Имението на Нана

Нана изви глава встрани.
- Радвам се, че поне нищо ти няма. Притесних се като припадна. - излъга тя.

- Не знам какво ми се случи. - сви устни Беатрис. - Предполагам, че гнева ми наистина надделя. - тихо се засмя жената. - За да сме напълно наясно, просто исках да те сплаша, никога не съм имала намерение да поръчвам наистина смъртта ти.

- Така или иначе няма да си първата, не се притеснявам особено от това. Наемният убиец така или иначе си търси повод, за да ме нападне, ти просто щеше да му дадеш още един. - все така незаинтересовано продължи лисицата.

Беатрис се изненада.
- Но... Днес си спомних, че къщата, в която бяхме на онзи пикник, ти беше подарък от него. Как така стигнахте до подобно положение? Наистина не разбирам.

- Тази къща също е, но това в никой случай не го спира да ме заплашва. - изсумтя Нана.

Зениците на младата жена се разшириха от почуда.
- Съжалявам, в това няма никаква логика. Това огромно имение ти е подарък от приятеля на Арус - Крис? И въпреки това твърдиш, че иска да те убие? Защо... Защо би сторил подобно нещо?

- Защото ме мрази. - продължи лисицата с равен и незаинтересован тон. - Не е ли очевидно?

Беатрис се закашля, за да сподави смеха си, изглежда тази професия май наистина бе объркала съзнанието на розовокосата жена.
- Нана, това имение изглежда като че ли струва цяло състояние. Ако те мразеше, защо би ти го подарил? Още повече, ако искаше да те убие, вероятно нямаше да има нужда от толкова детайлно скривалище за деянието си. - отвърна тя, сякаш думите на лисицата бяха най-нелепото нещо, което някога бе чувала.

- Не знам колко струва, нито ме интересува. - излъга Нана. - Както казах, дори и да не отидеш да го молиш да ме убие, той така или иначе се опитва да го стори, заради онази Силиа.

- Силиа е поръчала убийството ти? - отново учудено възкликна Беатрис. - Не го вярвам! Разговаряла съм с това момиче и както казах предния път, разбирам защо би била гневна от отношенията ти с него, но не вярвам да е стигнала чак до там. Аз също нямах истинско намерение да ти сторя нещо подобно, ако е казала нещо в тази насока, вероятно просто е била афектирана на момента.

- Изглежда при нея този момент е цяла вечност, защото от нея не съм видяла нищо, освен грубо държание и обиди. - скръсти ръце лисицата. - Не съм я чувала лично да поръчва смъртта ми, но предвид поведението ѝ спрямо мен, съм повече от убедена, че го е сторила.

Младата жена въздъхна.
- Никога не съм имала нищо против жените, които изкарват прехраната си като теб, но сега, когато семейството ми бе въвлечено в подобна бъркотия, разбирам какво е да бъдеш от другата страна. Тази професия наистина ще ти докара врагове.

- Хубавото е, че засега ми докарва и доволно количество злато, така че нямам намерение да се тревожа за нищо друго. Все още съм жива, наемният ви убиец изглежда не е от най-добрите. - подигравателно отвърна лисицата.

- Той също не е такъв човек. Дори и да има нещо, което не разбирам в тази история, след като сте били близки, никога не би ти посегнал. Ако бях предвидила това, може би заплахата ми нямаше да звучи толкова нелепо. - неловко се засмя Беатрис.

- Не си спомням някога да сме били близки. - невъзмутимо отвърна Нана. - Той също никога не се е държал добре с мен.

Беатрис въздъхна отново. Дори и гневът ѝ към тази жена да се беше изпарил, надменното ѝ и меко казано налудничаво държание определено не работеше в нейна полза, що се отнасяше до впечатлението, което оставя в околните.
- Твърдиш това, но въпреки това живееш в огромен палат, чийто размер може да се съревновава с кралския дворец? Ако това е лошо държание, бих искала и с мен някой да се държеше толкова лошо.

- Наричаш една къща добро държание? - повдигна вежда Нана. - Това е най-малкото, което можеше да стори, след като се наложи да изтърпя онази дъртофелница. Плюс това, аз съм млада и красива, дори по стандартите на нашата раса, заслужавам много повече от това.

Беатрис не си спомняше твърде добре въпросната "дъртофелница", но думите на Нана звучаха все по-нелепо.
- Само че ти вече имаш две къщи, не съм сигурна какво повече би могъл да стори, нито защо е склонен да го прави, но предвид случилото се с баща ми, вече не смятам и да питам. - въздъхна жената. - Ще си вървя, дойдох просто да се извиня и да те уверя, че поне от моя страна, няма нужда да се притесняваш.
Беатрис стана от креслото и излезе от имението, за да се върне в това на Арус. Не знаеше къде да отиде от тук насетне и силно се надяваше скоро да успее да се помири с майка си.

Нана помаха с ръка, изпращайки другата жена, сетне въздъхна тежко. Не разбираше защо всички по тези земи се държаха толкова ужасно с нея, след като единственото, което искаше бе да живее спокойно тук. Вероятно щеше да загуби един от клиентите си, предвид случилото се, а това не беше никак добре за нея. Трябваше да измисли как да си набави още злато.

Арус реши да посети красавицата Нана. Беше станало нещо с Беатрис и доколкото му бе известно, лисицата е била замесена в това, трябваше да разбере повече. Той приближи дома ѝ и почука на вратата.