Имението на Нана

Нана скръсти ръце и се приготви да изгони този абсолютен ненормалник, но когато видя клетката с хамстер вътре, се сети, че се бе записала да участва в някакво събитие от Еритос, защото ѝ предложиха доста добра сума злато. Вероятно ставаше въпрос за това.
- Какво се очаква от мен да правя с това животно? - лисицата пое клетката в ръце.

Каво говори.
- Але курво туй е паткана ве с звънчетата и робинорята прайхми киризенето ся тряа ти ве два дена да умуваш да става здрав и назобан господин посли ше го даваш на кралицата да си удря гъза в тавана да са кефи на макс до дупка. - обясливо каза Каво напрао напрай обяснението.

Нана повдигна вежда.
- Само това ли е? Трябва да наглеждам това животно два дни?

Каво говори.
- Але курво да ве ама гледай да даваш добра салатата да ней нещо гьонсурат пълен минус като онъз мойта курва долната дето е елфове мале тя е много зле напрао запъртък. - зверски каза Каво и пада и става и са кръсти.

Нана въздъхна тежко. Не разбираше какво общо има онази елфка с каквото и да било.
- Добре, добре, не се притеснявай. Ще се постарая. - пренебрежително махна с ръка жената, за да го убеди по-бързо да си тръгне.

Каво са кефи на макс до дупка.
- Але тей ве курво яка и мила салата да даваш мазга на октопод е добро нещо. - обясливо каза Каво и си зе кончото и тръгна по света.

Нана изсумтя, сетне се прибра вътре, заедно с животното. Не знаеше какво точно ще представлява събитието, на което се бе записала в Еритос, така че не беше подготвила кой знае какво.
- Ако наистина те е хранил с подобни простотии.... Е чудно как въобще си жив. Дано не си от Валдора. - промърмори под носа си лисицата, сетне остави клетката с хамстера във всекидневната си и отиде да намери зеленчуци, останали от предния ден, за да го нахрани поне сега. Трябваше скоро да иде на пазар, макар и да не беше съвсем сигурна как се гледа това нещо.

Нана беше отишла на пазар и беше взела най-различни зеленчуци и плодове. Продавачите по сергиите я гледаха доста странно, когато им обясняваше, че трябва да нахрани с тези неща някакъв хамстер, но не посмяха да повдигнат темата пред очите ѝ. Откакто живееше в Кросфайър Муунлайт, жителите добре знаеха с какво се занимава тази жена и силно се надяваха да не използва горкото животно за някакви странни прищявки на клиентите си.
- Заповядай, надявам се да ти харесват. - усмихна се лисицата, оставяйки в клетката на хамстера нарязани моркови, както и зърна грозде. Нямаше представа с какво го е хранил лудият коняр, но не предполагаше, че е било нищо нормално, предвид налудничавото му поведение. В следващия ден трябваше да иде в Еритос и да го остави на организаторите на събитието, след което да си вземе обещаното злато.

Крисчън реши да не се прибира при Арус. Не желаеше да дава поводи на търговеца, или на Лилит и Далия да разберат за случилото се, затова реши да отиде при лисицата. С нея и без това не беше в добри отношения. Той се приближи и почука на вратата.

Нана се изненада, тъй като не очакваше повече клиенти за деня. Лисицата стана от креслото, в което се беше излегнала и отиде да отвори. Мигом навъси вежди, когато видя наемния убиец на прага си.
- Защо си дошъл? - остро започна лисицата.

- Трябва ли да има особена причина, поради която да дойда да нагледам имота си? - повдигна вежда мъжът. - Отдръпни се.

Нана присви очи. Какво беше намислил сега този?
- Не и преди да ми кажеш защо си дошъл. Никога не идваш да ме посетиш просто така. - скръсти ръце жената. - Ако си дошъл да ме убиеш знай, че после Юки няма да те остави жив!

Крисчън въздъхна тежко.
- За пореден път, не съм дошъл да те убивам, просто имам нужда от малко време далеч от досадния си шеф, както и скъпата ти приятелка Лилит. Всъщност, имам страхотна идея, защо не идеш в имението на Арус и да ме заместиш? Нали двете сте близки? - подигра се той.

На Нана продължаваше да ѝ се струва доста подозрителна тази работа, но от друга страна, можеше да е възможност да си върне талисмана. Лисицата въздъхна.
- Никъде не смятам да ходя, но щом настояваш да ми се пречкаш, влизай. - лисицата се отдръпна от входната си врата.

Крисчън влезе в имението на Нана и отново въздъхна. Лисицата все още нямаше слуги и ясно си личеше как всекидневната започва да събира прах.
- Изобщо ли не чистиш това място? Чудно е как въобще имаш клиенти. - засмя се той.

- За мое щастие, клиентите ми не идват да обсъждаме няколкото прашинки по завесите. С онази дъртофелница да имате роднинска връзка случайно, все пак? - изсумтя лисицата.

- Просто намеквам, че имаш нужда от помощ. Или по-малка къща. - засмя се мъжът.

- Имам нужда от това да ми дадеш талисмана. Тогава много лесно ще мога да поддържам това място. - невъзмутимо отвърна Нана. - Сега ще ми кажеш ли истинската причина, поради която си тук, или ще продължаваш с този цирк?

- Не разбирам какво още искаш да чуеш. Наистина съм тук, защото от край време не понасям Лилит. Плюс това от край време и тя, и Арус горещо ми препоръчваха да те посетя.

- В такъв случай съм поласкана, но това никак не е удобно за мен. Какво ще обясня на клиентите си утре?

- Насред това огромно имение съм убеден, че ще се намери стая, в която скромната ми особа да отседне. - засмя се Крисчън, макар и ситуацията да не му бе никак смешна. Не биваше да позволи Нана също да заподозре нещо, не можеше да очаква от нея да пази тайна.

- Единствено не разбирам, защо винаги държиш да досаждаш на мен? Имаш си онази твоя досадна жена. Защо не идеш при нея?

Крисчън присви очи.
- Не съм сигурен за какво говориш. Аз нямам жена, досадна или каквато и да било друга. - с насмешка продължи той.

- Вие сте наистина луди. - въздъхна лисицата. - Юки беше напълно права за всичко.

- Можеш да наречеш така твоята близка приятелка Лилит. Аз лично смятам, че съм в отлично ментално здраве.