Лятната вила на Афсол Фингел

Силиа прекрачи прага на вилата и се отправи към кухнята. Принцесата разпали печката, след което напълни в един чайник вода и я сложи да заври. След известно време, чаят бе готов и Силиа го отнесе във всекидневната, където се бе настанила Аша.
- Заповядай. - изрече принцесата и остави чашата върху малката масичка. 

Аша се засмя.
- Това е толкова добро, не мога да повярвам! Великата Силиа ми сервира чай. - продължи да се смее принцесата. - Да можехме да ти даваме постоянно от тези отвари, но уви, веднага ще се разбере, че нещо не ти е наред. 

- Отвари? - попита Силиа без емоция. - За какво говориш? 

- Вярно, не знаеш или забравяш. Все едно. И това няма да помниш. - продължи да се смее Аша. - Само Силас да приключи с теб и бая смятам да те... използвам. Сега върви в онзи ъгъл, обърни лице към него и си вдигни ръцете, за да си изпия чая на спокойствие. 

Силиа се обърна и отиде в ъгъла, след което си вдигна ръцете. Аша сякаш бе наказала дете за нещо. 

- Каква тъпачка. - изсмя се Аша и отпи от чая си, сетне погледна Силиа. - Браво, за прислужница ставаш. Не знам как изобщо принцеса може да се унижава до такава степен, че да приготвя ястия и напитки. Семейството ти е богато, дори и в тук не живееш кой знае колко зле. Имаш роби, които могат да вършат всичко вместо теб и все пак предпочиташ да правиш повечето неща сама. Това е пълна лудост!

- Това са базови умения за оцеляване. - изрече Силиа. - Не винаги съм имала тези неща.

Аша леко се намръщи.
- Не помня да съм ти нареждала да ми отговаряш! Ти си наистина тъпа. Можеш да имаш всичко, същевременно не можеш да направиш нищо. - засмя се жената и отпи от чая си. 

Силас и Ейда дойдоха до вилата. Мъжът носеше със себе си куфар и дърпаше жената. Той отвори вратата и избута Ейда вътре. Значи Аша бе довела Силиа. Силас затвори и заключи, сетне отиде да намери другите две жени. Завари ги във всекидневната и вирна вежди, когато видя Силиа с вдигнати ръце в ъгъла.
- Какво си направила? 

Аша сви рамене и отпи от чая си.
- Нищо. Забавлявам се с нея. - отвърна жената. 

Силас въздъхна и извади от джоба си епруветка с опиум. Мъжът взе чашата с чай на Аша и изля малко вътре.
- Време е за друго забавление. - усмихна се мъжът и доближи Силиа.
Обърна я към себе си и и ѝ подаде чашата.
- Пий. 

Силиа взе чашата от ръцете на Силас и изпи съдържанието ѝ. Дори не подозираше, че той бе сложил опиум. Дори и под влияние на отварата на замъгления ум, тя се противопоставяше, когато ставаше дума за опиум, но ако не знаеше явно нямаше да има проблем. 

- О, колко лесно било. За следващите пъти вече ще знам. - засмя се Силас и взе чашата от ръцете на Силиа. - Така ще ти давам опиум вече. 

Очите на Силиа се разшириха.
- Дал си ми опиум? - извика принцесата. - Защо? 

Силас се усмихна и опита да погали принцесата, но тя отблъсна ръката му.
- Това е, за да се отпуснеш. - отвърна той, сетне въздъхна. - Отблъскването ти не ми харесва, но и това не помниш.
Той стисна Силиа за ръката и я задърпа нагоре към етажа със спалните. Нареди на Аша да доведе и Ейда. 

Аша нареди на Ейда да тръгва и двете тръгнаха след Силас и Силиа. Влязоха в една от спалните и принцесата скръсти ръце.
- Какво ще правиш? 

Силас нареди на Силиа да седне върху леглото и след като тя го стори, той взе един стол и избута Ейда върху него.
- Само да си мръднала от мястото си, ще видиш. - изсъска принцът.
Той остави куфара върху пода и го отвори. Бе продавал Ейда в Шиера три дни, за да купи още отвари и да наеме нещо друго.

- Какво е това? - изненада се Аша. Не беше виждала подобно нещо през живота си. 

- Трябва да убедиш Афсол да се преместим тук. Тук има толкова много неща. Шиера е отвратително място, но има и много добри неща. - изрече Силас и изкара устройството от куфара, сетне започна да го сглобява. - Това нещо прави илюстрации. Натискаш този бутон и върху хартия излиза онова, което тази леща... заснема. Мисля, че такава беше думата. Тази проклетница не успя да изкара пари, за да си купя подобно устройство, но собственикът му реши да ми го заеме за днес. Подобрили са го малко. - Силас млъкна и от куфара извади една ръчка, която закачи отстрани на устройството. След това в една кутия зареди триста листа хартия. - Човекът ми обясни, че когато въртиш ръчката, устройството постоянно снима и после комбинираш снимките една след друга и все едно гледаш наново какво си снимал. Беше удивително, когато ми показа как е снимал сина си да бяга по брега. Не може да се обясни с думи, ще видиш процеса.

Аша слушаше Силас, но нищо не разбираше.
- Явно наистина ще трябва да го видя, не разбирам много това, което каза. - отвърна принцесата. - Кой ще върти тази ръчка?