Имението на Нана

- А защо направо да не съм аз? - обидено отвърна Нана. - Не намесвай Лилит в това, сигурна съм, че няма нищо общо! Тя е една от малкото здравомислещи в онова кралство, не ми се струва възможно.

Крисчън се изсмя с глас.
- Поздравления, според мен можеш да промениш занаята си. Комедията определено доста ти спори. Но... За съжаление силно се съмнявам да е толкова просто, а и познавайки Лилит, целта щях да бъда аз, несъмнено.

- Ами тогава наистина не знам. - сви рамене лисицата. - Онзи луд коняр? Но той се занимава с някаква елфка, не ми се вярва да се интересува толкова от скъпоценната ти Силиа и още по-малко от теб.

Крисчън поклати глава в отрицание.
- Не смятам, че е възможно. Доколкото го познавам, е ужасно стиснат скъперник. - засмя се той. - Не бих могъл да предположа и кой влиятелен чужденец би познавал Силиа и мен и би решил да ѝ навреди по този начин.

- Нямам представа. - невъзмутимо отвърна лисицата. - След таверната определено не искам и да знам.

Крисчън се сети нещо.
- А случайно да ти се ходи в Шиера? - усмихна се той. - На мои разноски.

Нана присви очи.
- Защо внезапно реши да си толкова щедър? Не съм сигурна, че ми мислиш доброто.

Крисчън знаеше, че Нана обича лукс и скъпоценности, така че несъмнено щеше да успее да я убеди да провери съмненията му.
- Съжалявам, не желаех да звучи така. Докато говорех по-рано, внезапно се усетих, че в Шиера несъмнено има хора, които ме помнят и определено не желаят нищо добро да ме споходи. - засмя се той. - За тях не би било трудно да открият Силиа и да сторят това. Проблемът е, че поради въпросната причина, не мога да стъпя на острова.

- Аха. Тоест не желаеш да излагаш себе си на опасност, но е внезапно безпроблемно, когато става въпрос за мен?

- След като няма да съм там, не съм сигурен в каква опасност би могла да бъдеш. - отвърна Крисчън. - Ще имаш силите си, а и както казах, ще ти дам достатъчно злато, за да не бъдеш лесна мишена за... местното население. Искам единствено да отидеш при Старейшините и да помолиш човек на име Адриан за помощ. Ако някой би могъл да склони Арабела да разкрие поне малко информация за купувача, ще е той.

Нана се замисли. Наемният убиец щеше да ѝ даде добра сума, а този Адриан също звучеше като богат и влиятелен човек. Ако му се харесаше, можеше да си живее добре от тук насетне, без да бъде унижавана.
- Щом гарантираш, че ще е безопасно, ще си помисля. - отвърна лисицата и отиде да си вземе вана.

Крисчън въздъхна. Предполагаше, че Нана в крайна сметка ще приеме. Не вярваше да изтърве възможността да изкара още злато.

Силиа дойде до имението на Нана и започна да блъска по вратата.

Нана се зачуди кой би могъл да е пред вратата ѝ толкова късно. Наемният убиец беше вътре. Лисицата извъртя очи и отиде да провери какво се случва отвън, вероятно беше някой изпаднал бездомник, или пияница. Лисицата се стъписа, когато видя Силиа на вратата си и стисна с ръка халата, който беше навлякла върху бельото си.
- Какво търсиш ти тук?

- Извикай Крисчън веднага! - изсумтя Силиа.

Нана присви очи.
- Не съм сигурна откъде-накъде смяташ, че ще търпя подобно поведение. - лисицата съвсем не разбираше какво я прихваща тази, но подозираше, че няма да си тръгне, затова просто се върна вътре и отиде да намери наемния убиец. - Излез, онази Силиа е дошла. Тъкмо ще имаш шанс да се изясните веднъж-завинаги, след което силно се надявам, че ще сметнеш за разумно да се прибереш. - със скръстени ръце обяви тя.

Крисчън изключително се изненада, че Силиа е дошла до тук. Мъжът кимна и отиде, за да провери какво се е случило. Надяваше се Силиа да е успяла да разбере повече за нападението си.
- Здравей. - сухо поздрави той.

Силиа не можеше да сдържа гнева си и зашлеви Крисчън.
- Предаде доверието ми и "здравей"? - извика тя. - Разказал си на Нана за станалото, предвид, че не исках никой да научава? Е, честито, половината ни познати знаят. 

Крисчън не знаеше как да реагира. Нана си беше позволила да разкаже на някого за станалото?!
- Трябваше да ѝ кажа, инак нямаше да мога да остана тук. - отвърна той, разтривайки бузата си. - Направих го именно с идеята да предотвратя Далия или Арус да научат. Тя обеща да не казва на никого.

Лисицата чу думите на Силиа из-зад вратата, определено не ѝ харесваше накъде отиват нещата. Тя изтича в спалнята си и се заключи там.