Имението на Нана

- Изглежда при нея този момент е цяла вечност, защото от нея не съм видяла нищо, освен грубо държание и обиди. - скръсти ръце лисицата. - Не съм я чувала лично да поръчва смъртта ми, но предвид поведението ѝ спрямо мен, съм повече от убедена, че го е сторила.

Младата жена въздъхна.
- Никога не съм имала нищо против жените, които изкарват прехраната си като теб, но сега, когато семейството ми бе въвлечено в подобна бъркотия, разбирам какво е да бъдеш от другата страна. Тази професия наистина ще ти докара врагове.

- Хубавото е, че засега ми докарва и доволно количество злато, така че нямам намерение да се тревожа за нищо друго. Все още съм жива, наемният ви убиец изглежда не е от най-добрите. - подигравателно отвърна лисицата.

- Той също не е такъв човек. Дори и да има нещо, което не разбирам в тази история, след като сте били близки, никога не би ти посегнал. Ако бях предвидила това, може би заплахата ми нямаше да звучи толкова нелепо. - неловко се засмя Беатрис.

- Не си спомням някога да сме били близки. - невъзмутимо отвърна Нана. - Той също никога не се е държал добре с мен.

Беатрис въздъхна отново. Дори и гневът ѝ към тази жена да се беше изпарил, надменното ѝ и меко казано налудничаво държание определено не работеше в нейна полза, що се отнасяше до впечатлението, което оставя в околните.
- Твърдиш това, но въпреки това живееш в огромен палат, чийто размер може да се съревновава с кралския дворец? Ако това е лошо държание, бих искала и с мен някой да се държеше толкова лошо.

- Наричаш една къща добро държание? - повдигна вежда Нана. - Това е най-малкото, което можеше да стори, след като се наложи да изтърпя онази дъртофелница. Плюс това, аз съм млада и красива, дори по стандартите на нашата раса, заслужавам много повече от това.

Беатрис не си спомняше твърде добре въпросната "дъртофелница", но думите на Нана звучаха все по-нелепо.
- Само че ти вече имаш две къщи, не съм сигурна какво повече би могъл да стори, нито защо е склонен да го прави, но предвид случилото се с баща ми, вече не смятам и да питам. - въздъхна жената. - Ще си вървя, дойдох просто да се извиня и да те уверя, че поне от моя страна, няма нужда да се притесняваш.
Беатрис стана от креслото и излезе от имението, за да се върне в това на Арус. Не знаеше къде да отиде от тук насетне и силно се надяваше скоро да успее да се помири с майка си.

Нана помаха с ръка, изпращайки другата жена, сетне въздъхна тежко. Не разбираше защо всички по тези земи се държаха толкова ужасно с нея, след като единственото, което искаше бе да живее спокойно тук. Вероятно щеше да загуби един от клиентите си, предвид случилото се, а това не беше никак добре за нея. Трябваше да измисли как да си набави още злато.

Арус реши да посети красавицата Нана. Беше станало нещо с Беатрис и доколкото му бе известно, лисицата е била замесена в това, трябваше да разбере повече. Той приближи дома ѝ и почука на вратата.

Нана отиде да отвори, мислейки си че очаква клиент, но се изненада, когато видя търговецът на роби Арус пред вратата си.
- Здравей. - вяло поздрави лисицата.

- Радвам се, че те откривам вкъщи, красавице. - усмихна се чаровно Арус. - Питах се дали ще можеш да ми разкажеш повече за нещо. Може ли да вляза?

Нана изсумтя. Какво беше наговорил наемният убиец срещу нея този път?!
- Добре. - въздъхна тя. - Влез.
Тя покани мъжа вътре.

Арус последва красивата лисичка в имението, бавно обхождайки с поглед вътрешността на сградата.
- Крис понякога е доста щедър. Ако знаех, че е такъв, щях и аз да поискам подобна къща. - засмя се търговецът.

- Повярвай ми, не си струваше. - извъртя очи лисицата. - Какво е казал този път, та идваш при мен?

Арус поклати глава в отрицание.
- Крис не е свързан с това, което искам да те попитам. Макар и да имам доста въпроси свързани с отношенията ти с него.

- Аз нямам никакви отношения с него. - отсече Нана. - Тогава какво е станало?

Арус въздъхна.
- Добре знаеш, че изобщо не ви вярвам на вас двамата, но това е друга тема. Една много скъпа за мен приятелка изглежда изпитва затруднения, но не пожела да разкаже особено много за случващото се. Дойдох при теб, защото доколкото разбирам те касае? Момичето се казва Беатрис Кийтс.

Нана скръсти ръце. Тази жена, Беатрис, бе дошла да се извини, сетне веднага бе сметнала за нужно да се оплаква от нея?!
- Отново ли смятате да ми вгорчавате настроението с тази история? Нямам нищо общо с тази жена, баща ѝ ми беше клиент. Отнякъде е разбрала за отношенията ми с него и дойде да ме заплашва по този повод. Отстоях правата си и смятах, че вече сме разрешили този спор, но очевидно е било едностранно.

- А, това ли било? - плесна с ръце Арус, усмихвайки се. - Притесних се, че може да е нещо сериозно.

- Според тази жена това също явно е сериозно. - изсумтя Нана. - Кажи ѝ, че не желая да имам нищо общо повече с тази история. Баща ѝ също не е идвал при мен откакто разговаряхме последно, така че предполагам може да си отдъхне.

- Не, не, красавице, изобщо не ме интересува това. - пренебрежително махна с ръка търговецът. - След като е нещо подобно, съм убеден че ще се разберете. Нищо сериозно не се е случило, изглежда че.

- Не желая повече да бъда въвличана в подобни свади. Наемният убиец ми е достатъчен. - сухо отвърна лисицата.

Арус се изсмя с глас.
- Красавице, подобно нещо е невъзможно с Крис. Родителите му отдавна не са живи. Не се притеснявай.

- Нямах предвид това, нито ме интересува къде са родителите му. - въздъхна лисицата. - Искам да му кажеш да стои далеч от мен и да престане да ме заплашва.