Търсене

- Интересно защо след като си толкова щедра, аз не съм под контрола на умението ти? - подигравателно попита Крисчън.

- Единственото, което ми каза е, че двамата сте си позволявали да ѝ пречите на плановете да завземе някаква империя наблизо, поведението ви я е дразнило. Съгласих се да ѝ помогна, защото ми е приятелка, а и във Валдора н…

- И защо ако бих могъл да попитам Юки е сметнала за нужно да стори това? - скръсти ръце наемният убиец.

Лисицата изцъка с език. Не искаше да издава уговорката си с Юки, но това състояние никак не ѝ харесваше. Ако наемният убиец решеше да я нападне, нямаше да може да стори нищо. - Кълна се, че беше нейна идея! Аз живея в да…

- Опасявам се, че не съм чак толкова глупав, колкото вероятно ме е описала скъпата ти приятелка Юки. - подсмихна се Крисчън. Знаеше, че същества като Юки са опасни, но също така предполагаше, че ако можеше да стори нещо …

Нана повдигна вежди. Как така наемният убиец продължаваше да си позволява подобни неща? Защо не се подчиняваше? Сега като се замисли, жената не усещаше никакъв прилив на допълнителна енергия. Какво се случваше?! - Аз... …

Боркот се беше скрил наблизо и наблюдаваше със задоволство караницата. Молеше се тоя мъж да реши да изгони тъпата лисица, или да тръгне нанякъде, ей сега щеше да я набара, само още малко.

- А как се предполага, че трябва да ти говоря? - подигравателно отвърна чернокосият мъж. - Какво ти обеща Юки в замяна, кажи ми, интересно ми е.

"Определено ти върнах прекалено много спиритуална енергия. Нищо, лесно поправима грешка." Помисли си лисицата, рисувайки малък символ зад гърба си. Сега щеше да оправи нещата. - Не ми говори така! - заповяда тя.

- Добре съм, вече със сигурност. Точно това ме накара да се съмнявам в искренноста ти. Фий също не успяваше да ти помогне, а изглежда че страшната и опасна болест за която Юки говореше мигом се изпари.

Лисицата се стъписа. Наемният убиец разума ли си загуби? Тя бавно си пое въздух и издиша, за да успокои гнева си. - Да съм ѝ помагала с какво? Господине, сигурен ли сте, че сте добре? Не разбирам в какво ме обвинявате.

- Жалко, това щеше да бъде по-добрата опция за теб. Остава доброволно да си ѝ помагала. - студено отвърна Крисчън.

- Да ме е принуждавала да правя нещо? - повтори изненадано Нана. - Не съм сигурна какво имате в предвид. Юки ми спаси живота, благодарна съм и на двама Ви. - реши да се прави на ударена, тъй като и без това не разбираше …

- Познавайки достатъчно добре Юки, искам единствено да знам дали случайно те е принуждавала да правиш нещо. - скръсти ръце Крисчън.

Лисицата скръсти ръце. За какъв се мислеше този? Получи малко енергия обратно и вече реши, че може да си позволява да се прави на интересен. Нана извъртя очи. - Зависи за какво става въпрос. - не се притесняваше, каквото…

- Имам едно съмнение. Силно се надявам да ми помогнеш да го разсея.

Лисицата се обърна и видя наемния убиец. Какво искаше пък сега? - Какво има? - наклони глава встрани тя.

Крисчън внезапно се почувства доста по-добре от това, което изпитваше през изминалите няколко седмици. Той излезе навън и забеляза все още стоящата на двора на къщата Нана, но не каза нищо.

Боркот се изсмя тихо, като видя тъпата лисица. Тъкмо, като седеше близо до устройството, толкоз по-бързо щеше да остане без гадните си умения. После само трябваше да измисли как да разкара мъжа и щеше да я изнасили и зак…

След обяда си, Нана реши да излезе на двора на припек. Лисиците обичаха слънцето, а в това смотано кралство бе рядко явление.

Боркот беше бесен. Ако онъз русата и приятелката ѝ се бяха съгласили да му помогнат, нямаше сега да му се налага да чака толкова, за да си изпълни плана. Той се приближи до къщата, като издебна момент в който лисицата и …

Малка къща в полрайнините на Еритос. Покрай професията си, Крисчън обикновено спазаряваше евтини имоти на различни локации из света, никога не знаеше кога ще му потрябват.