Имението на Нана

Крисчън забеляза Нана в далечината и се изправи.
- Съжалявам, мога ли да те помоля да се върнеш вътре? - усмихна се той. - Имам да питам нещо важно тази добра какичка, както я наричаш.

Мирта вдигна поглед и кимна.
- Добре! - усмихна се тя и се върна вътре, с усилие затваряйки вратата зад себе си. Все пак остана близо до нея, за да чуе какво ще говори този батко с какичката, която я спаси от улицата. Надяваше се да не се скарат заради нея, както родителите ѝ.

Нана си отдъхна, когато детето се прибра вътре и се приближи до наемния убиец.
- Не съм сигурна какво търсиш тук, но виждам, че си я видял. Кълна се, щях да ти я върна още днес! - заоправдава се лисицата.

Крисчън се опита да не се поддава на гнева си, но му беше изключително трудно.
- Този път вече прекали. Благодари се, че я виждам в добро здраве, инак щях да те убия още на момента. - студено отвърна той.

Нана присви очи. Ето, нещастницата Силиа със сигурност лъжеше, наемният убиец нямаше да реагира така за произволно дете.
- Успокой се, намерих я вчера да се лута на пристанището. - отвърна тя, надявайки се, че ще ѝ повярва. - Твоята добра приятелка Силиа я беше зарязала, всъщност от там се връщам.

Крисчън вдиша бавно, сетне издиша. Нана съвсем беше полудяла.
- Силиа? - горчиво се изсмя той. - Силиа не познава това момиче, не съм сигурен какво се опитваш да направиш, но те уверявам, че ако още сега не ми разкажеш цялата история, няма да разкажеш нищо повече, на никого. - хвърли леден поглед към нея наемният убиец.

Нана въздъхна, но предвид че вероятно устройството на гнома беше тук, нямаше особен избор, освен да се подчини.
- Аз съм тази, която не е сигурна какво правите вие двамата. Стоях си на кея, когато това дете ме заговори и каза, че е било зарязано там от майка си. По описанието, което ми даде, ми прозвуча като точно ти и онази Силиа да сте въпросните ѝ родители. Исках единствено да я принудя да ми наеме слуги като ѝ кажа че знам как се е държала с детето. Кълна се, че след това веднага щях да ти я върна! Не съм искала да я нараня! - продължи да се оправдава тя.

Крисчън се разгневи, чувайки думите на Нана. Значи онези нещастници продължаваха да нехаят за Селесте и си позволяваха да я оставят сама в чужди кралства?!
- Ако още веднъж притесниш Силиа по този повод, ще те убия, дори и Юки да ме преследва до края на дните ми след това. - студено отвърна той. Нана не беше виновна за случилото се с детето, но изобщо ѝ нямаше доверие, че е добронамерена.

Лисицата се изплаши. Продължаваше да не разбира какъв му е проблема на наемния убиец, след като изглежда тъпачката Силиа не беше замесена.
- Добре, съжалявам. - наведе глава тя. - Но настоявам да ми кажеш кое е това дете тогава. Дъщеря ли ти е? Ако е така, пак има някаква руса жена, с която следва да се разправиш, дори и да не е иди.... Силиа.

- Изобщо не е твоя работа, но детето в къщата ти не е моя дъщеря. - монотонно отвърна Крисчън. - Въпреки това е свързана с много близък за мен човек, така че ако дори косъм падне от главата ѝ, ще съжалиш, че някога си стъпила по тези земи. Относно въпросните двама, повярвай ми, аз повече от всичко желая да си получат заслуженото и силно се надявам, че скоро ще получа възможност да го сторя.

Мирта не чуваше съвсем добре какво говорят двамата отвън, но определено се караха. Тя не издържа да слуша повече и отвори вратата, изтичвайки навън и заставайки помежду им с разперени ръце.
- Недей! Не наранявай Нана! Тя е добра. - през сълзи изкрещя Мирта.

Крисчън премигна бавно няколко пъти, сетне отстъпи крачка назад, все още наблюдавайки лисицата с леден поглед.
- Не се притеснявай. - насили се да се усмихне той. Селесте нямаше никаква вина, че беше попаднала в такава отвратителна ситуация и не заслужаваше да става свидетел на подобна сцена. - Просто имах няколко въпроса към нея.

- Не е вярно! - изкрещя момиченцето. - Карахте се, аз добре знам! Мама и татко също се карат заради мен. Аз пак съм виновна, нали? Моля те, не я наранявай. - тя зарида с цяло гърло.

Лисицата се подсмихна на себе си, тъй като момиченцето беше с гръб към нея. Наемният убиец изглежда държеше на това дете и нямаше да посмее да ѝ стори нищо. Наистина беше ударила джакпота, като я срещна на кея.

Крисчън се приближи и коленичи пред детето, прегръщайки я.
- Няма да ѝ сторя нищо, успокой се, не си виновна ти. Никога не си била виновна ти. - тихо прошепна той в ухото ѝ.

Чувайки, че тона на мъжа се смекчи, Мирта постепенно се успокои и спря да плаче.
- Наистина ли? Кака Нана е добра, тя много ми помогна. - отвърна тя, бършейки сълзите си.

- Радвам се. - усмихна се Крисчън. - Аз съм добър приятел на... кака Нана. Искаш ли да дойдеш с мен, тя вероятно е уморена и иска да си почине.

Мирта се отскубна от ръцете на мъжа и се дръпна назад като попарена.
- Не. Чичо казва да не говоря с непознати, няма да дойда! - отсече тя.

Крисчън въздъхна. Знаеше, че в момента не изглежда като някой, на когото може да се има доверие, но никак не желаеше да оставя Селесте в лапите на лисицата. Сега се държеше добре, но нямаше как да предположи какво ще ѝ стори, когато си тръгнеше. Той хвърли поглед към Нана.
- Но кака Нана също би се радвала да ми гостува, нали така? - отново се насили да се усмихне той.

Лисицата видя златна възможност. Ей сега щеше да види този. Тя се дръпна назад и се престори на уплашена.
- Не мога сега. - отсече студено тя. - По-добре да е някой друг път.