Имението на Нана

Нана се изсмя с глас.
- Сега кой е този, който се преструва на невинен? Не може да не осъзнаваш, че всичко което правиш за мен я дразни. Аз си играя с това, защото реакциите на човеци като нея ме забавляват, но ти със сигурност знаеш какво правиш.

- Дори и да го осъзнавам, се опасявам, че нямам контрол върху реакциите на другите. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Не бих могъл да те спра, не крия, че купих тази къща за теб, нито крия причината, поради която го сторих. Изглежда обаче в техните очи, тя е без значение.

Нана реши да смени тактиката си, трябваше несъмнено да спечели доверието на наемния убиец и да си вземе талисмана.
- Разбира се, че е. За нея, както и за приятелката ѝ Елвира. Колкото повече неща правиш за мен, толкова повече ще ги отблъснеш от себе си. Щом не смяташ да я разкарваш, може би е добра идея да не стоиш при мен прекалено дълго.

Крисчън повдигна вежда. Лисицата никога досега не бе проявявала загриженост за отношенията му с другите.
- Добър опит, но не съм толкова глупав. Както казах преди ден, смятам да поостана тук известно време, не мога да контролирам мислите на другите, уви, не съм разгледал възможностите да си купя кон от Еритос. В сегашната ситуация, тук е най-безопасно за мен.

- Нима не те прави да изглеждаш по-виновен в очите ѝ? Щом те обвинява, как ли ще реагира, когато научи, че не само не изглеждаш особено загрижен, ами и веднага си дошъл при мен? - присви очи Нана.

- Това, че съм тук, не означава, че вече не правя всичко по силите си да науча истината за случилото се. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Например, научих от доверени източници в Шиера, че напоследък наистина са станали модерни отвари за измяна на съзнанието, както ѝ определена примеска сребърен прах. Остава единствено да проследя какво количество от тях е стигнало до Еритос. Не е гаранция, че е свързано, но е следа.

Нана сви рамене. Тези неща изобщо не я интересуваха, но не можеше да го признае прямо.
- Значи все пак има шанс да докажеш, че си невинен. Поздравления. Де да беше възможно да си невинен и за заплахите, които непрестанно ми отправяше. За теб може и да е без значение как ще реагира тя на престоя ти тук, но аз определено ще усетя цялата ѝ ненавист, при това вероятно съвсем скоро.

- Можеш да се справиш с това както намериш за добре. - засмя се Крисчън. - Не звучи като моя отговорност, честно казано. Сама каза по-рано, че се забавляваш, дразнейки другите. Не виждам как би могла да обвиняваш мен за отношението, което получаваш вследствие на своето. - с усмивка на лице продължи той.

Нана въздъхна, но не продължи да спори. Лисицата реши да не обръща повече внимание на наемния убиец. Вероятно щеше да получи добра сума злато накрая на всичкото това, но трябваше да измисли как да си върне и талисмана.

Крисчън прекрачи прага на имението на Нана и забеляза лисицата да пие чай във всекидневната си.

Нана вдигна поглед и се изсмя с глас.
- Какво се е случило с теб? Защо си целият в жълти петна? - подигра се тя.

- Един твой клиент ме поля с уиски. - засмя се Крисчън.

Нана изгледа наемния убиец самодоволно.
- Браво на него. Кой е? Следващият път, когато дойде, ще му дам отстъпка от цената.

- Опасявам се, че не планира да идва повече. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

Лисицата присви очи.
- Какво си направил? Ти си наистина луд! - повиши тон тя. - Не искаш да компенсираш загубеното ми време, а сега очевидно гониш клиентите ми.

Крисчън се изсмя с глас.
- Знам, че напоследък изглежда в кралството е модерно всички злини да са мое дело, но се кълна, че отново съм невинен. Всъщност, с клиента ти се е случило най-лошото. Обеднял е.

Нана въздъхна.
- Това звучи тъжно, да. - смекчи тона си тя. - Кой е все пак?

- Лорд Гордън Кийтс. Преди време сякаш имаше други проблеми, свързани с него?

- Може би наистина е по-добре точно този мъж да не ме посещава повече. - въздъхна Нана, спомняйки си за случилото се с онази Беатрис.

- Обещах му да ти предам, че не е спрял да идва, защото си му омръзнала. Надявам се да се чувстваш поласкана. - с насмешка продължи мъжът, сетне изражението му придоби сериозен вид. - В таверната срещнах и Силиа.