Имението на Нана

Нана повдигна вежди.
- Какво се е променило от преди година до сега? - изненадано попита тя.

"Не съм сигурна, но тя се спря.", отвърна Лилит. "Преди време се бе появила друга наемница, която имаше зъб на Крисчън и уж се съюзихме с нея, но той успя да я надвие и е спал с нея. Смятах, че Силиа ще обезумее и ще ѝ се нахвърли, но не се случи."

Нана се намуси.
- Тогава защо не иска мен? Тази човешка форма е прекрасна, не мога да повярвам, че не ме намира за красива. Не може да бъде!

"Ето, това вече и аз се чудя.", изрече Лилит. "Не мога да разбера какво му става и защо търси нея. Че е красива все още, красива е. Обаче красотата ѝ скоро ще изчезне, ако не започне да обръща внимание на себе си. Да не говорим, че е твърде слаба за ръста си, прилича на съсухрен скелет. Не знам как това въобще го привлича и възбужда."

Нана отново се засмя. Лилит не беше особено права, тази Силиа беше красива жена, дори и да не ѝ се нравеше характера ѝ, не можеше да отрече това. Въпреки всичко, лисицата имаше доста високо мнение за човешката си форма.
- Поведението му е доста странно, поне спрямо мен. Не съм сигурна как се държи с всички останали, но когато сме насаме е единствено заплаха след заплаха.

Лилит въздъхна.
"Може би е защото го беше хипнотизирала преди време.", изрече тя. "Забелязала съм, че останалите ни приятели рядко говорят с него, така че не мога да кажа. Може би го харесват, не е чак толкова лош човек. Само изборът му за жени нещо не е съвсем наред."

- Вече се извиних за това! - заоправдава се Нана. - Ако го харесват, защо не желаят да разговарят с него?

Лилит сви рамене.
"Не съм съвсем сигурна. По партитата ни повечето мълчат, даже взеха и да не идват.", отвърна тя. "Пък и то защо да идват, винаги едно и също - Каво и Евдемия не спират със скандалите си, Силиа не спира с мрънкането си, понякога и Елвира и Катрин създават някой скандал. За другите явно няма време."

- Не разбирам защо е нужно всеки да бъде въвлечен в скандал, но докато живях в Еритос осъзнах, че вероятно това е тяхната варварска култура. - скръсти ръце Нана. - Инак не разбирам защо проклетата дъртофелница толкова настояваше да ми съсипва настроението.

"Защото е дърта чанта, която никога не е имала по-интересни неща за правене. Пък и кой знае, може клетият ѝ съпруг да я е зарязал заради някоя по-разкрепостена жена.", засмя се Лилит.

- То в Еритос такива май няма. - сви рамене Нана. - Крисчън може би трябва да се премести там, явно това му допада.

Лилит отново се засмя.
"Сигурно би го направил, ако знаеше, че Арус е в пълна безопасност.", отвърна жената. "Радвам се, че те видях, но сега ще вървя. Дано ти потръгне с тези клиенти и бързо събереш злато, за да си позволиш слуги. Това имение е огромно, наистина имаш нужда от помощ."

- Така е, осъзнавам го. - въздъхна Нана. - Благодаря ти, Лилит, наистина ми беше от помощ. - лисицата изпрати другата жена, сетне се върна вътре.

Пейтън отдавна се опитваше да открие отново прекрасната си годеница. Най-сетне един строител му каза къде живее жена с нейното описание, но също така му довери и доста притеснителни за него неща. Мъжът се опули, когато достигна адреса и видя къде действително живее тя. Това го разгневи, значи строителя не го беше излъгал. Той се приближи и започна да блъска по вратата.

Нана се изненада, когато чу шум отвън. Не очакваше никого, а и съвсем малък на брой хора знаеха, че живее тук. Лисицата въздъхна, вероятно наемният убиец беше дошъл да я заплашва отново. Тя побърза да си облече халат и отиде да отвори. Едва успя да запази самообладание, когато видя пред себе си негодника Пейтън Клемингс. Нана не го поздрави, просто повдигна вежда.

- Вече доста неща ми се изясниха. - гневно започна мъжът. - Толкова се радвах, най-после мислех, че съм открил жената на мечтите си, а ти се оказа поредната мръсна курва! - изкрещя той. - Онази мърша Беатрис ли те накара да ме потърсиш? Тя ли стои в дъното на всичко?

Нана определено не харесваше начина, по който този идиот смее да се държи с нея. Лисицата сви рамене, така или иначе този разговор щеше да бъде последният, който Пейтън Клемингс някога щеше да проведе.
- Не знам за какво говорите. - невъзмутимо отвърна тя.

- И смееш да лъжеш, долна мръснице! - продължи да крещи Пейтън. - Всичко разбрах, за разлика от теб, все още има честни хора в Кросфайър Муунлайт. Строителят те издаде!

Нана не успя да сдържи смеха си.
- Издал ме е? - с въпросителен тон отвърна жената. - Не знам какво е издал, при все че дори не познавам никакви строители. Нито крия каквото и да било.

- Значи ще продължаваш да лъжеш, така ли? - продължи да се гневи мъжът. - А тази къща? Ти със сигурност не си роднина на кралското семейство, чичо ми ги познава добре! Нима ще отречеш, че ти е подарък от поредния тъпкач? Защо всички жени сте такива долни разпоретини?