога няма да си върне състоянието. Ако наистина си влюбена, предполагам това не ти пречи. 

Нана присви очи.
- Защо имаш толкова малко вяра в собствения си баща? 

- Защото за разлика от теб, аз знам много добре каква е ситуацията. - отсече Беатрис. - Дори и да поиска развод, кралят ще присъди всичко на майка ми. Бизнесът е на нейно име, имотите ни също. Баща ми има само една титла, дори и да я размени за злато, няма да е достатъчно, за да постигне това, в което се цели. 

- Според мен казваш това, защото не можеш да приемеш факта, че доведената ти майка ще изглежда по-добре от теб. - злорадо се изкикоти лисицата.

- По-скоро бих се хвърлила в реката до имението, отколкото да те нарека "майко". - жената се опитваше да владее нервите си, но ставаше все по-трудно. - Ако думите ти са истина, можеш да бъдеш щастлива с баща ми за колкото време му е отредила съдбата. Не си познала обаче, ако смяташ че ще позволя да прахосаш наследството ми. 

- Не виждам причина ужасните неща, които говориш да се сбъднат. - невъзмутимо отвърна Нана. - Арус със сигурност ще помогне на лорд... Гордън. - лисицата с усилие си спомни името на дъртака. 

- Не познаваш Арус достатъчно добре. - саркастично се изсмя Беатрис. - Той самият ми разказа за случващото се, именно защото няма никакво желание да дава на баща ми нито една златна жълтица. Ще трябва да се оправяте сами от тук насетне. 

На Нана никак не ѝ се понрави чутото.
- И си сигурна, че няма никакъв шанс баща ти да си върне златото и имотите? - започна да се колебае лисицата. Доскоро вярваше, че тази жена е дошла, за да я излъже, но не усещаше неискреност в думите ѝ.

- Щях ли да съм толкова спокойна, ако знаех, че наследството ми ще бъде похарчено пред очите ми, без да има какво да сторя? - засмя се Беатрис. - Но, ти все пак каза, че си влюбена в баща ми. Не виждам защо подобни новини те тревожат. 

- Не съм казала подобно нещо. - надменно навири нос лисицата. - Просто попитах дали би го допуснала сред възможностите. 

- Не бих. - отсече Беатрис. - А и не разбирам защо го правиш, честно казано. Крис ти подари два имота, продай някой от тях, след като имаш толкова голяма нужда от средства. 

- Не желая да губя имоти. - изсумтя Нана. - А и наемният убиец никога няма да ми позволи да продам някой от тях. 

- Наистина не разбирам какво има между вас. - присви очи Беатрис. - Вероятно не е връзка, след като планираш да се жениш за баща ми. Другият вариант е и двамата да сте полудели. Явно онази Далия е права и честите ходения и престои в Еритос не се отразяват добре на никого. 

- Дълга история е. - въздъхна лисицата. - Нямам никаква връзка с него естествено, той е стиснат и се държи ужасно с мен. - отсече тя.

- Определено семейният живот с баща ми няма да ти се хареса, щом намираш Крис за "стиснат". - изсмя се с глас Беатрис. - Нямаш си и на представа какво съм преживяла през годините. 

- Лорд Гордън никога не се е държал така с мен! - оправда се Нана.

- Разбира се, за да има злато да посещава такива като теб, стиснатостта я усещах аз на свой гръб. - ядно отвърна Беатрис. - Но ще ти се наложи да свикнеш, тъй като не ви се очертават доста заможни години от тук насетне.