Лятната вила на Афсол Фингел

- Сигурен ли си, че не ме лъжеш? - повдигна вежда жената. - Обещавам, че няма да се смея. Много. - продължи тя.

Силиа махна с ръка.
- Остави го, Розан. Нищо не може да направи, дори и да иска. - самодоволно се усмихна принцесата. 

- Това звучи като само и единствено твой проблем, скъпи мой. - сви рамене Камила. - Умните мъже ме искат. 

- О, слава богу, че не съм сред тях тогава. - изрече Дейвид и отиде до масата да си налее вино. Тази жена го изнервяше. 

- Наистина не съм сигурен защо имате невероятния навик да вярвате на абсолютно всеки един слух по мой адрес. - засмя се Крисчън. - Нана не работи за мен, ако противното беше вярно, не бих го крил.

Камила се подсмихна на себе си. Беше толкова забавно да дразни този мъж и дразнещата му приятелка.

Блейд доближи Конър.
- Остави жените на мира, съпруже, защото търпението ми към теб днес се изпарява изключително бързо. - изрече Блейд. 

- И все пак я познаваш, изглежда че. - присви очи Моника.

- Не сме приключили, шибана мръсницо. - изсумтя Конър. 

Крисчън не можеше да си позволи да разкаже историята със Селесте пред лейди Моника, инак рискуваше доброто ѝ настроение да се изпари мигновено.
- Има ли някой в Кросфайър Муунлайт, който не я познава? - засмя се той. - Изглежда дори Вие я познавате, явно по-добре и от мен.

- Приключихме много отдавна. - изсмя се Силиа и отиде да си налее вино.

- Прав си, не биваше да се съмнявам в знанията ти относно всичките куртизанки в региона. - през смях отвърна жената, сетне хвърли поглед към Силиа. - А на жена ти какво ѝ има, защо стои встрани от всички останали?

Евдемия се бе сетила, че си купи парфюм от Силиа и се приближи до нея.
- Здравей. Случайно разбрах, че си отворила парфюмерията си. Поздравления! - поздрави я жената. 

Силиа бегло се усмихна.
- Благодаря! В крайна сметка трябваше да се случи. - отвърна тя. 

Това бе поредното нещо, за което Крисчън не желаеше да води разговор с лейди Моника.
- Предполагам е в лошо настроение? Странно ли е, при положение, че тъмният елф продължава да ѝ досажда? Също така добре знаете, че не ми е жена. - отвърна той.

- Взех си парфюм преди дни. Наистина добър аромат. И най-важното - траен е. - усмихна се елфката. 

Далия дочу разговора на пиклата и робинята.
- Аз не съм сигурна дали бих се доверила на нещо, правено от тази непрокопсаница. Кой знае как пести от продукти, предвид колко е бедна. - измърмори под носа си тя.

- Благодаря ти за позитивната оценка. Радвам се, че ти харесва. Бизнесът постепенно ще се разраства. - отвърна принцесата. 

- Ами аз за пореден път им изгубих края. - извъртя очи Моника. - Виждам и онази белокоса лисица тук, сега с нея ли си в такъв случай? 

Крисчън побърза да поклати глава в отрицание, преди Юки да се е разгневила.
- А тя съвсем пък не ми е жена. - отсече той.

Лисицата присви очи, чувайки разговора на наемния убиец и онази Моника. Поне този път не си беше позволил да я излага.

Нана скучаеше. Лисицата се приближи до Лилит.
- Страхотен костюм. - усмихна се тя. - А нашата любима позната изглежда е отворила парфюмерия. - с подигравателен тон продължи лисицата.

Каво кончо и Курвито въртяха гьобеци напрао пяха мазно чалгаре да има за курвата да кляка да лигави на господата чепарете.

Афсол се доближи до Силиа и Розан и скръсти ръце.
- Учудващо, че не си продала бизнеса си, за да си купиш още опиум. Дано поне с парите започнеш лечение. 

"Мерси. Твоят... какъв е?", Лилит недоумяваше като какво се е облякла. Приличаше си на най-обикновена куртизанка в публичен дом. "Относно госпожица Дърво... нямах представа, че това нещо е станало факт. Ти да видиш."