Имението на Нана

- Чии са заплахите сега? - подсмихна се Крисчън. Не желаеше да прави това, но същевременно се страхуваше, че Нана може наистина да реши да намеси Юки. Той извади кинжала си и го обходи с пръст бавно. - Колко ли бързо може да стигне Юки до тук, чудя се?

Зениците на Нана леко се разшириха от уплаха. В нормална ситуация, можеше да се свърже с Юки, чрез телепатична връзка, но заради проклетия талисман, не можеше да стори нищо подобно в момента. Ако наемния убиец решеше да я нападне, щеше да бъде напълно беззащитна.
- Щ-ще дойде веднага! - бързо изстреля лисицата. - Махни това нещо.

- Какво нещо? - престори се, че не разбира наемният убиец. - Сигурна ли си, че всичко е наред с теб... ментално? - той посочи главата си с показалец.

Нана в никой случай не искаше да умре, още по-малко по такъв абсурден начин.
- Ще бъде наред, когато прибереш този нож! - опита се да запази самообладание лисицата и да не показва страха си.

- Защо? - невинно наклони глава встрани Крисчън. - Зацапал се е, мисля. А и от какво се тревожиш, Юки не пътува ли насам в момента? Нямам търпение да започна да съжалявам.

Нана въздъхна.
- Добре, съжалявам. Няма да я повикам, просто се шегувах, не разбирам защо го прие толкова на сериозно. Няма нужда да бъдем в толкова лоши отношения. - тихо отвърна лисицата.

- Не бях наясно, че сме в лоши отношения. - неразбиращо отвърна Крисчън, разбира се, преструвайки се. - Не ти ли подарих тази къща? Смятам, че сме в прекрасни отношения!

- Така е. - кимна с глава с Нана. - И след като сме в прекрасни отношения... няма ли да махнеш този нож?

- Не бих могъл. Опасявам се, че със скъпото ми оръжие сме доста неразделни. - засмя се тихо Крисчън. - Пазил ми е гърба доста пъти.

- След като сме толкова добри приятели... - продължи лисицата. - Не виждам защо имаш нужда от нещо подобно тук. Тази къща е и твоя все пак. - усмихна се тя.

- Така е. Радвам се, че се сети. - продължи да се усмихва наемният убиец, прибирайки кинжала си обратно в ножницата.

Нана не беше сигурна как да реагира в подобна ситуация. Знаеше, че наемните убийци плашат човеците и по-слабите йокаи, но никога не ѝ се бе налагало да се сблъсква с този страх на свой гръб. В повечето случаи, наемният убиец се държеше цивилизовано, но в крайна сметка винаги можеше да я убие. Обезателно трябваше да си върне проклетия талисман, при това час по-скоро.
- Как бих могла да забравя добротата ти? - постара се изражението ѝ да изглежда възможно най-искрено. - Тези дни бях доста негостоприемна. Съжалявам.

Крисчън сви устни. Сам усети, че е прекалил.
- Това ти поведение е прекалено неестествено, за да повярвам. - направи гримаса той. - Предпочитам истинския ти характер, с него поне съм свикнал.

- Не разбирам за какво говориш. Това си е истинският ми характер. - скръсти ръце лисицата. Изглежда желанието на наемният убиец да я убие бе преминало.

- Имам известни съмнения относно това. - засмя се Крисчън. - Хайде стига, направи поредния си опит да вземеш устройството, за да съм свободен да си почивам. - подигра се мъжът.

Нана въздъхна отново.
- Как бих могла?! Ако ме улесниш и поне ми кажеш къде е...

- Разбира се, че ще ти кажа. Все пак сме добри приятели. - продължи да се подиграва той. - Устройството е на сигурно място.

- Единствено се надявам да не си го изял! - отсече Нана. - В противен случай, случката с онази Силиа няма да е единственото, от което ще се наложи да чистиш името си.

Чернокосият мъж се изсмя с глас.
- Не бях, но сега като го споменаваш... Може би щях да си спестя доста главоболия, ако просто бях направил това. С Юки може и да сте прави, наистина съм глупак.

Нана извъртя очи.
- Добре, стига. Ако не са заплахи, ще са подигравателни подмятания. Разбрах вече. Можеш да ме оставиш.

- Наистина ли? Ще се отърва толкова лесно днес?! Изглежда е щастливият ми ден! - с насмешка отвърна Крисчън, сетне стана от креслото и се запъти към стаята, която си беше избрал.

Нана отново скръсти ръце.
- Само почакай. Няма да е така вечно, ще си върна талисмана и тогава ще видиш! - изсумтя тихо лисицата, след което реши да си вземе вана.

Нана беше доста уверена, че днес ще си вземе проклетия талисман. С историята, която беше подготвила за наемния убиец, несъмнено щеше да го настрои срещу онази Силиа и същевременно да спечели доверието му. Лисицата се появи във всекидневната с две чаши чай и поднесе едната пред наемния убиец.
- Заповядай. - приветливо се усмихна тя.

Крисчън вдигна поглед към Нана и присви очи.
- Какво си направила този път? - с насмешка попита той.

- Аз? Нищо, както винаги. Не съм изненадана, че продължаваш да смяташ подобни неща за мен, но предполагам ще искаш да знаеш това, което имам да ти кажа. - Нана седна до наемния убиец в креслото, взимайки собствената си чаша с чай.