Търсене

- Не, разбира се. - отсече Нерея. Често репетираше това в спешен случаи, ако Арус я завареше в подобно състояние. Надяваше се да изглежда и звучи достоверно.

- Сериозно ли? Става въпрос да гледаш хамстера два дни. Друсана ли си?

- Два дни не са много време. - констатира Нерея, безцелно. - Зависи за какво става въпрос.

- Изобщо ще оцелее ли при теб... - измърмори под носа си Елвира. - Надявам се наистина да положиш усилия да го гледаш. Това са два дни, не е толкова сложно.

Нерея чак сега се сети, че жената бе споменала котки. - Тук няма котки! - отсече тя. - А това нещо... Добре. - отнесено отвърна тя. Нямаше представа какво трябва да прави с тази клетка.

Елвира въздъхна. Тази от гората ли беше хваната? - Няма значение, сигурно нямаш. - изрече маркизата и погледна към клетката на хамстера. - Давай му зеленчуци и вода и гледай да не го умориш за двата дни, в които ще е при…

- Домашни любимци? - изкикоти се жената. - Какво е това?

- Кой? - учуди се Елвира. - Аз съм жена и нося хамстера, за когото трябва да се грижим. Преди това обаче, искам да знам дали имаш домашни любимци, по конкретно котки.

Като по случайност, Нерея беше останала сама в имението, което намери за перфектна възможност да вземе опиум, докато няма кой да я види. Само че проклетата врата точно сега трябваше да започне да издава звуци... Жената о…

Елвира дойде заедно с хамстера до имението на Арус. От Силиа знаеше, че Нерея е наркоманка, надяваше се поне от време на време да ѝ идва акъла. Жената почука на вратата.

Арус провря пръста си през един от отворите на клетката, но бързо го издърпа, тъй като хамстерът веднага се опита да го захапе. - Не така, аз не съм храна! - засмя се мъжът, сетне повика отново прислугата да го нахрани, …

Арус повдигна вежди, оставайки с клетката с някакъв хамстер в ръце. Не си спомняше твърде много на какво се бе записал, но изглежда го бе сторил. Търговецът на роби въздъхна и повика няколко от слугините в имението си. -…

Юки извъртя очи. - Всъщност, именно теб търся. - сухо отвърна тя. - Записал си се на същата простотия като мен, така че този хамстер е твой. - тя натика клетката в ръцете му. - Ако посмееш в следващите два дни да съсипеш…

Като никой път, Арус си беше вкъщи и реши лично да отвори. Усмихна се широко, когато видя Юки на прага си. - Здравей, великолепна красавице. - намигна ѝ той. - Макар и вероятно да не търсиш мен, ще се наложи да се задово…

Юки дойде да остави хамстера на дразнещия търговец. Лисицата почука на вратата.

Далия, разбира се, изобщо не се интересуваше от някакъв бъхлив хамстер, особено след като пиклата се бе грижила за него. - Слуги, елате веднага. - нареди жената. - Искам да изкъпете това животно и да го нахраните. Вчера …

Крисчън не беше сигурен какво повече може да стори за този хамстер. Беше го нахранил и днес, но животното продължаваше да отказва да му позволи дори да го докосне. - Разбирам те донякъде, предполагам. Аз бих бил в подобн…

Крисчън въздъхна и отново остави клетката на писалището. - Няма да умираш, нали приятелче? - засмя се той. - Ако вземеш да умреш, няма да видя края на подигравките ѝ. Чакай тук. Мъжът слезе до кухнята, за да вземе зеленч…

"Правилно мислиш.", кимна утвърдително Лилит. Тия двамата изглежда изобщо не можеха да разговарят помежду си. "Грижи се добре за хамстера Силиа, ще бъде жалко да умре." Жената реши да се върне в стаята си.

- Да ни помагаш? - учудено повдигна вежда Крисчън. - Не смятам, че имаме нужда от помощ, или че каквото и да било се случва между нас.

Лилит се засмя. "Не, съвсем друго се случва между вас, но изглежда и двамата не го разбирате, което е хубаво. Нямам никакво намерение да ви помагам, добре сте си и така.", отвърна жената.

Крисчън се изсмя с глас. - Защо да няма надежда за мен, какво ми е? Аз съм си все същия, а Силиа и аз напоследък не си говорим много, както забелязваш. Вероятно за нея аз съм "скучната персона".

"Наистина започвам да се съмнявам, че за теб има надежда. Наистина не мога да разбера какво ти харесва в скучната персона на Силиа.", изрече Лилит и погледна хамстера. "Очевидно боговете ме наказват с това скучно животно…

- Еднакви характери. - засмя се Крисчън. - Ще се радвам да видя това, изглежда ще е интересна задача.

Лилит се засмя. "Нека постои още малко в стаята ти и ще се увериш, че двамата със Силиа имат и еднакви характери. Слава богу, че не може да говори и реве, нямаше да го издържа.", извъртя очи жената.