Имението на Нана

След известно време, Крисчън се върна с чаши и една касетка, пълна с бутилки вино. Тъй като нямаше доверие на Нана, пътьом се отби да измие чашите повторно. 
- Тук съм. Сетих се, че в избата имаше добър алкохол. - отвърна той, оставяйки касетката на земята. 

Нана изсумтя.
- Не трябваше да ти казвам за това предния път. - въздъхна лисицата. Арус определено щеше да я компенсира за всичко това. - След като вече сте тук всички, отново искам да попитам, на какво дължа това посещение?

- Истината е, че просто исках да се съберем като приятели. - отвърна Арус. - На събиранията в Еритос обикновено се разразяват нелепи скандали, които пречат просто... да поговорим.

- Да се запитаме ли кой всъщност е виновен за повечето от тези скандали? - саркастично подметна Далия, сетне изкара една бутилка с вино, отвори я и започна да налива по чашите. 

- Не съм сигурен защо гледаш мен, напълно невинен съм, поне в това отношение. - засмя се Арус и отпи от виното си. Наистина беше добра реколта.

Алиса не беше съвсем сигурна за какво говори Далия.
- Аз присъствах на две събирания досега и макар и да признавам, че сте прави, стори ми се, че онези хора наистина имат сериозни проблеми помежду си.

- Всички имаме проблеми. - въздъхна Далия. - Цивилизованите хора обаче ги разрешаваме по възпитан начин, не като си навираме гениталиите в лицето на останалите, или създаваме фалшиви мелодрами, с които да печелим съжаление, тъй като в противен случай никой не би ни обърнал внимание.

- Честно да си призная, аз не бих се оплакал от това някоя от вас трите да си навре гениталиите в лицето ми. Даже не бих се ядосал, кълна ви се. - засмя се Арус.

- В примера на Далия обаче, този който би го направил се предполага да съм аз. - засмя се на свой ред Крисчън. - За другото обаче никак не си права и ти добре го знаеш. - обърна се той към Далия.

- Вижте се. - въздъхна лисицата. - Дойдохте в дома ми, за да говорим без скандали, а сте на път да започнете същите, само че пред друга публика. Отдавна съм ви казала на вас двамата, че нямам намерение да продължавам да позволявам да се подигравате с мен.

Алиса не видя никъде в думите на Арус и Крис подигравки към Нана. Изглежда имаше нещо, което не разбираше за отношенията между тях тримата.

- Колкото и да ми е неприятно да призная подобно нещо, Нана е права. - въздъхна Крисчън, отпивайки от чашата си с вино. - Защо не сменим темата? Особено в името на това малкото ни парти да приключи благополучно. - усмихна се той.

- Съжалявам, но тъй като наскоро купих имот там, искам да знам истината. Северното кралство наистина ли е толкова опасно? Все си мислех, че в Шиера съм видяла всичкото зло, на което е способен човешкият ум.

- В Шиера златото е водещата причина това да се случва. Имаме прекалено много от него и прекалено малко закони. В Еритос е обратното - нямат почти никакво злато и прекалено много закони, които никой не спазва, тъй като се вижда с просто око, че са некултурни варвари. - изсумтя Далия.

- Съгласна съм. - кимна Нана. - Живях там известно време, в това кралство живеят предимно луди, както и изкуфяли дъртофелници. Също така, наскоро убиха някакъв мъж пред очите ми там, друго момиче пък я бяха изнасилили. - въздъхна лисицата. - Съветвам те да продадеш, каквото си купила. Не си струва.

- А то това момиче вечно някой го изнасилва. - засмя се саркастично Далия, отпивайки от виното си.

- Нямам предвид нея, госпожице Далия. - въздъхна за пореден път лисицата. - Една друга от групичката им.

- Хм. Никак не се учудвам. Те повечето дори слуги не могат да си позволят. Как очакват на това отвратително място да не им се случват подобни неща? Доста са наивни, а повечето са си откровено глупави. - отсече Далия.

- Нямаше ли да сменим темата? - повдигна вежда Крисчън. - Не съм сигурен дали това е изненада за някого, но наистина не намирам подигравките с наранени жени за забавни, или уместни.

На Алиса определено не ѝ бе приятно да чуе подобни неща. Трябваше да наеме още слуги и шпиони, които да изпрати в Еритос. От друга страна, не можеше да продаде жилището и да се остави без очи на онова място, където живееше жената, с която Крис има отношения.

- Не, разбира се. Отдавна съм разбрала, че отвратителното отношение спрямо жени е приемливо за теб, единствено когато се случва на мен. - изсумтя лисицата. 

- Добре знаеш, че това изобщо не отговаря на истината. - отвърна Крисчън.

- Започвам да се чувствам като на обикновените ни събирания. - засмя се неловко Арус, отпивайки от виното си. - Наистина ли не сте способни да се държите цивилизовано?

- Аз си се държа съвсем нормално. За съжаление не всички в тази стая взимат пример от мен. - подметна лисицата.

- Бих посъветвал всеки, желаещ да вземе пример от теб, да размисли. - саркастично отвърна Крисчън.