Лятната вила на Афсол Фингел

Силиа сбърчи вежди.
- Нещо ужасно от Далия свързано с мен? - изрече принцесата. - Какво иска тази тоя път? Какво пак съм ѝ направила, че не е доволна? Въздухът ли взе да ѝ свършва?

- Не, не, нищо подобно. - махна с ръка Арус. - Твърди, че си обвинила Крис в изнасилване. Това вярно ли е? 

Очите на Силиа се разшириха от ужас. Как тази нещастница беше разбрала?
- Далия... ти е казала, че Крис ме е изнасилил? - едва изрече думите. - Как е разбрала за това?
Принцесата си пое дъх.
- Не е съвсем истина. Бях нападната. Не знам как да го обясня, но виждах и чувах Крис. Той влезе във вилата ми, но аз също не вярвам, че наистина е той. И след като няма брат близнак наистина не знам как да го обясня.
Силиа не можеше да повярва, че това се разпространи. Как се беше случило? Тя на никого не бе казала.

- Дойдох тук с идеята да разговаряме, защото съм склонен да заложа живота си зад тези думи, Крис в никой случай не би постъпил така. Нито с теб, нито с която и да било друга жена. - отвърна Арус. - Не бих могъл да предположа какво се е случило, Далия ми каза, че е научила това от Нана.

Силиа ядно въздъхна. Крисчън живееше при тази, дали ѝ бе станал сводник или не, не бе от значение, но ѝ беше разказал? Елвира го бе помолила да си мълчи, Силиа се боеше това да се разпространи.
- Разбирам... - разочаровано изрече принцесата. - Знам, че Крис не би постъпил с никого така, но нямам кого да посоча. Исках историята да остане в тайна, братята ми не знаят, не искам да му сторят нещо лошо в яда си, нито искам всички да говорят за това. Изглежда обаче няма да се избегне. - още по-разочарована започна да звучи Силиа. 

Арус предполагаше защо Крис е сметнал за нужно да се утеши при Нана, но не планираше да налива масло в огъня точно сега.
- Не мога да предположа кой е сторил това, но ти обещавам, че ще разпитам приятелите си от Шиера. Ако е било намесено някакво вещество, все някой би трябвало да знае повече. 

Силиа въздъхна.
- Мели ми разказа за отвара, която те прави много податлив на внушения. Освен Лилит обаче, не мога да посоча кой друг би му дал подобна отвара. - изрече принцесата. - Не знам кой е, но все някога ще се разбере. Ако изобщо оцелеем бурята, която предстои. 

- На него? - изненада се Арус. - Смяташ, че все пак си била нападната от Крис? 

- Онова, което Мели каза може и да е истина. - изрече Силиа. - Не знам по какъв друг начин да си обясня появата му във вилата ми. Въпреки това обаче, Крис не би направил такова нещо просто така. 

- Не съм сигурен кога точно се е случило това, но Крис от доста време живее при Нана. Силно се съмнявам палавата лисичка да се забавлява по такъв начин. - отвърна Арус. 

Силиа присви устни. Беше ужасно разочарована.
- Не ме интересува по какъв начин се забавлява тази. Ясен ми е - да използва хора за изгодите си. Интересно ми е защо Крис ѝ е разказал и скоро ще разбера. - изсъска тя. - То вече е невъзможно, но ще те помоля да не казваш нищо на никого. 

Арус въздъхна. Нямаше намерение да разпространява подобна история, но за съжаление, не можеше да контролира Далия.
- Имаш думата ми, но за съжаление, Далия също знае. - сви устни той. 

- Щом Далия знае, значи и Лилит ще научи, а от там нататък и всички останали. - поклати глава Силиа. - Няма да имат край проклетите ми проблеми. Къде живее тази противна нещастница Нана?

- Не е твърде далеч от моето имение. Нейната е малко по-голяма, понякога ми се искаше да се бях родил красива жена. - въздъхна меланхолично Арус. - В същия квартал, където съм и аз е.

- Ясно. - изрече Силиа. - Благодаря, че дойде да ме уведомиш. Сигурно на някое парти щях да разбера. Сега поне ще мога донякъде да избегна неприятни изненади и нещо лошо да се случи с Крис.

- Далия сметна за нужно да ми сподели всичко това, нямаше как да не разговарям с теб. Съжалявам за случилото се, ще се постарая да помогна с каквото мога.
Търговецът пожела лека вечер на Силиа, след което се запъти към имението си. Тази история бе доста странна.

Силиа излезе след Арус. Щеше да намери това имение на Нана и да говори с Крис. Това беше повече от ужасно.

Силиа трябваше да говори с братята си. Не биваше да отлага това, тъй като можеха да научат от другаде, а това щеше да направи нещата още по-лоши. Тя прокле Крисчън и Нана в ума си няколко пъти, сетне намери Афсол в библиотеката му.
- Батко, нека се върнем в Еритос. Трябва да споделя нещо с теб и Сандреа. - изрече тя. 

Афсол се намръщи. Бе прехвърлил Аша в ръцете на Сандреа, не искаше да е в замъка си сега. Щеше да бъде повече от неловко.
- Добре. - изрече накрая.

Аша изобщо не разбираше за какво му беше на Силас да се занимава отново с тази. Братята ѝ бяха излезли и той побърза да упои чая ѝ, след което да я надруса още. Изглеждаше неадекватна и наистина лесно изпълняваше заповеди, чак беше плашещо. Можеше да ѝ заповяда какво ли не и тя сигурно нямаше да се подвоуми. Жената отключи вилата на Афсол и двете влязоха вътре.
- Направи ми чай! - заповяда ѝ Аша.