Лятната вила на Афсол Фингел

Силиа махна с ръка.
- А, не се тревожи, аз съм безсмъртна. Още дълго ще имам да страдам, за да се забавляват други със страданието ми или да ме обвиняват за проблемите си. - въздъхна принцесата. - Честно ти казвам, дори и сега да отида да се хвърля от най-високата сграда, ще оцелея.

Афсол вирна вежда.
- Има такава поговорка - Ако ти е писано да се удавиш, няма да се обесиш. - изрече той. - Между другото ще се чувстваш като пияна сигурно още няколко дни. Не, не като, ти все още си пияна. Какво си мислеше, че правиш? Никога не си се докарвала до такова състояние.

Силиа си пое дъх.
- Не исках да взимам друго, затова пробвах с алкохол. Допуснах грешката да не помоля Дракона на Дъгата да ми намали толеранса. 

Афсол изгледа строго сестра си.
- Само да си посмяла да вземеш отново опиум! - изсъска заплашително той. - Наистина ще се откажа от теб, както направи баща ни. По-добре ми кажи какво става с теб, защото това вече не е нормално. 

- Няма да взема, обещавам ти за пореден път. Дори не съм си помисляла. - отвърна Силиа. - И какво да става? Над главата ми висят проблеми, които нямат решение. Това е напълно достатъчно. 

Афсол въздъхна и присви устни.
- Сил, всичко си има решение, просто трябва време. Доста си нетърпелива, относно житейските проблеми, повечето от тях никога не се решават на мига.

- Моите няма да се решат никога, но не е от значение. В момента не мога да мисля за това. Боли ме глава, гади ми се, вие ми се свят и залитам. - въздъхна принцесата.

- Казах ти, че си пияна. След няколко дни ще се оправиш, а до тогава ще се чувстваш така. - изрече Афсол. - Направих ти лека салата, поне хапни нещо. 

Не мислеше, че стомахът ѝ ще понесе дори вода, но нямаше как да стои гладна с дни.
- Ще я изям след малко. - изрече тя. - Имам и мисия за изпълнение, не знам какво ще правя.

- Ще се стегнеш и ще си я изпълниш. Следващият път ще знаеш, че не трябва да пиеш толкова. - отвърна Афсол и отиде да провери какво можеше да сготви за вечеря.

Служителят не беше никак доволен, че му се налага да пропътува толкова голямо разстояние, само за да връчи уведомление на Силиа Фингел. По пътя жената бе изяла доста цветущи определения по свой адрес, но мъжът все пак нямаше избор.
- Дори не разбирам защо се налага да обикалям чуждите имоти, за да я търся тази... - въздъхна, мърморейки под нос служителят, оставяйки пергамент пред лятната вила на Афсол Фингел.

"На вниманието на принцеса Силиа Фингел,

От хазната Ви са откраднати 420000 злато от барон Конър Слотър. Короната Ви лишава от правото на завеждане на дело по този случай, тъй като баронът спечели право да стори това чрез новоорганизирано събитие от Нейно Величество.

Благодарим Ви за проявеното разбиране и съжаляваме за неудобството." 

Силиа тъкмо се връщаше от странноприемницата, когато забеляза някакъв човек да се отдалечава. Тя внимателно се доближи до входната врата на вилата и забеляза пергамента пред вратата. Взе го и го разгърна, след което започна да го чете. Очите ѝ се разшириха от изненада - Конър наистина ли бе посмял да стори това? 
- Ти трябва да се шегуваш! - ядно изсумтя принцесата.
Тя силно се надяваше никой друг да не спечели подобна награда или пък ако спечелеше да не я ползва върху нея, иначе много щеше да я закъса със златото. Тя ядно въздъхна и реши отново да се върне в странноприемницата.

Арус дойде до вилата на брата на Силиа и почука на вратата.

Силиа бе решила да се прибере. Чувстваше се доста зле заради алкохола, с който не спираше да се налива. Принцесата бе привършила с вечерята си, когато чу някой да чука на вратата. Все още пияна, тя отиде да отвори.
- Арус? - изненада се тя. - Какво те води тук?

- Всъщност, не идвам при брат ти. Точно теб се надявах да открия. - със загрижен тон започна търговецът. - Научих нещо ужасно от Далия и исках да проверя дали всичко е наред при теб. Добре ли си?

Силиа сбърчи вежди.
- Нещо ужасно от Далия свързано с мен? - изрече принцесата. - Какво иска тази тоя път? Какво пак съм ѝ направила, че не е доволна? Въздухът ли взе да ѝ свършва?

- Не, не, нищо подобно. - махна с ръка Арус. - Твърди, че си обвинила Крис в изнасилване. Това вярно ли е? 

Очите на Силиа се разшириха от ужас. Как тази нещастница беше разбрала?
- Далия... ти е казала, че Крис ме е изнасилил? - едва изрече думите. - Как е разбрала за това?
Принцесата си пое дъх.
- Не е съвсем истина. Бях нападната. Не знам как да го обясня, но виждах и чувах Крис. Той влезе във вилата ми, но аз също не вярвам, че наистина е той. И след като няма брат близнак наистина не знам как да го обясня.
Силиа не можеше да повярва, че това се разпространи. Как се беше случило? Тя на никого не бе казала.

- Дойдох тук с идеята да разговаряме, защото съм склонен да заложа живота си зад тези думи, Крис в никой случай не би постъпил така. Нито с теб, нито с която и да било друга жена. - отвърна Арус. - Не бих могъл да предположа какво се е случило, Далия ми каза, че е научила това от Нана.

Силиа ядно въздъхна. Крисчън живееше при тази, дали ѝ бе станал сводник или не, не бе от значение, но ѝ беше разказал? Елвира го бе помолила да си мълчи, Силиа се боеше това да се разпространи.
- Разбирам... - разочаровано изрече принцесата. - Знам, че Крис не би постъпил с никого така, но нямам кого да посоча. Исках историята да остане в тайна, братята ми не знаят, не искам да му сторят нещо лошо в яда си, нито искам всички да говорят за това. Изглежда обаче няма да се избегне. - още по-разочарована започна да звучи Силиа. 

Арус предполагаше защо Крис е сметнал за нужно да се утеши при Нана, но не планираше да налива масло в огъня точно сега.
- Не мога да предположа кой е сторил това, но ти обещавам, че ще разпитам приятелите си от Шиера. Ако е било намесено някакво вещество, все някой би трябвало да знае повече. 

Силиа въздъхна.
- Мели ми разказа за отвара, която те прави много податлив на внушения. Освен Лилит обаче, не мога да посоча кой друг би му дал подобна отвара. - изрече принцесата. - Не знам кой е, но все някога ще се разбере. Ако изобщо оцелеем бурята, която предстои. 

- На него? - изненада се Арус. - Смяташ, че все пак си била нападната от Крис? 

- Онова, което Мели каза може и да е истина. - изрече Силиа. - Не знам по какъв друг начин да си обясня появата му във вилата ми. Въпреки това обаче, Крис не би направил такова нещо просто така. 

- Не съм сигурен кога точно се е случило това, но Крис от доста време живее при Нана. Силно се съмнявам палавата лисичка да се забавлява по такъв начин. - отвърна Арус.