Търсене

Един от слугите уведоми Арус, че някой си Гордън Кийтс го търси. Търговецът беше доста озадачен, но в името на старото си приятелство с този мъж, отиде да провери какво става. - Гордън! - усмихна се приветливо Арус. - От…

След като изпрати Нана до дома ѝ, Гордън побърза да стигне до имението на Арус. Лордът почука на вратата.

Арус поклати глава, щеше да се реваншира на Далия друг път. Знаеше, че Силиа напоследък посещава вилата на брат си Афсол, така че предполагаше, че ще я открие там.

Далия въздъхна и стана от скута на Арус. - Щом така предпочиташ да прекараш вечерта си, прави каквото искаш. Аз си лягам. Всички сте полудели. - изсумтя жената и се запъти към спалнята, която делеше с търговеца.

- Далия, честно да ти призная, тази ситуация не ми звучи особено забавна. - отвърна Арус. - Дори и да си права, в крайна сметка Крис ми е приятел, Силиа също ми е близка.

Далия въздъхна и поклати глава. - Съветвам те да не го правиш. Не разбирам защо реагираш така, мислех, че ще ти е забавно да чуеш докъде е стигнала тази ненормалница.

- Това не е възможно. Трябва да говоря със Силиа. - със сериозен тон отвърна Арус. Чутото наистина го бе изумило, добре познаваше Крис и беше убеден, че не е сторил подобно нещо. От друга страна, за толкова време смяташе…

- Защото е тъпа, мелодраматична пикла, която изпитва потребност всички да я обикалят и да се вайкат по несгодите на онеправданата ѝ особа? Що за въпрос?! - невъзмутимо отсече Далия.

- Това е крайно необичайно. - сви устни Арус. - Защо Силиа би казала подобно нещо? Наистина не разбирам.

- Казах ти, че това не би могъл да го познаеш. - със задоволствена усмивка отвърна Далия. - Наистина ми е непонятно какви ѝ ги ражда главата. Отдавна знам, че това момиче не е с всичкия си, но напоследък съвсем е полудял…

Зениците на Арус се разшириха от почуда и той извърна глава назад. - Чакай, какво? Силиа твърди какво? - изумено отвърна търговецът.

- Изглежда наистина не си чул за най-новата измислица на пиклата. - подигра се Далия. - В яда си покрай новата държанка, този път е решила да твърди, че слугата ти я е изнасилил. Представяш ли си? Преди поне се стараеше …

Арус присви очи. - Какво би могло да е толкова интересно и да е свързано едновременно с тях тримата?

Далия поклати глава в отрицание. - Повярвай ми, това не би могъл да го познаеш. - също прихна в смях жената.

- Охо, това звучи още по-добре. Чакай, не ми казвай, ще позная - хванала ги е на калъп, нали? - изсмя се Арус.

- Не, тъпако. - изсмя се Далия, удряйки мъжа по рамото. - Става дума за противната пикла, разбира се. За кого би могло друг?

- Наистина ли? - очите на Арус светнаха мигновено. - Надявам се да е някоя нова поза, която да пробваме. Въпреки че... Ти не си лисица, не съм сигурен на какво са способни те, така и не се доредих да проверя. - с поражен…

Далия се приближи до креслото, където беше Арус и седна в скута му. - Съвсем не. Просто научих нещо доста интересно от новата държанка на слугата ти. - усмихна се жената.

Арус повдигна вежда, забелязвайки странно подсмихващата се Далия, която току-що бе прекрачила прага на имението. - Какво те развесели така? Нима ще позволиш да остана в неведение?

Далия беше в страхотно настроение. Нямаше търпение да сподели наученото с Арус. Проклетата пикла щеше да си плати за всичко сторено досега.

Крисчън тъкмо се върна в имението, когато една от слугините го уведоми, че са оставили бележка за него. Мъжът я прочете и доста се изненада, Елвира обикновено не го търсеше лично. Реши да разбере какво става, надявайки с…

Зола дойде и остави бележката, след което тръгна към пазарската улица. "Крисчън, трябва да поговорим. Във вилата съм си. - Елвира"

Действието на опиума отдавна бе отминало, но все пак това не помогна на Нерея да си спомни какво се е случило с плодовете на Далия. Жената бе изпаднала в истерия, когато бе забелязала отново хамстер в дома си, мислейки с…

Нерея сви рамене и взе клетката, сетне я отвори, пускайки хамстера на свобода. - Летии... - изсмя се жената, сякаш на себе си. Хамстерът започна да обикаля из всекидневната на имението на Арус. Скоро се качи на кухненска…

- Аха. - извъртя очи Елвира. Не ѝ вярваше особено. - Все едно, грижи се за хамстера. Жената нямаше какво повече да прави на това място, затова реши да се прибира.