Имението на Нана

Нана се обърна към наемния убиец.
- Представляваше. - скръсти ръце лисицата. - Но да, той беше. Вече не е и няма да бъде.

- Не е особено умно от твоя страна да разваляш перфектното си престъпление, викайки ме тук за свидетел. - подигра се Крисчън. - Няма да се справиш с моята професия, определено не те бива за нея.

Лисицата извъртя очи.
- Не те повиках, за да се хваля, а за да ми помогнеш да почистим. - отвърна тя. - Дори не знам къде ще изхвърля всичко... това. - тя посочи разхвърляните парчета плът.

- Дори и аз не съм способен да оставя мишената си в такъв невероятен вид. Щом можеш да го направиш, защо просто не го изяде? - засмя се Крисчън.

Нана направи погнусена гримаса.
- Достатъчно ми беше да спя с този нещастен червей, не бих си причинила повече подобна гадост. - отвърна тя. - Къде изхвърляш тези твоите мишени?

- В океана, обикновено. С този даже ще е по-лесно, рибите ще пируват. - отвърна Крисчън. - Въпросът обаче би бил как ще го пренесем до там.

- Това не е проблем за мен. Аз ще го изхвърля, ти остани и почисти подовете. И без това все още не мога да си наема слуги. - Нана нарочно остави по-трудната част от работата за наемния убиец, а и ако се отдалечеше, щеше да може да използва истинската си форма, за да пренесе бързо останките на нещастника и да ги изхвърли в океана.

Крисчън въздъхна, но се съгласи да помогне на лисицата с чистенето. Можеше и да не беше оплискала целия си коридор с кръвта на Пейтън Клемингс, но уви.

Нана беше изхвърлила всички едри части от Пейтън Клемингс с помощта на истинската си форма. На връщане лисицата беше набрала добра скорост и съвсем забрави за наемния убиец и устройството на гнома. Още щом прекрачи началото на двора си, силите ѝ започнаха да се изпаряват и тя внезапно се върна в човешката си форма, сгромолясвайки се на земята. Лисицата изсъска от болка и се претърколи няколко пъти на двора си. С известни усилия успя да се изправи, правейки гримаса при вида на окаляното си тяло. Коленете ѝ също бяха издраскани и кървяха. Нана изсумтя гневно, сетне се изтупа от пепелта и влезе в имението си, където забеляза че наемният убиец все пак е успял да изчисти кръвта от подовете и стените, към момента дремеше върху едно канапе във всекидневната ѝ. Нана го подмина и отиде да напълни някоя от ваните си, трябваше да почисти и раните по тялото си.

Нана се прибра и забеляза наемният убиец да разговаря с малкото момиченце в двора ѝ. Ехидната усмивка на лисицата мигом застина. Какво търсеше той тук?! Тя бавно започна да се приближава към двамата.

Крисчън забеляза Нана в далечината и се изправи.
- Съжалявам, мога ли да те помоля да се върнеш вътре? - усмихна се той. - Имам да питам нещо важно тази добра какичка, както я наричаш.

Мирта вдигна поглед и кимна.
- Добре! - усмихна се тя и се върна вътре, с усилие затваряйки вратата зад себе си. Все пак остана близо до нея, за да чуе какво ще говори този батко с какичката, която я спаси от улицата. Надяваше се да не се скарат заради нея, както родителите ѝ.

Нана си отдъхна, когато детето се прибра вътре и се приближи до наемния убиец.
- Не съм сигурна какво търсиш тук, но виждам, че си я видял. Кълна се, щях да ти я върна още днес! - заоправдава се лисицата.

Крисчън се опита да не се поддава на гнева си, но му беше изключително трудно.
- Този път вече прекали. Благодари се, че я виждам в добро здраве, инак щях да те убия още на момента. - студено отвърна той.

Нана присви очи. Ето, нещастницата Силиа със сигурност лъжеше, наемният убиец нямаше да реагира така за произволно дете.
- Успокой се, намерих я вчера да се лута на пристанището. - отвърна тя, надявайки се, че ще ѝ повярва. - Твоята добра приятелка Силиа я беше зарязала, всъщност от там се връщам.

Крисчън вдиша бавно, сетне издиша. Нана съвсем беше полудяла.
- Силиа? - горчиво се изсмя той. - Силиа не познава това момиче, не съм сигурен какво се опитваш да направиш, но те уверявам, че ако още сега не ми разкажеш цялата история, няма да разкажеш нищо повече, на никого. - хвърли леден поглед към нея наемният убиец.

Нана въздъхна, но предвид че вероятно устройството на гнома беше тук, нямаше особен избор, освен да се подчини.
- Аз съм тази, която не е сигурна какво правите вие двамата. Стоях си на кея, когато това дете ме заговори и каза, че е било зарязано там от майка си. По описанието, което ми даде, ми прозвуча като точно ти и онази Силиа да сте въпросните ѝ родители. Исках единствено да я принудя да ми наеме слуги като ѝ кажа че знам как се е държала с детето. Кълна се, че след това веднага щях да ти я върна! Не съм искала да я нараня! - продължи да се оправдава тя.

Крисчън се разгневи, чувайки думите на Нана. Значи онези нещастници продължаваха да нехаят за Селесте и си позволяваха да я оставят сама в чужди кралства?!
- Ако още веднъж притесниш Силиа по този повод, ще те убия, дори и Юки да ме преследва до края на дните ми след това. - студено отвърна той. Нана не беше виновна за случилото се с детето, но изобщо ѝ нямаше доверие, че е добронамерена.

Лисицата се изплаши. Продължаваше да не разбира какъв му е проблема на наемния убиец, след като изглежда тъпачката Силиа не беше замесена.
- Добре, съжалявам. - наведе глава тя. - Но настоявам да ми кажеш кое е това дете тогава. Дъщеря ли ти е? Ако е така, пак има някаква руса жена, с която следва да се разправиш, дори и да не е иди.... Силиа.

- Изобщо не е твоя работа, но детето в къщата ти не е моя дъщеря. - монотонно отвърна Крисчън. - Въпреки това е свързана с много близък за мен човек, така че ако дори косъм падне от главата ѝ, ще съжалиш, че някога си стъпила по тези земи. Относно въпросните двама, повярвай ми, аз повече от всичко желая да си получат заслуженото и силно се надявам, че скоро ще получа възможност да го сторя.

Мирта не чуваше съвсем добре какво говорят двамата отвън, но определено се караха. Тя не издържа да слуша повече и отвори вратата, изтичвайки навън и заставайки помежду им с разперени ръце.
- Недей! Не наранявай Нана! Тя е добра. - през сълзи изкрещя Мирта.

Крисчън премигна бавно няколко пъти, сетне отстъпи крачка назад, все още наблюдавайки лисицата с леден поглед.
- Не се притеснявай. - насили се да се усмихне той. Селесте нямаше никаква вина, че беше попаднала в такава отвратителна ситуация и не заслужаваше да става свидетел на подобна сцена. - Просто имах няколко въпроса към нея.

- Не е вярно! - изкрещя момиченцето. - Карахте се, аз добре знам! Мама и татко също се карат заради мен. Аз пак съм виновна, нали? Моля те, не я наранявай. - тя зарида с цяло гърло.

Лисицата се подсмихна на себе си, тъй като момиченцето беше с гръб към нея. Наемният убиец изглежда държеше на това дете и нямаше да посмее да ѝ стори нищо. Наистина беше ударила джакпота, като я срещна на кея.

Крисчън се приближи и коленичи пред детето, прегръщайки я.
- Няма да ѝ сторя нищо, успокой се, не си виновна ти. Никога не си била виновна ти. - тихо прошепна той в ухото ѝ.