Лятната вила на Афсол Фингел

Каво скъса малко костюма и си изкара чепарете и си завъртя чепарете на курвата на сурата.
- Але курво как ше са мисли ве то сий истинливоста. - зверски каза Каво и си въртя яко чепа.

Розан мислеше, че Силиа преувеличава, когато ѝ бе казала, че приятелите ѝ я отбягват, но откакто бяха дошли, наистина никой нищо не каза.
- Плановете ти за утре? - попита жената. 

Крисчън се обърна към лейди Моника.
- Така е, нищо не се е променило тук, за съжаление. - отвърна той, неразбирайки намека ѝ.

- Ще ти се. - изсъска Дейвид.

- Не бих казала. - невъзмутимо отвърна Камила. - Ти си просто един от многото ми обожатели. - намигна му тя.

- Само в твоята глава, ненормална Свиньо. - изрече Евдемия. 

- Отново - ще ти се. - отвърна Дейвид. Тази ненормална ли беше? 

Силиа сви рамене.
- Нищо особено. Ще проверя дали са пуснали нови баунтита в онази мрежа и може би с това ще се занимавам. - отвърна принцесата. 

Каво си въртя чепа и игра адски казачок и запя песнопойка на курвата на сурата.
- Але курво патрава си курво асерехе аха дехе дехебе тутеебе севил нолма махави але буги але пилилипи. - яко и мило пя Каво и си въртя чепарете.

Евдемия извъртя очи, тоя съвсем се беше побъркал. Елфката побърза да се отдръпне от него и без това нищо не печелеше от нелепите си разговори с тоя ненормалник. 

- Не разбирам защо проектираш собствените си желания върху мен. На мен не ми се иска нищо особено, ти си този, който ме желае. - невъзмутимо отвърна Камила.

Каво жули яко чекии и пя свадбени песни молебен.

Дейвид се засмя.
- Аз проектирам желанията си? Ти си тази, която го прави. Аз нямам желания спрямо теб. 

Конър са доближи до шибаната мръсница.
- Ти ко ми се прайше днеска на важна в онуй устройство ма? - извика той.

- Само едно не разбирам. - продължи Моника. - Познавайки тези хора, защо си я довел тук? Нали осъзнаваш, че никой няма да я наеме.

- Съдейки по прекараните ни нощи заедно, не бих се съгласила с това. - изсмя се тихо Камила.

Крисчън навъси вежди.
- Защо съм довел кого? Лейди Моника, за какво говорите? - мъжът подозираше, че отново е пропуснал нещо, касаещо го.

- Ти тъпа ли си? - изобщо не му пукаше, че я обижда. - Ти беше тази, която се възполза многократно от мен. Не си приписвай делюзиите на мен. 

- Че нещо грешно ли казах, нищожество? - вирна вежда принцесата. - Всичко там си е точно така, както го описах.

Моника въздъхна.
- Говоря за куртизанката ти, разбира се, за кого другиго бих могла да говоря?! Дори не знаех, че си решил да се занимаваш с подобен бизнес. Вече никакво право нямаш да ми дуднеш за магазина за ежедневно бельо. - жената натърти на "ежедневно".

- Прей ми се, ще видим един ден в гъза ти няма ли да бъдат навряни най-различни неща, мръсницо. - извика тъмния елф. 

Камила отметна плитката си назад.
- Но скъпи Дейвид, аз нямам никакви делюзии. Получила съм от теб всичко, което съм искала. Ти си този, който явно не може да признае нещо пред себе си, но аз нямам вина за това. 

Дейвид отново се засмя.
- Да призная нещо пред себе си? Че те искам ли? Това няма как да го призная, защото изобщо не е така. - изрече мъжът. - И никога не бих. 

Крисчън се плесна по челото, сетне тежко въздъхна.
- Лейди Моника, дори не съм сигурен как да отвърна на това. Нана не работи за мен.

Розан зашлеви тъмния елф, сетне извади камата си и я опря в гърлото му.
- На твое място бих си държала езика зад зъбите, тъмен елфе. - изсъска жената заплашително.