Имението на Нана

Нана не обичаше да ѝ бъде напомняно, че дори не е истински йокай, но в крайна сметка Юки беше права за всичко, не можеше да я вини.
- Сега вече да. Когато не срещам онази изкуфяла дъртофелница, всичко ще е наред. Да продължавам ли да тормозя онази Силиа? Честно казано, не постигам особен успех.

Юки сви рамене.
- Вече изгубих интерес към онази империя. Императорът им построи палат за мен, но когато го видях осъзнах, че е прекалено беден за мен. Не може да ми предложи нищо, което вече не притежавам, а и не е провален владетел, чиято нация да заслужава да бъде унищожена, така че развалих хипнозата си и си тръгнах. Това разбира се, не променя факта че тъпачката си позволи да ми отговаря на въпреки и да ми се прави на интересна, та не означава съвсем, че гневът ми към нея е преминал. Все пак, ти изглежда имаш по-сериозни отношения с нея и наемния убиец, така че ти прецени.

Нана поклати глава отрицателно.
- Нямам никакви отношения с никого от тях. Силиа не се държи добре с мен, но не смятам, че наемният убиец е причината. Нито веднъж не е повдигнала подобна тема, когато сме се събирали, нито е казала нещо, което да ме наведе на мисълта, че ѝ пука. Смята някоя си Моника за много по-голяма заплаха от мен и не ми обръща никакво внимание.

- Това е доста изненадващо, човешката ти форма е безупречна и определено имаш вниманието на наемния убиец. Не предполагах, че тя няма да прояви интерес, но вероятно има повече за човеците, което не разбирам, отколкото предполагам. - въздъхна Юки.

- Понякога ми се ще да нямах вниманието на този човек. Той не се държи особено добре с мен също. - ядно въздъхна розовокосата жена.

- Нима? - повдигна вежда Юки. - Тогава защо не си насред полята, а се шириш съвсем сама в огромен палат?

- Защото, - въздъхна отново Нана. - може и да съм го заплашила, че ще убия дъртофелницата, на която толкова държи, по някаква странна причина. Баба му ли е? За наемен убиец е доста мекушав.

- Има проблем с настроенията, аз също съм го забелязала. - през смях отвърна Юки. - Поне е богат и щедър, само че, как ще поддържаш сама толкова голямо място? Ще ти наеме ли слуги?

- Не. - отново се начумери Нана. - Сделката за къщата беше да не го моля повече за никакво злато. Нямам очи да искам и прислуга, а и никога няма да се съгласи. С устройството на гнома в ръцете му, дори не бих могла да го принудя.

- Това ще е проблем. - замислено отвърна Юки. - От това прекрасно място няма да остане и помен, ако нямаш помощ.

- Доста бързо го осъзнах. - победено наведе глава лисицата. - Дори и превъзхождайки човеците във всички отношения, пак ми е трудно да се справям сама, при това само с чистенето.

- Хрумна ми нещо. - подсмихна се Юки. - След като наемният убиец не е опция, защо не доведеш въпросните си две съседки и не ги принудиш да ти служат тук? Твърдиш че са възрастни, за човешките стандарти, вероятно няма да издържат дълго. Ще хванеш с една примка - два заека. - злокобно се усмихна лисицата.

Нана скръсти ръце.
- Когато наемният убиец научи за това, наистина ще отида насред полята. Ако не реши направо да ме убие, заради проклетото устройство, вероятно няма да му е особено трудно.

Юки отново наклони глава встрани.
- Как би могъл да разбере? Продължава да те посещава тук? - изненадано отвърна тя. Нана наистина бе взела молбата ѝ прекалено насериозно, дружейки с тези идиоти.

- Както сама си забелязала, той е непредвидим. А и тази къща технически е негова. Може да дойде по всяко едно време. - изсумтя Нана.

Юки въздъхна. Нямаше представа какво повече да предложи, тъй като не изглеждаше другата лисица да желае да се вслуша особено.
- Тогава какво ще правиш? Нямаш злато за прислуга, не желаеш да принудиш безполезните си съседки, не желаеш да манипулираш наемния убиец да ти я осигури, какво ти остава?

- Това, което научих за тази къща е, че преди е била собственост на роднини на кралското семейство в това кралство. Някакви братовчеди на самия крал, ето, дори гербът им още стои. - тя посочи с ръка едно избледняло вече от времето платно, окачено на външната стена. - Мислех си просто да се представя за тяхна наследница.

Лисицата се засмя. Нана беше прекалено млада и наивна.
- Това никога няма да проработи, съжалявам. Първо, никой няма да те засипе с богатства, просто защото принадлежиш на нечий род - напротив, ще очакват ти да си заможна. Второ, освен ако наемният убиец не е безсмъртен и не е построил този имот преди стотици години, все някой ще го е видял да го купува. Ако искаш плановете ти да успеят, ще се наложи да използваш силите си. - отсече жената.

Нана изсумтя, изобщо не бе погледнала нещата от тази страна. Дори и да успееше да хипнотизира толкова много човеци, рано или късно щеше да стигне до ушите на Крисчън, който бързо щеше да осуети плановете ѝ.
- Проклет гном! Всичко това ми се случва заради него! - ядно изсъска лисицата.

- Гномът е просто едно безлично същество. Ако дори и нещо толкова незначително е способно да ти влияе по този начин, имаш много по-големи проблеми от него. - невъзмутимо отвърна Юки. - След като отказваш да използваш силите, за които Долината на Кошмарите работи така усърдно, - ядно продължи тя. - ще се наложи да изкарваш злато по други начини. Приведи прекрасната си човешка форма в употреба.

- Да я приведа в употреба? Какво повече мога да я накарам да направи? Не ми е особено полезна. - намръщи се Нана.

- Ако ситуацията около тази къща е така, както твърдиш, изглежда само вида ѝ е способен да ти донесе това. - тя махна с ръка, обхождайки с показалеца си имота. - Представи си колко още биха склонни да ти дадат, ако станеш куртизанка. - засмя се Юки.

Нана се замисли.
- На теория нищо не ми пречи да започна да правя секс с човеци за пари. Но какво ако пак ми се падне такъв безполезен нещастник, като този който сега вярва, че ще се женя за него?!

Юки се изсмя с глас.
- Този идиот Пейтън не заслужава да живее. - невъзмутимо отвърна тя. - Ако съществуват други като него - те също би трябвало да са се примирили с неизбежната си смърт.

- Така е, но... Чакай малко, Пейтън?! - изненадано възкликна Нана, сетне отново се начумери. - Наистина не мога да повярвам, имам чувството че съм жертва на лоша шега, всички знаете кой е този, аз съм единствената глупачка, която нямаше представа! Прекрасно!