Търсене

Крисчън избухна в смях. - Определено не съм. Но ако реша, обещавам да споделя първо с Вас. - отвърна той. - Междувременно, отшелници в планината... Може би трябва да споделите с него координатите им?

Афсол присви очи. - Намираш се в моя дом. - натърти той на моя. - Ще правя каквото пожелая тук. И още нещо - щом вече си отворила прословутата си парфюмерия, крайно време е да върнеш парите на брат ми, които той ти даваш…

- Аз се облякох като една позната от Долината на Кошмарите. Костюмите, които жените они носят обикновено са доста оскъдни. - отвърна Нана и хвърли поглед към Силиа. - Изненадващо е, предвид колко са бедни в Еритос.

Силиа изсумтя. - Не разбирам защо ми досаждаш с глупостите си. - изрече принцесата. - Помня, че беше казал, че вече нямаш сестра, не разбирам защо продължаваш да разговаряш с мен.

- Интересно. - отвърна Моника. - Да не си решил да се присъединиш към онези странни отшелници в планината? Или пък си преоткрил приятеля си Орландо?

"Мерси. Твоят... какъв е?", Лилит недоумяваше като какво се е облякла. Приличаше си на най-обикновена куртизанка в публичен дом. "Относно госпожица Дърво... нямах представа, че това нещо е станало факт. Ти да видиш."

Афсол се доближи до Силиа и Розан и скръсти ръце. - Учудващо, че не си продала бизнеса си, за да си купиш още опиум. Дано поне с парите започнеш лечение.

Каво кончо и Курвито въртяха гьобеци напрао пяха мазно чалгаре да има за курвата да кляка да лигави на господата чепарете.

Нана скучаеше. Лисицата се приближи до Лилит. - Страхотен костюм. - усмихна се тя. - А нашата любима позната изглежда е отворила парфюмерия. - с подигравателен тон продължи лисицата.

Лисицата присви очи, чувайки разговора на наемния убиец и онази Моника. Поне този път не си беше позволил да я излага.

Крисчън побърза да поклати глава в отрицание, преди Юки да се е разгневила. - А тя съвсем пък не ми е жена. - отсече той.

- Ами аз за пореден път им изгубих края. - извъртя очи Моника. - Виждам и онази белокоса лисица тук, сега с нея ли си в такъв случай?

- Благодаря ти за позитивната оценка. Радвам се, че ти харесва. Бизнесът постепенно ще се разраства. - отвърна принцесата.

Далия дочу разговора на пиклата и робинята. - Аз не съм сигурна дали бих се доверила на нещо, правено от тази непрокопсаница. Кой знае как пести от продукти, предвид колко е бедна. - измърмори под носа си тя.

- Взех си парфюм преди дни. Наистина добър аромат. И най-важното - траен е. - усмихна се елфката.

Това бе поредното нещо, за което Крисчън не желаеше да води разговор с лейди Моника. - Предполагам е в лошо настроение? Странно ли е, при положение, че тъмният елф продължава да ѝ досажда? Също така добре знаете, че не м…

Силиа бегло се усмихна. - Благодаря! В крайна сметка трябваше да се случи. - отвърна тя.

Евдемия се бе сетила, че си купи парфюм от Силиа и се приближи до нея. - Здравей. Случайно разбрах, че си отворила парфюмерията си. Поздравления! - поздрави я жената.

- Прав си, не биваше да се съмнявам в знанията ти относно всичките куртизанки в региона. - през смях отвърна жената, сетне хвърли поглед към Силиа. - А на жена ти какво ѝ има, защо стои встрани от всички останали?

- Приключихме много отдавна. - изсмя се Силиа и отиде да си налее вино.

Крисчън не можеше да си позволи да разкаже историята със Селесте пред лейди Моника, инак рискуваше доброто ѝ настроение да се изпари мигновено. - Има ли някой в Кросфайър Муунлайт, който не я познава? - засмя се той. - И…

- Не сме приключили, шибана мръсницо. - изсумтя Конър.

- И все пак я познаваш, изглежда че. - присви очи Моника.

Блейд доближи Конър. - Остави жените на мира, съпруже, защото търпението ми към теб днес се изпарява изключително бързо. - изрече Блейд.

Камила се подсмихна на себе си. Беше толкова забавно да дразни този мъж и дразнещата му приятелка.