Лятната вила на Афсол Фингел

Силас забеляза, че илюстрациите бяха започнали да се проявяват. После трябваше да ги перфорира и запази с отварящите се халки, които бяха за тази работа.
- Сега е твой ред, идиотке. - изрече Силас и се обърна към Аша. 

- Какво говориш? - очите на Аша се разшириха. - Не желая да бъда заснемана по такъв начин! 

Силас се засмя.
- И да желаеш, няма повече хартия. И второ, изобщо не бих хабил хартия за подобни илюстрации с теб. - отвърна той. - Доста уличаващо ще е. Събличай се и лягай на леглото. Докато ме възбудиш и изобщо се случат нещата, бая време ще мине и може да ти излезе късмета да се успокоя и да се забавлявам отново със Силиа.

Аша изсумтя. Знаеше, че няма да се измъкне от това, а Ейда изобщо не изглеждаше добре за подобно нещо. Силас никога нямаше да я поиска така.
- Не желая да го правя пред тях. 

- Тя няма да помни, а тая е виждала какво ли не. - посочи той Ейда. - Събличай се, защото все повече обмислям да накарам тези двете да те изчукат и после да се присъединя аз!
Той се обърна към Силиа и погали леко лицето ѝ.
- Трябва да ни направиш малко място, скъпа. 

Силиа се измести към ъгъла на леглото и остана да лежи там. Изобщо не обръщаше внимание на Силас и Аша, които се бяха настанили до нея. 

Силас тежко въздъхна. Естествено, Аша нищо не бе научила дори и след показен урок. Нищо, щеше да убие малко време с нея, после щяха да подредят всичко, за да не се усъмни никой. Трябваше да запази илюстрациите на сигурно място, че можеха да създадат голям проблем.

Нана беше платила на един изработчик на покани да направи реклама на бизнеса ѝ, след което да го разпространи. Мъжът нарисува портрет на лисицата, след което се отправи към вилната зона, там вероятно щеше да бъде добро място да остави рекламата.