Имението на Нана

Нана се засмя.
- Това звучи доста жалко за нея. Ако е склонен да ми купи тази къща без дори да ме е докосвал, значи явно трябва повече да се постарая да го стори. - продължи да се смее лисицата.

Лилит се усмихна.
"Дано успееш. От кога му повтарям, че трябва да си намери по-добра от Силиа, но той не, та не.", въздъхна Лилит.

Нана сви рамене.
- Не съм сигурна тя какво може, но едва ли може да стори нещо, което аз не. - засмя се лисицата.

"Не струва нищо в леглото.", въздъхна Лилит. "Сума ти пъти ѝ обяснявах да усъвършенства уменията си, но тя категорично отказва. После ще реве Крисчън, когато я остави най-сетне."

- Това звучи странно. Защо би му било да се самонаказва по такъв начин? - наклони глава встрани Нана.

"Не знам. Може би е сторил нещо лошо в миналото си и е решил, че това е правилен начин да се накаже. Горкият.", въздъхна Лилит.

- Като прави секс с някаква жена, която не желае да подобри уменията си? - през смях попита Нана. - Да не би случайно тази Силиа да е роднина на дъртата сврака, която ми съсипваше живота там? Тя ми изглежда като да е била същата на младини.

"И аз това се зачудих, но уви не е.", изрече Лилит. "Силиа идва от далечно място, няма друго семейство в Еритос."

Нана се изкикоти.
- А в това нейно далечно място не правят ли секс?

"Навярно правят. Но тя от малка е тук и до скоро не е била с мъж.", засмя се Лилит като си спомни, че Силиа бе изгубила девствеността си на двадесет и три. "Пълна задръстенячка, не знам защо я харесват хората."

- Кои хора я харесват? - изненада се Нана. - Говорила съм с Далия, докато живеех при Арус, според нея никой, освен Крисчън не я харесва особено. Може би жената, с която пиеше снощи, евентуално...

"Далия разбира малко грешно нещата. Елвира доста я харесва, да. Останалите ни приятели също.", въздъхна Лилит.

- Не я познавам от толкова дълго, за да мога да определя съвсем, но Юки също няма добро мнение за нея. Според нея си вре носа където не ѝ е работа и е невъзпитана и глупава. Аз също смятам, че се държи странно, най-малкото. Не знам дали има общо с липсата на сексуални умения, едва ли ѝ е много хубаво като го прави така. - отвърна лисицата.

"Юки е права. Силиа се опитваше да накара Крисчън да спре да си жертва живота в мисиите на Юки. Дори не разбирам защо му държи сметка, като не са във връзка.", сви рамене Лилит.

- Не са във връзка? - изненада се Нана. - Значи тя няма никакво право да се оплаква за отношенията му с мен, но все пак дори снощи му държеше сметка за къщата, която ми купи. Слухът ми е по-добър от този на човеците, дори и да не реагирам на нещо, не означава, че не чувам какво говорят всички там.

"Какво е казала пак?", учуди се Лилит.

Нана въздъхна.
- Държеше се странно и заедно с онази другата жена с къдравата коса намекваха, че Крисчън по някаква причина е сторил нещо лошо, купувайки ми къщата. - извъртя очи лисицата.

Лилит се засмя.
"Разбира се. Както казах - просто завижда, тъй като не сме го виждали да ѝ подарява нещо, съответно надали го прави, когато се виждат сами.", продължи да се смее жената.

Нана отново въздъхна.
- Едно единствено нещо не разбирам. Честно да си призная, никога не трябваше да се забърквам в тази ситуация, но Юки ме помоли да се сближа с наемния убиец, за да издразня тази жена, съответно създавайки му проблеми. Дори ми плати със спиритуална енергия, когато имах нужда от нея. От тогава до сега, каквото и да сторя, тя се държи странно. Нагрубява мен, но не си позволява нищо особено, нито му търси сметка открито, според мен Юки не е преценила отношенията им съвсем правилно.

Лилит отново въздъхна.
"Не, ако беше дошла преди около година, направо щеше да ти налети. Нещо взе да се въздържа.", отвърна жената.

Нана повдигна вежди.
- Какво се е променило от преди година до сега? - изненадано попита тя.

"Не съм сигурна, но тя се спря.", отвърна Лилит. "Преди време се бе появила друга наемница, която имаше зъб на Крисчън и уж се съюзихме с нея, но той успя да я надвие и е спал с нея. Смятах, че Силиа ще обезумее и ще ѝ се нахвърли, но не се случи."

Нана се намуси.
- Тогава защо не иска мен? Тази човешка форма е прекрасна, не мога да повярвам, че не ме намира за красива. Не може да бъде!

"Ето, това вече и аз се чудя.", изрече Лилит. "Не мога да разбера какво му става и защо търси нея. Че е красива все още, красива е. Обаче красотата ѝ скоро ще изчезне, ако не започне да обръща внимание на себе си. Да не говорим, че е твърде слаба за ръста си, прилича на съсухрен скелет. Не знам как това въобще го привлича и възбужда."

Нана отново се засмя. Лилит не беше особено права, тази Силиа беше красива жена, дори и да не ѝ се нравеше характера ѝ, не можеше да отрече това. Въпреки всичко, лисицата имаше доста високо мнение за човешката си форма.
- Поведението му е доста странно, поне спрямо мен. Не съм сигурна как се държи с всички останали, но когато сме насаме е единствено заплаха след заплаха.