Имението на Нана

Юки наклони глава встрани. Нана изглежда беше взела молбата ѝ прекалено присърце.
- Сгодила си се за наемния убиец, за да получиш къща? Когато те помолих да се въртиш край него и да дразниш глупачката Силиа, нямах предвид наистина да се жениш за него. - през смях отвърна жената.

- Наемният убиец? Какво? Какъв наемен убиец? - невярващо повтори Нана. - Не, той няма нищо общо с тази история. Макар че всъщност, има. Ако просто ми беше купил тази къща от самото начало и не бях живяла до онази ненормалница, никога нямаше да си помисля да правя подобно нещо. За друг става въпрос, но няма значение. Вече съм решила, просто ще го убия. - злокобно се усмихна розовокосата жена.

Юки въздъхна.
- Беше просто молба, нямаше нужда толкова да задълбаваш в нея. След като на онази Силиа не ѝ пука - значи не ѝ пука. Още по-добре за мен, един идиот по-малко ще ми се пречка в плановете. Прекалено сериозно си се наела да дружиш с тези човеци. Те никога няма да ни разберат.

- Юки, съжалявам, но имах скрит мотив да приема да сторя това за теб. - отвърна Нана. - Отдавна не ми харесваше във Валдора, но баща ми настояваше да остана там, докато войната с небесните създания приключи. Дори не разбирах смисъла - небесните създания са слаби, а краля им е в плен на лорд Ашура, никой от тях не може да ми стори нищо! Знаех, че ако използвам теб, Зарган никога няма да посмее да ти се опълчи и точно както предполагах - планът ми сработи! - усмихна се лисицата.

- Дори и да си провален експеримент, все пак съществуваш и си тук. Това е повече, отколкото другите му жалки опити да клонира расата ни някога са постигали. Разбира се, че си важна за него и господаря му. - ядно отвърна Юки. Не ѝ харесваха делата на проклетите демони, но не можеше да стори нищо, за да ги спре. - Тук е безопасно за нас. Отначало ми беше трудно да го повярвам, но сега съм уверена, ще си живеем страхотно, човеците по тези земи са слаби и глупави.

Нана не обичаше да ѝ бъде напомняно, че дори не е истински йокай, но в крайна сметка Юки беше права за всичко, не можеше да я вини.
- Сега вече да. Когато не срещам онази изкуфяла дъртофелница, всичко ще е наред. Да продължавам ли да тормозя онази Силиа? Честно казано, не постигам особен успех.

Юки сви рамене.
- Вече изгубих интерес към онази империя. Императорът им построи палат за мен, но когато го видях осъзнах, че е прекалено беден за мен. Не може да ми предложи нищо, което вече не притежавам, а и не е провален владетел, чиято нация да заслужава да бъде унищожена, така че развалих хипнозата си и си тръгнах. Това разбира се, не променя факта че тъпачката си позволи да ми отговаря на въпреки и да ми се прави на интересна, та не означава съвсем, че гневът ми към нея е преминал. Все пак, ти изглежда имаш по-сериозни отношения с нея и наемния убиец, така че ти прецени.

Нана поклати глава отрицателно.
- Нямам никакви отношения с никого от тях. Силиа не се държи добре с мен, но не смятам, че наемният убиец е причината. Нито веднъж не е повдигнала подобна тема, когато сме се събирали, нито е казала нещо, което да ме наведе на мисълта, че ѝ пука. Смята някоя си Моника за много по-голяма заплаха от мен и не ми обръща никакво внимание.

- Това е доста изненадващо, човешката ти форма е безупречна и определено имаш вниманието на наемния убиец. Не предполагах, че тя няма да прояви интерес, но вероятно има повече за човеците, което не разбирам, отколкото предполагам. - въздъхна Юки.

- Понякога ми се ще да нямах вниманието на този човек. Той не се държи особено добре с мен също. - ядно въздъхна розовокосата жена.

- Нима? - повдигна вежда Юки. - Тогава защо не си насред полята, а се шириш съвсем сама в огромен палат?

- Защото, - въздъхна отново Нана. - може и да съм го заплашила, че ще убия дъртофелницата, на която толкова държи, по някаква странна причина. Баба му ли е? За наемен убиец е доста мекушав.

- Има проблем с настроенията, аз също съм го забелязала. - през смях отвърна Юки. - Поне е богат и щедър, само че, как ще поддържаш сама толкова голямо място? Ще ти наеме ли слуги?

- Не. - отново се начумери Нана. - Сделката за къщата беше да не го моля повече за никакво злато. Нямам очи да искам и прислуга, а и никога няма да се съгласи. С устройството на гнома в ръцете му, дори не бих могла да го принудя.

- Това ще е проблем. - замислено отвърна Юки. - От това прекрасно място няма да остане и помен, ако нямаш помощ.

- Доста бързо го осъзнах. - победено наведе глава лисицата. - Дори и превъзхождайки човеците във всички отношения, пак ми е трудно да се справям сама, при това само с чистенето.

- Хрумна ми нещо. - подсмихна се Юки. - След като наемният убиец не е опция, защо не доведеш въпросните си две съседки и не ги принудиш да ти служат тук? Твърдиш че са възрастни, за човешките стандарти, вероятно няма да издържат дълго. Ще хванеш с една примка - два заека. - злокобно се усмихна лисицата.

Нана скръсти ръце.
- Когато наемният убиец научи за това, наистина ще отида насред полята. Ако не реши направо да ме убие, заради проклетото устройство, вероятно няма да му е особено трудно.

Юки отново наклони глава встрани.
- Как би могъл да разбере? Продължава да те посещава тук? - изненадано отвърна тя. Нана наистина бе взела молбата ѝ прекалено насериозно, дружейки с тези идиоти.

- Както сама си забелязала, той е непредвидим. А и тази къща технически е негова. Може да дойде по всяко едно време. - изсумтя Нана.