Имението на Нана

Нана си отдъхна. Лисицата отиде да приготви чай, сетне се върна и дръпна един от столовете, за да седне в близост от Юки. Тя наля чая в две чаши и го поднесе на масата.
- Преполагам, че е минало ужасно. - намръщи се тя, спомняйки си това отвратително място. - Но... Къде са лисиците? Къде ги освободи?

Юки въздъхна.
- Случи се нещо непредвидено. Долината на Кошмарите е там, не успях да им помогна особено, но получих думата на Неро, че ще бъдат в безопасност. - жената нямаше никакво доверие към предател като него, но нямаше особен избор.

Зениците на Нана се разшириха от почуда.
- Господарят Неро е там? Ами онзи гнусен сатир? Той как прие това? - сбърчи вежди Нана.

- Неро ми обеща да убие това безполезно същество, както и гноловете. Това би трябвало да е достатъчно. - монотонно отвърна Юки, отпивайки от чая си.

- Гноловете? - изненада се още повече Нана. Какво общо имаха гноловете с това?!

- Един от тях посмя да ми се прави на интересен. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Неро ми обеща да избие противната им раса, изглежда не са научени да си знаят мястото.

Нана въздъхна.
- Господарят Неро винаги е бил справедлив и се е отнасял добре с мен. Ако знаеше за това, което баща ми ме накара да направя съм сигурна, че щеше да му нареди да не ме изпраща на това ужасно място. Ще е в добри ръце с него. - усмихна се лисицата.

Юки реши да сдържи коментара относно това за себе си.
- Имам доста критики към чувството му за справедливост, но това е съвсем друга тема. Зарган също ще бъде наказан за това, което си преживяла заради него. Надявам се да си доволна.

Розовокосата лисица се усмихна широко.
- Да, много ти благодаря! Знаех, че мога да разчитам на теб за това! Не съм имала пререкания с гноловете лично, но предполагам, че щом си преценила, вероятно са заслужили този край. - отвърна тя.

Юки отпи от чая си.
- Между другото, онази нещастница продължава да ми създава проблеми. Посмяла е да се срещне с Неро и да се опитва да ми търси сметка за неща, които не влизат в работата ѝ, нито са нейна грижа. - недоволно изсумтя жената.

Нана сбърчи вежди.
- Наистина ли? Не мога да повярвам, не разбирам защо е толкова луда, изглежда ни най-малко не цени живота си. - въздъхна лисицата. - Но не се тревожи, не вярвам Господарят Неро да ѝ обърне внимание.

- Не съм се разтревожила. - невъзмутимо отвърна Юки. - Просто констатирам, че дори всичко, което сторих срещу нея не е помогнало, за да я научи да си знае мястото. Изглежда ѝ харесва да страда.

Нана се изкикоти.
- Не разбирам човеци като нея. Толкова са слаби, а същевременно толкова нахъсани да съсипят собствените си животи. Наемният убиец е същия, добре че изглежда те послуша на онова събиране, отдавна не си е позволявал да ми досажда, нито да ме заплашва.

- Той е глупав, но не е чак толкова глупав, че наистина да заложи живота си, нападайки те. Добре знае как ще реагирам, едва ли таи илюзии, че подобно нещо ще му се размине. - отвърна Юки, отпивайки отново от чашата си с чай.

- Надявам се да е така, но той я слуша прекалено много. Ако е посмяла да търси помощ от Господаря Неро, само мога да предположа какво е наговорила на наемния убиец, който е в добри отношения с нея. Почти съм убедена, че заради нея ме заплашваше толкова време. Никой не би взел толкова присърце една изкуфяла дъртофелница, така че едва ли всичко е било заради нея.

- Не знам, благодарение на усилията ти, наемният убиец и глупачката не ми изглеждат в твърде добри отношения напоследък. - тихо се изсмя Юки.

- Че аз какво съм им направила? - сви рамене Нана, отпивайки от чая си. - Точно сега не комуникирам с никой от тях двамата и съм доста щастлива от този факт. Преди време се съгласих да ти помогна и да им разваля отношенията целенасочено, но честно казано, не постигнах нищо - те нямаха никакви отношения. Нито тя се интересуваше толкова от действията ми в тази насока, нито той.

- Не можеш да очакваш твърде висока мисловна дейност от човеци. - продължи да се смее Юки. - Всъщност, дали е благодарение на усилията ти, или не, няма особено значение.

- Както и да е, нека не си разваляме настроението с някакви човеци. Новините, които ми донесе от Валдора са страхотни, но всъщност и аз имам нужда от съвет за нещо. Вече събрах известно количество злато и се чудя какво да правя. Тук конкуренцията с проститутките е доста голяма и макар и да ставам все по-известна, се притеснявам, че в един момент няма да мога да печеля много повече, от това което имам в момента. Искам да разширя кръга си от клиенти, но не съм сигурна как точно.

- Не бих могла да ти помогна твърде много с това, но мога да ти дам съвет - не пробвай повече да правиш каквото и да било в Еритос. - изсмя се Юки. - Тези бедняци не биха могли да го оценят.

Нана извъртя очи.
- Забелязах, наистина нямах представа, че са чак толкова зле. Не съм сигурна защо ти още си там тогава.

- Честно казано, това място ми е удобно. - отвърна Юки. - Благодарение на драконовите територии в близост, спиритуалната енергия е доста стабилна и действа добре на отслабеното ми тяло. Лошото им финансово състояние и некадърното управление определено са проблем, но засега не ми е трудно да ги игнорирам.

Разбирам. - кимна Нана. - Аз не успях да ги изтърпя, на всичкото отгоре е доста студено, а и нравите им са доста ограничени. Онази дъртофелница ми съсипваше живота, а тази Силиа не изглежда много по-различна от нея. И двете дуднат за едни и същи неща.

- Нима и глупачката Силиа ти е търсила сметка за облеклото? - изсмя се с глас лисицата.

- Не. - намръщи се Нана. - Поне не и в лицето ми, но е очевидно, че мисли същите неща за мен като онази дъртачка.