Търсене

- Под дърво и камък. - изрече Дейвид. - Катрин няма време, трябва да я намерим. Мъжът излезе на двора и тръгна с двете жени. Надяваше се Катрин да не е пострадала още повече.

- Добре, нека вървим. С Розан обиколихме кралството, наистина не знам къде вече да търсим.

- Ти полудя ли? - повиши тон Дейвид. - Как да остана тук, като тя е някъде в неговата компания? Ще търся с вас. Довечера ще се прибера. Ако реши да ме търси, ще ме намери.

- Не. - поклати глава принцесата. - Не знам дали не е добра идея да останеш тук, ако реши да те потърси по някакъв начин.

- Трябва да ги намерим. Не знам какво може да ѝ стори Иан. - изрече Дейвид. Добре че не беше пиян днес, че нямаше да е от никаква полза. Трябваше да им каже след партито на Арус, че Иан се е появил, но не мислеше, че ще …

- По-миналата вечер дойде до замъка ѝ. Аз бях тази, която му отвори вратата. - отвърна принцесата. Чувстваше се виновна за станалото, макар и да нямаше вина. - Упои ме и после я е отвлякъл.

Очите на Дейвид се разшириха, лицето му пребледня. - Отвлякъл е Катрин? - в гърлото му застана буца. - Какво говориш, Силиа?

Силиа погледна към Розан, сетне въздъхна. - Иан отвлече Катрин. Опитваме се да ги намерим. - отвърна принцесата.

Дейвид отиде да отвори. Притесни се да види тия двете пред дома си. - Какво е станало?

Силиа и Розан дойдоха до дома на Дейвид. Бяха търсили Катрин цял ден и цяла вечер, но следа от нея нямаше, което беше много притеснително. Принцесата почука на вратата на замъка, надявайки се Дейвид да е тук.

Дейвид преобърна кралството, но следа от Иан никаква. Мъжът се дразнеше все повече. Той не помнеше да е споменавал името му пред приятелите си, Катрин нямяше как да се е объркала. Искаше да поговори с момичето, не разбир…

Дейвид изсумтя. Ставаше нещо, но изглежда никой нямаше да му сподели какво. Трябваше да разбере къде се криеше Иан. Мъжът влезе в замъка си и отиде да вземе меча си, след което повика и Хектор със себе си. Щеше да обикал…

Силиа остана безизразна. Нямаше да подкопае доверието на Катрин и да му разкаже какво бе станало с нея. - Не е времето за това сега. Казах ти, старай се да си в безопасност. - отвърна принцесата. - И не припарвай до дома…

Дейвид въздъхна. - Стига, Силиа, какво ми спестяваш?

- Не. - изрече принцесата. - Не знам историята ви, но бъди нащрек.

Дейвид изсумтя. Познаваше Иан, бе негодник, но това да гадае какво е сторил на Катрин щеше да го измъчва. - Това ли е? Не е казал друго?

Силиа хвана Дейвид за раменете. - Слушай ме внимателно. - започна тя. - Сега не е времето да говориш с нея. Сега трябва да помислиш за себе си и как да спреш Иан. Той е накарал Катрин да ти предаде съобщение - Иан те тър…

Дейвид не разбираше защо Силиа го спира. Какво беше сторил Иан, по дяволите? - Съжалявам, Силиа, трябва да говоря с нея. Какво ѝ е направил той, за да не иска да ме вижда?

- Не! - изрече Силиа и опита да възпре Дейвид от това да тръгне. - Катрин не иска да те вижда. Не сега.

Дейвид се учуди. Това от къде дойде? Мъжът излезе от замъка си, трябваше да говори с нея. - Направил ѝ е нещо, нали? Трябва да говоря с нея.

- Тя не иска да те вижда. - отвърна принцесата.

Дейвид се притесни. Иан беше смъртния му враг. Надяваше се Катрин да не е пострадала. - Тя добре ли е? - с нарастващо притеснение попита мъжът.

- Не. - поклати глава принцесата. - Намерил е Катрин.

Дейвид сбърчи вежди. Силиа от къде знаеше за този? - Ти го познаваш?

Принцесата сви устни. На порции щеше да му сервира нещата. - Иан е тук. - изрече Силиа.